Андрей Делчев, изп.-директор на Българската петролна и газова асоциация , пред „Труд“: Регулация на цените на горивата ще доведе до отлив на инвестиции
На фона на митингите в страната против цените на горивата и нарастването на налозите и застраховката „ Гражданска отговорност “ беседваме с изпълнителния шеф на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) за обстановката на пазара на течни горива в страната. От какво се диктуват цените на бензина и дизела? Какъв е делът на налог добавена стойност и акциза в цените на горивата? Как дребните бензиностанции съумяват да продават горива на по-ниски цени и дали Агенция „ Митници “ и страната като цяло съумяват да се преборят със сивия бранш в сектора? Новият Закон за горивата също идва на дневен ред.
– Г-н Делчев, по какъв начин си обяснявате митингите против високите цени на горивата, в случай, че сега те са най-ниските в Европейски Съюз?
– Обяснявам си го с няколко неща – некомпетентност към обстоятелствата, страст и евентуално политическо подстрекаване от тези, които обслужват дадени политически ползи. Третият фактор няма да разясня, тъй като не съм политик, само че се вижда, че митингите прекалено много се разшириха, а към тях се прикачиха очевидно и политици. Освен некомпетентност към обстоятелствата и прочувствена реакция, има и отвращение да се чуе и друго мнение от част от протестиращите, тъй като човек елементарно може да доближи до действителните обстоятелства, в случай че не е прекомерно преднамерен и не изключва друга теза от неговата.
– Какъв е делът на налог добавена стойност и акциза в цените на горивата?
– Делът на Данък добавена стойност и акциза в цените на горивата в страната ни е сред 45 и 55%. Тези равнища са и междинните за Европа, само че има страни с надалеч по-висок данък от този в България, който се отразява и в цената на горивата в съответните страни. У нас тези индикатори са в границите на минимума. По отношение на акциза страната ни е ангажирана с европейски разпореждания и би трябвало да държим избрани равнища. Докато ставката на Данък добавена стойност е въпрос на държавната политика. Обикновено страните, в които горивата са с най-висока цена, да вземем за пример Гърция, Англия, Холандия, имат и най -високите налози.
– С каква надценка се продават горивата от бензиностанциите в страната?
– Това е комерсиална загадка на всяка от компаниите. Няма единна надценка в България, няма и по какъв начин да има. Ако се появи подобен случай на пазара, Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да вземе ограничения. Всяка компания въз основата на себестойността и направените разноски преценя каква надценка да постави. А тези „ анализатори “, които споделят, че някои бензиностанции продават с 30 стотинки надценка, а други с 5 стотинки надценка, не са наясно с пазарните правила. Идеята да се съпоставя цената на едро на горивата с цената на дребно и да се прави извод, че разликата е комерсиалната надценка или маржът на компанията, е напълно погрешна. Такива сметки са изцяло неправилни. Различните компании калкулират друга себестойност в цената на горивата и по тази причина и за някои от фирмите е обикновено съпоставено със сегашните цени да продават горивата на 2,40 лева за литър, а други на 2,20 лева за литър, което е доста до долната граница или изобщо на границата на облагата, в случай че не употребяват данъчни трикове или оферират влошено качество на горивото.
– Как някои дребни бензиностанции поддържат по-ниски цени на горивата?
– Има два разновидността. В единия, легален метод, бензиностанцията разполага с базово съоръжение, ниско качество на услугата, на резервоарите и на самото гориво. Тези компании работят в границите на закона, само че не правят оценка съответно труда и осигуровките на чиновниците си, изключително в случай че бензиностанцията е фамилна и в нея клиентите се обслужват от членове на фамилията. Работят с доста ниски разноски единствено и единствено да могат да продават горивата си. Масовият втори вид е да заобикалят законодателството, като не заплащат данък и Данък добавена стойност. Не е загадка, че в България в този бизнес има огромен сив бранш, който най-после би трябвало да осъществя някъде продукта си. Най-голямата реализация на този бранш става посредством някогашните ведомствени бензиностанции и дребни обекти. Те купуват доста по-евтино, тъй като горивото или няма платени налози, или има проблеми с качеството, и респективно продават на по-ниска цена.
– Дали страната в лицето на контролните органи в бранша, да вземем за пример Агенция „ Митници “ сполучливо се оправя със сивата стопанска система? А и с нелоялната конкуренция?
– Факт е, че щом има сив бранш в този бизнес, контролните органи към момента не съумяват да си свършат работата до дъно. Когато сивият бранш падне до 5%, което е общоприетото за Европа, тогава може да се похвалим, че всичко е наред. Но до момента в който се откриват рафинерии, като тази в Русе, и цистерни без документи, скрити и заровени резервоари с гориво без платени налози, не сме достигнали нивото, което желаеме. А такива случаи има съвсем всекидневно. Нелоялната конкуренция също доста поврежда бизнеса, който съблюдава законите, поради това би трябвало страната да има мощна ангажираност по въпроса.
– Склонни ли са комерсиалните вериги да намалят цените на горивата на фона на митингите?
– Цените на горивата не зависят от митинги, а от цената на суровия нефт. Държавата и компаниите не могат да понижат до дъно цените. Дори някоя компания да се ангажира да продава горивата с по-ниски маржове, това ще се отрази тежко на финансите й и тя занапред ще би трябвало да компенсира по някакъв метод. Българският пазар на течни горива е изцяло либерализиран и се движи от разпоредбите на пазарната стопанска система. В момента се предлага да се вкара регулация на цените на горивата, която съгласно мен няма да реализира добър резултат. По-скоро ще докара до недостиг на гориво или отдръпването на огромни интернационалните вериги от страната. Капиталът търси най-хубавите условия, а когато административен регулатор му постави ниска цена на горивото и дребен марж на облагата, няма никакъв тласък тази компания да стои в страната. Това на процедура ще значи отлив на вложения от страната.
– Какви са цените на горивата в България по отношение на прилежащите ни Гърция, Румъния и Сърбия?
– Спрямо Гърция, горивата ни се продават на доста по-ниски цени. Има доста гърци, да вземем за пример, които идват от северната част на страната у нас и зареждат горива. Сръбските цени са малко по-високи от българските, а в Румъния, която добива нефт, също са на по-високо ниво.
– От къде се получава разликата в цените сред Северна и Южна България?
– Няма приравняване на цените на територията на цялата страна. Но в случай че визирате, че има високи цени в най-бедния район – Северозападна България, това може да се изясни с два фактора. Първият е, че потреблението на горива е прекомерно малко и бензиностанциите там би трябвало да се устоят с по-ниските размери продажби. Вторият фактор е, че транспортната логистика там е по-сложна, защото градовете в този район са отдалечени от транспортните коридори за доставка на горива. Поради тази причина се калкулират повече транспортни, както и други разноски, свързани с преноса и съхранението на горивата. В България има огромно скупчване на петролни бази към огромните градове – София, Бургас, Варна, оттова се доставят бензиностанциите.
– Доволен ли е браншът от новия закон за горивата?
– Основната цел на закона е да постави ред на пазара. Не, обаче, законът за горивата води до нарастване на цените, както се твърди манипулативно, а тъкмо противоположното, поради неналичието на закон – всевъзможни нелоялни търговци не се легитимираха като търговци на горива и манипулираха цените на пазара. Този закон изисква всички търговци в сектора да се записват като такива, а това би трябвало да почисти пазара и част от нелоялната конкуренция в сектора.
Нашият посетител
Андрей Делчев е изпълнителен шеф на Българската петролна и газова асоциация. Той е ученик на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”, специализирал е “Конституционно право на Гърция ”, във Франция “Защита на конкуренцията ”, в Англия “Реформа на обществената администрация ”. До 1990 година Делчев работи в Софийски областен съд като арбитър, а след това и като ръководител на съда. От 1991 година до юни 1997 година е шеф на правния отдел на Министерски съвет. Участвал е в основаването на на практика цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 хиляди акта на седем държавни управления – проектозакони, постановления и решения. Бил е шеф на група за ръководство на плановете по ФАР в Министерски съвет. В продължение на 7 години е ръководител на Борда на шефовете на български туроператор, с дъщерни сдружения в дванайсет страни от Европа и Северна Америка.
– Г-н Делчев, по какъв начин си обяснявате митингите против високите цени на горивата, в случай, че сега те са най-ниските в Европейски Съюз?
– Обяснявам си го с няколко неща – некомпетентност към обстоятелствата, страст и евентуално политическо подстрекаване от тези, които обслужват дадени политически ползи. Третият фактор няма да разясня, тъй като не съм политик, само че се вижда, че митингите прекалено много се разшириха, а към тях се прикачиха очевидно и политици. Освен некомпетентност към обстоятелствата и прочувствена реакция, има и отвращение да се чуе и друго мнение от част от протестиращите, тъй като човек елементарно може да доближи до действителните обстоятелства, в случай че не е прекомерно преднамерен и не изключва друга теза от неговата.
– Какъв е делът на налог добавена стойност и акциза в цените на горивата?
– Делът на Данък добавена стойност и акциза в цените на горивата в страната ни е сред 45 и 55%. Тези равнища са и междинните за Европа, само че има страни с надалеч по-висок данък от този в България, който се отразява и в цената на горивата в съответните страни. У нас тези индикатори са в границите на минимума. По отношение на акциза страната ни е ангажирана с европейски разпореждания и би трябвало да държим избрани равнища. Докато ставката на Данък добавена стойност е въпрос на държавната политика. Обикновено страните, в които горивата са с най-висока цена, да вземем за пример Гърция, Англия, Холандия, имат и най -високите налози.
– С каква надценка се продават горивата от бензиностанциите в страната?
– Това е комерсиална загадка на всяка от компаниите. Няма единна надценка в България, няма и по какъв начин да има. Ако се появи подобен случай на пазара, Комисията за защита на конкуренцията би трябвало да вземе ограничения. Всяка компания въз основата на себестойността и направените разноски преценя каква надценка да постави. А тези „ анализатори “, които споделят, че някои бензиностанции продават с 30 стотинки надценка, а други с 5 стотинки надценка, не са наясно с пазарните правила. Идеята да се съпоставя цената на едро на горивата с цената на дребно и да се прави извод, че разликата е комерсиалната надценка или маржът на компанията, е напълно погрешна. Такива сметки са изцяло неправилни. Различните компании калкулират друга себестойност в цената на горивата и по тази причина и за някои от фирмите е обикновено съпоставено със сегашните цени да продават горивата на 2,40 лева за литър, а други на 2,20 лева за литър, което е доста до долната граница или изобщо на границата на облагата, в случай че не употребяват данъчни трикове или оферират влошено качество на горивото.
– Как някои дребни бензиностанции поддържат по-ниски цени на горивата?
– Има два разновидността. В единия, легален метод, бензиностанцията разполага с базово съоръжение, ниско качество на услугата, на резервоарите и на самото гориво. Тези компании работят в границите на закона, само че не правят оценка съответно труда и осигуровките на чиновниците си, изключително в случай че бензиностанцията е фамилна и в нея клиентите се обслужват от членове на фамилията. Работят с доста ниски разноски единствено и единствено да могат да продават горивата си. Масовият втори вид е да заобикалят законодателството, като не заплащат данък и Данък добавена стойност. Не е загадка, че в България в този бизнес има огромен сив бранш, който най-после би трябвало да осъществя някъде продукта си. Най-голямата реализация на този бранш става посредством някогашните ведомствени бензиностанции и дребни обекти. Те купуват доста по-евтино, тъй като горивото или няма платени налози, или има проблеми с качеството, и респективно продават на по-ниска цена.
– Дали страната в лицето на контролните органи в бранша, да вземем за пример Агенция „ Митници “ сполучливо се оправя със сивата стопанска система? А и с нелоялната конкуренция?
– Факт е, че щом има сив бранш в този бизнес, контролните органи към момента не съумяват да си свършат работата до дъно. Когато сивият бранш падне до 5%, което е общоприетото за Европа, тогава може да се похвалим, че всичко е наред. Но до момента в който се откриват рафинерии, като тази в Русе, и цистерни без документи, скрити и заровени резервоари с гориво без платени налози, не сме достигнали нивото, което желаеме. А такива случаи има съвсем всекидневно. Нелоялната конкуренция също доста поврежда бизнеса, който съблюдава законите, поради това би трябвало страната да има мощна ангажираност по въпроса.
– Склонни ли са комерсиалните вериги да намалят цените на горивата на фона на митингите?
– Цените на горивата не зависят от митинги, а от цената на суровия нефт. Държавата и компаниите не могат да понижат до дъно цените. Дори някоя компания да се ангажира да продава горивата с по-ниски маржове, това ще се отрази тежко на финансите й и тя занапред ще би трябвало да компенсира по някакъв метод. Българският пазар на течни горива е изцяло либерализиран и се движи от разпоредбите на пазарната стопанска система. В момента се предлага да се вкара регулация на цените на горивата, която съгласно мен няма да реализира добър резултат. По-скоро ще докара до недостиг на гориво или отдръпването на огромни интернационалните вериги от страната. Капиталът търси най-хубавите условия, а когато административен регулатор му постави ниска цена на горивото и дребен марж на облагата, няма никакъв тласък тази компания да стои в страната. Това на процедура ще значи отлив на вложения от страната.
– Какви са цените на горивата в България по отношение на прилежащите ни Гърция, Румъния и Сърбия?
– Спрямо Гърция, горивата ни се продават на доста по-ниски цени. Има доста гърци, да вземем за пример, които идват от северната част на страната у нас и зареждат горива. Сръбските цени са малко по-високи от българските, а в Румъния, която добива нефт, също са на по-високо ниво.
– От къде се получава разликата в цените сред Северна и Южна България?
– Няма приравняване на цените на територията на цялата страна. Но в случай че визирате, че има високи цени в най-бедния район – Северозападна България, това може да се изясни с два фактора. Първият е, че потреблението на горива е прекомерно малко и бензиностанциите там би трябвало да се устоят с по-ниските размери продажби. Вторият фактор е, че транспортната логистика там е по-сложна, защото градовете в този район са отдалечени от транспортните коридори за доставка на горива. Поради тази причина се калкулират повече транспортни, както и други разноски, свързани с преноса и съхранението на горивата. В България има огромно скупчване на петролни бази към огромните градове – София, Бургас, Варна, оттова се доставят бензиностанциите.
– Доволен ли е браншът от новия закон за горивата?
– Основната цел на закона е да постави ред на пазара. Не, обаче, законът за горивата води до нарастване на цените, както се твърди манипулативно, а тъкмо противоположното, поради неналичието на закон – всевъзможни нелоялни търговци не се легитимираха като търговци на горива и манипулираха цените на пазара. Този закон изисква всички търговци в сектора да се записват като такива, а това би трябвало да почисти пазара и част от нелоялната конкуренция в сектора.
Нашият посетител
Андрей Делчев е изпълнителен шеф на Българската петролна и газова асоциация. Той е ученик на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски ”, специализирал е “Конституционно право на Гърция ”, във Франция “Защита на конкуренцията ”, в Англия “Реформа на обществената администрация ”. До 1990 година Делчев работи в Софийски областен съд като арбитър, а след това и като ръководител на съда. От 1991 година до юни 1997 година е шеф на правния отдел на Министерски съвет. Участвал е в основаването на на практика цялото ново законодателство на страната, като е работил върху над 10 хиляди акта на седем държавни управления – проектозакони, постановления и решения. Бил е шеф на група за ръководство на плановете по ФАР в Министерски съвет. В продължение на 7 години е ръководител на Борда на шефовете на български туроператор, с дъщерни сдружения в дванайсет страни от Европа и Северна Америка.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ