Днес отбелязваме 100 години от рождението на краля на научната фантастика – сър Артър Кларк
На днешния ден тъкмо преди един век в Майнхед, Англия, се ражда момче, което по-късно ще се трансформира в една от най-забележителните персони на 20-ти век. Като дете Артър Кларк има щастието да пораства във плантация, покрай природата, и скоро открива хубостта на звездото небе над него. Започва да се интересува от астрономически наблюдения, събиране на вкаменелости и четене на научно-популярни списания.
През 1934 година, още като младеж, младият Артър се причислява към Младежката астрономическа асоциация. За страдание таткото Чарлз Кларк напуща този свят без време, което довежда до финансови усложнения в фамилията. Артър Кларк е заставен да напусне дома си през 1936 година, с цел да си търси работа.
Пристигайки в Лондон, Кларк е назначен на работа като държавен служител. Никога обаче не губи интереса си към звездите и скоро се причислява към Британското междупланетно общество (повече от две десетилетия преди полета на първия неестествен спътник). Земните каузи скоро отново попарват фантазиите на Артър – идва Втората международна война и в интервала сред 1941 и 1946 година младежът служи на кралските военновъздушни сили като радарен експерт. Но по този начин добива доста скъп опит по отношение на приложението на радарната технология за ориентиране на кацащите самолети при неподходящи метеорологични условия.
През 1945 година списанието Уайърлес уърлд разгласява първата му публикация “Извънземни излъчвания ”, в която Кларк теоретизира по какъв начин неестествен сателит в геостационарна орбита би могъл да се употребява за предаването на радио- и телевизионни сигнали в целия свят. Освен че с тази публикация за пръв път прохожда като публицист, описаното в нея се оказва едно от първите му предсказания. Днес геостационарните информационни спътници са действителност, а от 2017 година и България има собствен личен.
След войната Артър Кларк най-сетне съумява да получи обучение в региона на математиката и физиката в Кралския лицей в Лондон. В интервалите сред 1946 и 1947 година и 1951 и 1953 година е ръководител на Британското междупланетно общество. В началото на 50-те години Кларк стартира да си построява име като публицист и през 1950 година разгласява първата си научно-популярна книга “Междупланетни полети ”. През 1951 година излиза късият роман “Стражът ” и първият книжовен разказ – “Прелюдия към космоса ”. Артър Кларк за пръв път печели премия Хюго през 1956 година с описа си “Звездата ”.
През 60-те години галактическата епоха е в разгара си. Произведенията на изкуството, свързани с галактическото бъдеще на човечеството, стават извънредно известни. Филмовият шеф Стенли Кубрик стартира работа през 1964 година по кино акомодация на историята в “Стражът ”, която по-късно еволюира в класическия филм “2001: Космическа авантюра ”. Днес критиците смятат “Одисея ”-та за един от най-великите филми в човешката история. През 1968 година филмът публично излиза дружно с разказ, носещ същото име. Кларк по-късно разгласява продължения на историята: “2010: Одисея втора ” (излязла през 1982 година и екранизирана през 1984 г.), “2061: Одисея трета ” (излязла през 1987 г.) и “3001: Последната авантюра ” (излязла през 1997 г.)
През 70-те години Артър Кларк е към този момент сполучлив публицист. През 1973 година излиза романът “Среща с рама ”, който печели по едно и също време премиите Хюго и Небюла. Постижението е повторено през 1979 година с романа “Фонтаните на парадайса ”.
В късните години от живота си Кларк е почетен с рицарско звание. Умира през 2008 година от дихателна непълнота.
През годините си сър Артър Кларк прави доста предсказания, не всички от които се сбъдват. Уви, към момента нямаме бази на Луната и Марс, а какво да кажем за пилотирани полети до Сатурн. Но Артър Кларк предсказва до известна степен интернет – през 1976 година твърди, че в близко бъдеще ще поддържаме връзка със света чрез екрани, прикачени към клавиатура. Предсказва, че видеоразговорите ще станат действителност (днес имаме “Скайп ” и “Фейсбук ”). А пък нюзпадовете от кино лентата “2001: Космическа авантюра ” удивително наподобяват на актуалните таблети.
Дано в близко бъдеще забележим и лунни станции, както и галактически туризъм. Дори и тези неща да се случат през 2021 или 2031 година, а не през 2001-ва… по-добре е да се случат късно, в сравнение с в никакъв случай.
