Правилата на войната и как са приложими те към израело-палестинския конфликт
На фона на ужаса от офанзивите на „ Хамас “ против Израел и отговора на израелската войска в Газа имаше апели към двете страни да съблюдават интернационалното право, както и обвинявания в брутални нарушавания.
Съществува интернационална правна рамка, която ръководи хода на войните и въоръжените спорове. Каква е тя?
Цивилните не би трябвало да са цели
Разрешените способи и средства за водене на война са подбудени от интернационалното филантропично право или jus in bello, което включва Женевските конвенции от 1949 година и протоколите от 1977 година, написа в собствен разбор The Guardian.
Основен принцип на интернационалното филантропично право, който е използван за всички участници, освен за държавни артисти, е, че цивилното население не би трябвало да бъде цел.
Освен това правилото показва, че офанзива не би трябвало да се прави, в случай че се „ чака да аргументи инцидентна загуба на граждански живот, пострадване на цивилни, вреди на цивилни обекти или композиция от тях„, което би било прекалено във връзка с предстоящите военни прерогативи.
Има доста други разпореждания, които
не разрешават вземането на заложници, несъразмерното заличаване и заграбване на благосъстоятелност и нападенията против лечебни заведения.
Друга наредба гласи, че достъпът до филантропична помощ за цивилни в потребност би трябвало да бъде позволен.
Самозащита
В интернационалното право jus ad bellum също се отнася до изискванията, при които страните могат да прибягнат до война или да употребяват въоръжена мощ.
Самозащитата, какъвто е казусът в спора Израел – Хамас, е една от обосновките за водене на война, като член 51 от Хартата на Организация на обединените нации гласи, че това право е налично в
случай на въоръжено нахлуване.
Упражняването на това право на самозащита обаче към момента е предмет на интернационалното филантропично право. С други думи, законното практикуване на самоотбрана не разрешава на страната да прибягва до неограничени средства и е предмет на jus in bello за
минимизиране на страданието при въоръжени спорове.
Това ще бъде все по-голям проблем през идващите дни, когато вниманието е ориентирано към Газа. Във вторник висшият представител на Европейски Съюз по външната политика Жозеп Борел сподели:
Израел има право да се пази, само че това би трябвало да бъде направено в сходство с интернационалното право, филантропичното право. “Международни закононарушения
Съществува и интернационално наказателно право, което попада в юрисдикцията на интернационалния углавен съд (МНС) и националните съдилища.
МНС има пълномощия над физически лица за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид и, в лимитирана степен, закононарушението експанзия – водене на противозаконна война.
МНС разказва военните закононарушения като „ тежки нарушавания на Женевските конвенции„, както и „ други съществени нарушавания на законите и обичаите, използвани в интернационален въоръжен конфликт„.
Това включва нарушавания на интернационалното филантропично право, в това число някои от наредбите, разказани нагоре.
Престъпленията против човечеството включват ликвидиране, изтребване и депортиране или принудително пренасяне на население,
„ когато са осъществени като част от огромна или систематична офанзива, ориентирана против което и да е цивилно население„.
Военните закононарушения и закононарушенията против човечеството наподобяват най-вероятните закононарушения, за които се чака да има обвинявания и следващи следствия при сегашния спор.
И двете страни са изправени пред обвинявания в геноцид, макар че това е закононарушения е по мъчно за наказателно гонене. Геноцидът съставлява
нарушение на възбраната за „ действия, осъществени с желание да се унищожи, напълно или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група “.
За разлика от военните закононарушения, закононарушенията против човечеството и геноцидът не е належащо да се свързват с въоръжен спор.
Израел не е член на Международния углавен съд, само че Палестина се причисли към него през 2015 година и закононарушенията, осъществени на територията на Палестина (от всеки жител, в това число не-палестинци) и от палестински жители (на нейната територия или отвън нея), могат да попаднат в юрисдикцията на МНС.
През 2021 година МНС стартира следствие на хипотетични военни закононарушения в палестинските територии, осъществени както от израелци, по този начин и от палестинци, в това число по време на войната в Газа през 2014 година
Израел се разгласи изрично срещу провеждането на такова следствие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Съществува интернационална правна рамка, която ръководи хода на войните и въоръжените спорове. Каква е тя?
Цивилните не би трябвало да са цели
Разрешените способи и средства за водене на война са подбудени от интернационалното филантропично право или jus in bello, което включва Женевските конвенции от 1949 година и протоколите от 1977 година, написа в собствен разбор The Guardian.
Основен принцип на интернационалното филантропично право, който е използван за всички участници, освен за държавни артисти, е, че цивилното население не би трябвало да бъде цел.
Освен това правилото показва, че офанзива не би трябвало да се прави, в случай че се „ чака да аргументи инцидентна загуба на граждански живот, пострадване на цивилни, вреди на цивилни обекти или композиция от тях„, което би било прекалено във връзка с предстоящите военни прерогативи.
Има доста други разпореждания, които
не разрешават вземането на заложници, несъразмерното заличаване и заграбване на благосъстоятелност и нападенията против лечебни заведения.
Друга наредба гласи, че достъпът до филантропична помощ за цивилни в потребност би трябвало да бъде позволен.
Самозащита
В интернационалното право jus ad bellum също се отнася до изискванията, при които страните могат да прибягнат до война или да употребяват въоръжена мощ.
Самозащитата, какъвто е казусът в спора Израел – Хамас, е една от обосновките за водене на война, като член 51 от Хартата на Организация на обединените нации гласи, че това право е налично в
случай на въоръжено нахлуване.
Упражняването на това право на самозащита обаче към момента е предмет на интернационалното филантропично право. С други думи, законното практикуване на самоотбрана не разрешава на страната да прибягва до неограничени средства и е предмет на jus in bello за
минимизиране на страданието при въоръжени спорове.
Това ще бъде все по-голям проблем през идващите дни, когато вниманието е ориентирано към Газа. Във вторник висшият представител на Европейски Съюз по външната политика Жозеп Борел сподели:
Израел има право да се пази, само че това би трябвало да бъде направено в сходство с интернационалното право, филантропичното право. “Международни закононарушения
Съществува и интернационално наказателно право, което попада в юрисдикцията на интернационалния углавен съд (МНС) и националните съдилища.
МНС има пълномощия над физически лица за военни закононарушения, закононарушения против човечеството и геноцид и, в лимитирана степен, закононарушението експанзия – водене на противозаконна война.
МНС разказва военните закононарушения като „ тежки нарушавания на Женевските конвенции„, както и „ други съществени нарушавания на законите и обичаите, използвани в интернационален въоръжен конфликт„.
Това включва нарушавания на интернационалното филантропично право, в това число някои от наредбите, разказани нагоре.
Престъпленията против човечеството включват ликвидиране, изтребване и депортиране или принудително пренасяне на население,
„ когато са осъществени като част от огромна или систематична офанзива, ориентирана против което и да е цивилно население„.
Военните закононарушения и закононарушенията против човечеството наподобяват най-вероятните закононарушения, за които се чака да има обвинявания и следващи следствия при сегашния спор.
И двете страни са изправени пред обвинявания в геноцид, макар че това е закононарушения е по мъчно за наказателно гонене. Геноцидът съставлява
нарушение на възбраната за „ действия, осъществени с желание да се унищожи, напълно или отчасти, национална, етническа, расова или религиозна група “.
За разлика от военните закононарушения, закононарушенията против човечеството и геноцидът не е належащо да се свързват с въоръжен спор.
Израел не е член на Международния углавен съд, само че Палестина се причисли към него през 2015 година и закононарушенията, осъществени на територията на Палестина (от всеки жител, в това число не-палестинци) и от палестински жители (на нейната територия или отвън нея), могат да попаднат в юрисдикцията на МНС.
През 2021 година МНС стартира следствие на хипотетични военни закононарушения в палестинските територии, осъществени както от израелци, по този начин и от палестинци, в това число по време на войната в Газа през 2014 година
Израел се разгласи изрично срещу провеждането на такова следствие.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ