Леност или липса на смисъл
На една родителска среща, учителката на моя наследник сподели: „ Детето ви е доста интелигентно, само че за жалост – мързеливо ”. Прибирайки се вкъщи, заварих дребния непрокопсаник да рисува уличните котки, вместо да си написа домашните и незабавно го подхванах: Стига с този мързел! Без труд и старания нищо няма да постигнеш...и по този начин нататък, и по този начин нататък. Синът ми ме изгледа учудено и единствено попита: „ Мамо, а какво е мързел? ”
И аз взех решение да се приготвя по въпроса. Мислих, търсих подобаващите образци, само че най-после стигнах до антивъзпитателния извод: мързелът не се дължи на слаба воля или липса на предпочитание, а на отсъствието на смисъл. Ленив човек е друг, който въобще нищо не прави, а този, който не вижда смисъл да се захваща с някаква избрана активност. Става дума за механизъм на вътрешната опозиция против това, което е несвойствено за нашата натурата. А доказателствата са неоспорими: за обичаните занимания в никакъв случай не ни мързи. Те също могат да изискват доста старания, да бъдат уморителни, по тази причина след тях да се нуждаем от отмора. Това обаче няма нищо общо с мързела.
Но в живота постоянно ни се постанова да за занимаваме с нещо неприятно, само че належащо. И тогава влизаме във вътрешен спор. Нужни са неимоверни старания на волята, с цел да надвием мързела си. Срещу кого се борим обаче? Срещу зложелател, дявол или на първо място против себе си. Защото леността безпогрешно ни демонстрира, че безсмислено прахосваме напъните си. Това не значи просто да зарежем всичко, без да се интересуваме от следствията, а по-скоро да намерим компромис. Например сменянето на памперси, изваряването на шишета и въобще грижата за дребното дете са изтощителни и постоянно ни е мъчно да открием смисъл в тях. Но без тях не може.
Затова с мързелът не трябва да се борим, а да го разбираме. Започне ли да ни наляга, значи би трябвало нещо да променим. Дори да става дума за дреболия като миенето на чиниите. Можем да си купим съдомиялна машина или все по този начин да продължаваме да вършим омразната работа, тъй като би трябвало.
Но да се върна на моя наследник. Той мечтае да бъде художник и всеки ден по път за учебно заведение събира цветя, листа и камъчета, с които прави невероятни пана. Но дилемите по математика не желае да подхваща, тъй като не вижда смисъл в тях. Борбата с мързела не значи, че просто би трябвало да заставим себе си или някой различен, да се изправи от дивана и да свърши какво да е. Да вземем ограничения против леността значи да открием смисъла. Разбира се, не постоянно съумяваме. Между моя наследник и математиката връзките по този начин и не се затоплиха. Но аз се отхвърлих от възпитателните диалози. Макар и с ниски оценки, все някак, ще избута и този предмет. Ясно е, че моето дете няма да стане инженер. По-важното е, че то умее да се раздава изцяло за тези занимания, които му носят задоволство и да пести старания за другите, които не му се отдават. С други думи – вярно направлява силата си по този начин, че да реализира оптимален триумф. И то тъкмо в тази област, която ще го направи благополучен.
И аз взех решение да се приготвя по въпроса. Мислих, търсих подобаващите образци, само че най-после стигнах до антивъзпитателния извод: мързелът не се дължи на слаба воля или липса на предпочитание, а на отсъствието на смисъл. Ленив човек е друг, който въобще нищо не прави, а този, който не вижда смисъл да се захваща с някаква избрана активност. Става дума за механизъм на вътрешната опозиция против това, което е несвойствено за нашата натурата. А доказателствата са неоспорими: за обичаните занимания в никакъв случай не ни мързи. Те също могат да изискват доста старания, да бъдат уморителни, по тази причина след тях да се нуждаем от отмора. Това обаче няма нищо общо с мързела.
Но в живота постоянно ни се постанова да за занимаваме с нещо неприятно, само че належащо. И тогава влизаме във вътрешен спор. Нужни са неимоверни старания на волята, с цел да надвием мързела си. Срещу кого се борим обаче? Срещу зложелател, дявол или на първо място против себе си. Защото леността безпогрешно ни демонстрира, че безсмислено прахосваме напъните си. Това не значи просто да зарежем всичко, без да се интересуваме от следствията, а по-скоро да намерим компромис. Например сменянето на памперси, изваряването на шишета и въобще грижата за дребното дете са изтощителни и постоянно ни е мъчно да открием смисъл в тях. Но без тях не може.
Затова с мързелът не трябва да се борим, а да го разбираме. Започне ли да ни наляга, значи би трябвало нещо да променим. Дори да става дума за дреболия като миенето на чиниите. Можем да си купим съдомиялна машина или все по този начин да продължаваме да вършим омразната работа, тъй като би трябвало.
Но да се върна на моя наследник. Той мечтае да бъде художник и всеки ден по път за учебно заведение събира цветя, листа и камъчета, с които прави невероятни пана. Но дилемите по математика не желае да подхваща, тъй като не вижда смисъл в тях. Борбата с мързела не значи, че просто би трябвало да заставим себе си или някой различен, да се изправи от дивана и да свърши какво да е. Да вземем ограничения против леността значи да открием смисъла. Разбира се, не постоянно съумяваме. Между моя наследник и математиката връзките по този начин и не се затоплиха. Но аз се отхвърлих от възпитателните диалози. Макар и с ниски оценки, все някак, ще избута и този предмет. Ясно е, че моето дете няма да стане инженер. По-важното е, че то умее да се раздава изцяло за тези занимания, които му носят задоволство и да пести старания за другите, които не му се отдават. С други думи – вярно направлява силата си по този начин, че да реализира оптимален триумф. И то тъкмо в тази област, която ще го направи благополучен.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ