Защо най-престижно за един младеж е да работи за България?
На фона на все по-високия % български младежи, които отпътуват да учат в чужбина, въпросът какво би ги върналo в страната става все по-актуален. Според статистиката, над 17 % от зрелостниците у нас избират да учат зад граница.
Отливът е налице и при младите експерти – казусът е най-осезаем измежду лекарите, където доближава над 400 души годишно. Недостигът на фрагменти с техническо обучение затруднява бизнеса, а приключването на млади учени слага пред тестване българската просвета и способността ѝ да генерира знание. Редица отчети, разработки и разбори демонстрират едно: вълна от завръщащи се българи от чужбина може да се чака тогава, когато атмосферата в България се усъвършенства.
В какъв смисъл?
Икономическият напредък, работните места и заплащането са единствено част от критериите. Важна роля играят възприятието за правдивост, ограничението на корупцията, положителното опазване на здравето и въобще обществената система.
Ако приемем, че за всеки студент в чужбина образованието е една инвестиция (заради потребността от съществени инвестиции в хода му), въпросът за реализацията по-късно неизбежно следва. Независимо от страната, университетите по света обезпечават кариерни насоки в друг формат, стремеейки се да дадат ориентировка на завършващите студенти. Съветите постоянно съвпадат– проактивност, запознанства, умения за добра връзка с останалите.
Но какви в действителност са правилата, върху които се построява една кариера и по какъв начин да сме сигурни, че тя ще носи задоволство по-късно?
В последните десетилетия, построяването на кариера все по-малко се свързва с подчинение на дадена „ стълба “ колкото със основаване на творба и личностно задоволство. Както всеки създател се нуждае от съществени умения, с цел да работи, по този начин и младежът би трябвало да разполага с избрани качества.
Независимо от направлението, всяка солидна кариера изисква несъмнено равнище експертиза, а точно познаване на промишлеността, работливост, потенциал за справяне с ежедневни провокации.
Но това ли е всичко?
Артистите творят, с цел да показват себе си. Те не основават артикул, а смисъл. По същия метод, работата за младежа не би трябвало да бъде механично основаване на артикул, а вътрешно изложение. Младото потомство би трябвало да знае по какъв начин дейностите му се отразяват на хората и средата. Тогава идва инстинското задоволство. В свят, в който работещият приблизително изпраща и получава по 120 електронни писма дневно и е покрит от оперативни задачи, времето и пространството за самокритика са лимитирани. Човек работи от ден за ден и преследва цели, основни за триумфа и смисъла на някой различен, само че не и за личния. Превръща се в дребен подробност от голяма машина, в която губи чувството за наличие.
На тази основа, кариерата в полза на България е с най-голям капацитет да покрие стремежите на завършващия за доказване, защото към момента доста аспекти от икономическия, политическия и културния живот в страната са недоразвити или в разпад, за разлика от най-богатите европейски страни. С една дума, капацитетът за оставяне на отпечатък върху обществото е доста по-голям. Реализация на база политическа и социална ангажираност, за решение на съществени проблеми пред страната, без значение в кой бранш, е синоним както на личностен, по този начин и на духовен триумф.
Във време, в което глобализацията господства във всеки аспект от човешките връзки, да работиш за страната (в лицето на народа) придава уникален колорит, неосъществим посредством позиция в която и да било интернационална компания или организация.
Привличането на публично ангажирани младежи с влиятелно обучение, експертност и мотивация би трябвало да въодушевява посланията на политическите партии и да бъде главен дирек в политиката им. По този метод, България ще възвърне съществено количество интелектуален капацитет и ще обезпечи водачество в години на обществена незаинтересованост./offnews.bg
Отливът е налице и при младите експерти – казусът е най-осезаем измежду лекарите, където доближава над 400 души годишно. Недостигът на фрагменти с техническо обучение затруднява бизнеса, а приключването на млади учени слага пред тестване българската просвета и способността ѝ да генерира знание. Редица отчети, разработки и разбори демонстрират едно: вълна от завръщащи се българи от чужбина може да се чака тогава, когато атмосферата в България се усъвършенства.
В какъв смисъл?
Икономическият напредък, работните места и заплащането са единствено част от критериите. Важна роля играят възприятието за правдивост, ограничението на корупцията, положителното опазване на здравето и въобще обществената система.
Ако приемем, че за всеки студент в чужбина образованието е една инвестиция (заради потребността от съществени инвестиции в хода му), въпросът за реализацията по-късно неизбежно следва. Независимо от страната, университетите по света обезпечават кариерни насоки в друг формат, стремеейки се да дадат ориентировка на завършващите студенти. Съветите постоянно съвпадат– проактивност, запознанства, умения за добра връзка с останалите.
Но какви в действителност са правилата, върху които се построява една кариера и по какъв начин да сме сигурни, че тя ще носи задоволство по-късно?
В последните десетилетия, построяването на кариера все по-малко се свързва с подчинение на дадена „ стълба “ колкото със основаване на творба и личностно задоволство. Както всеки създател се нуждае от съществени умения, с цел да работи, по този начин и младежът би трябвало да разполага с избрани качества.
Независимо от направлението, всяка солидна кариера изисква несъмнено равнище експертиза, а точно познаване на промишлеността, работливост, потенциал за справяне с ежедневни провокации.
Но това ли е всичко?
Артистите творят, с цел да показват себе си. Те не основават артикул, а смисъл. По същия метод, работата за младежа не би трябвало да бъде механично основаване на артикул, а вътрешно изложение. Младото потомство би трябвало да знае по какъв начин дейностите му се отразяват на хората и средата. Тогава идва инстинското задоволство. В свят, в който работещият приблизително изпраща и получава по 120 електронни писма дневно и е покрит от оперативни задачи, времето и пространството за самокритика са лимитирани. Човек работи от ден за ден и преследва цели, основни за триумфа и смисъла на някой различен, само че не и за личния. Превръща се в дребен подробност от голяма машина, в която губи чувството за наличие.
На тази основа, кариерата в полза на България е с най-голям капацитет да покрие стремежите на завършващия за доказване, защото към момента доста аспекти от икономическия, политическия и културния живот в страната са недоразвити или в разпад, за разлика от най-богатите европейски страни. С една дума, капацитетът за оставяне на отпечатък върху обществото е доста по-голям. Реализация на база политическа и социална ангажираност, за решение на съществени проблеми пред страната, без значение в кой бранш, е синоним както на личностен, по този начин и на духовен триумф.
Във време, в което глобализацията господства във всеки аспект от човешките връзки, да работиш за страната (в лицето на народа) придава уникален колорит, неосъществим посредством позиция в която и да било интернационална компания или организация.
Привличането на публично ангажирани младежи с влиятелно обучение, експертност и мотивация би трябвало да въодушевява посланията на политическите партии и да бъде главен дирек в политиката им. По този метод, България ще възвърне съществено количество интелектуален капацитет и ще обезпечи водачество в години на обществена незаинтересованост./offnews.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ