На днешния ден през далечната 1879 г. в България е

На днешния ден през далечната 1879 година в България е възобновена монархическата традиция.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България. На 17 април той е определен от I Велико национално заседание от трима претенденти, а на 29 е провъзгласен за княз. На 26 юни същата година поставя клетва в Търново и поема ръководството на възкръсналото княжество. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I ръководи при така наречен „ Режим на пълномощията “.

Именно по негово време се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Тази позиция на княза обаче не се харесва в Москва и Русия стартира акция за неговото премахване. На 9 август 1886 година група офицери и юнкери правят боен прелом, като князът незаконно е изпратен по Дунава в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е сюрпризиран и му разрешава да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов благодарение на Сава Муткуров и правилни на княза войски правят контрапреврат и го връщат в България. Но няколко дни по-късно, откакто не го поддържа нито съветският император Александър III, нито Ото декор Бисмарк, князът взема решение, макар настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 и отпътува от Лом с параход за Виена.

През 1890 година майор Коста Паница предлага на Александър да оглави вероятно подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, ориентирано против Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отхвърля присъединяване в случката и осведоми Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 година му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.

Днес тленните остатъци на първия български княз от Третата българска страна са положени в костница на бул. „ Васил Левски ” в столицата, издигната от признателните българи.