Срещата край Малта през 1989 г. беляза края на Студената война
На днешния ден през 1989 година стартира срещата край Малта, белязала края на Студената война.
Срещата край Малта е на най-високо ниво сред ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз - Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов. Тя се провежда на 2 и 3 декември 1989 година край пристанището на Марсашлок на дребната островна страна.
Това е времето на срутва на комунистическите режими в Източна Европа и въпреки да не приключва с подписването на съответни документи, съгласно доста наблюдаващи тя отбелязва края на Студената война.
Въпреки скептицизма на доста специалисти в американското държавно управление към осъществяване на среща с Михаил Горбачов, френският президент Франсоа Митеран и английската министър-председателка Маргарет Тачър дружно с други европейски водачи и водещи членове на Конгреса убеждават президента Буш в нуждата от такава среща.
Студената война е термин, с който се значи продължителното напрежение сред Източния блок, отпред със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от Съединени американски щати и НАТО, почнало след Втората международна война и траяло до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 година. Това съревнование не води до огромни директни боеве сред блоковете.
Началото на Студената война нормално се свързва с речта на Уинстън Чърчил от 5 март 1946 година в университета в американския град Фултън. В наличието на президента Хари Труман някогашният английски министър-председател приканва Запада към единение против руската опасност, против сянката, спуснала се върху добре осветената от успеха във войната сцена: „ От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите страни в Централна и Източна Европа. “ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези популярни градове, продължава Чърчил, се намират в руската сфера, подложени са освен на руско въздействие, само че и на все по-пълен надзор от Москва. „ Комунистическите партии, които бяха прекомерно слаби във всичките тези страни от Източна Европа, получиха предимство и власт, която доста надминава тяхното значение, и те на всички места се стремят да упражняват тоталитарен надзор. Почти на всички места се конфигурират полицейски режими и, като се изключи Чехословакия, там няма същинска народна власт. “
Навлизането на наименованието „ Студена война “ в политическата изразителност нормално се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя тирада по време на разискването на доктрината „ Труман “ на 16 април 1947 година споделя по този начин: „ Нека не се заблуждаваме - през днешния ден ние сме в положение на студена война “. Журналистът Уолтър Липман дава на термина необятна известност със своята книга „ Студена война “ („ Cold War “; 1947 г.).
Противопоставянето или „ студената война “ сред двата лагера е съпроводено с взаимни съмнения, конкуренция за власт, мощ и военни закани, стопански напън, селективна помощ, дипломатически маневри, агитация, убийства, лимитирани военни интервенции и пълномащабни войни. Основните настоящи лица в спора са разследващите служби, като Централно разузнавателно управление на САЩ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). " Студената война " продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991-а.
Михаил Горбачов е руски политик, управлявал Съюз на съветските социалистически републики от 1985 до 1991 година. Заемал поста общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Горбачов е пръв и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното отдръпване на Комунистическа партия на Съветския съюз от властта и раздробяване на Съветския съюз. Носител е на Нобелова премия за мир 1990 година.
Джордж Хърбърт Уокър Буш е 41-ят президент на Съединени американски щати (1989 – 1993 г.) и 43-ти вицепрезидент по време на президентството на Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.). Преди това е бил конгресмен от Тексас (1967 – 1971 г.) и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ (1976 – 1977 г.). Успешно се кандидатира два пъти за Сената, един път за президент на страната и един път за преизбиране.
Срещата край Малта е на най-високо ниво сред ръководителите на Съединените щати и Съветския съюз - Джордж Х. У. Буш и Михаил Горбачов. Тя се провежда на 2 и 3 декември 1989 година край пристанището на Марсашлок на дребната островна страна.
Това е времето на срутва на комунистическите режими в Източна Европа и въпреки да не приключва с подписването на съответни документи, съгласно доста наблюдаващи тя отбелязва края на Студената война.
Въпреки скептицизма на доста специалисти в американското държавно управление към осъществяване на среща с Михаил Горбачов, френският президент Франсоа Митеран и английската министър-председателка Маргарет Тачър дружно с други европейски водачи и водещи членове на Конгреса убеждават президента Буш в нуждата от такава среща.
Студената война е термин, с който се значи продължителното напрежение сред Източния блок, отпред със Съветския съюз, и Западния блок, доминиран от Съединени американски щати и НАТО, почнало след Втората международна война и траяло до разпадането на Съветския съюз в края на декември 1991 година. Това съревнование не води до огромни директни боеве сред блоковете.
Началото на Студената война нормално се свързва с речта на Уинстън Чърчил от 5 март 1946 година в университета в американския град Фултън. В наличието на президента Хари Труман някогашният английски министър-председател приканва Запада към единение против руската опасност, против сянката, спуснала се върху добре осветената от успеха във войната сцена: „ От Шчечин на Балтика до Триест на Адриатика върху континента падна желязна завеса. Зад тази линия се намират всички столици на старите страни в Централна и Източна Европа. “ Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всичките тези популярни градове, продължава Чърчил, се намират в руската сфера, подложени са освен на руско въздействие, само че и на все по-пълен надзор от Москва. „ Комунистическите партии, които бяха прекомерно слаби във всичките тези страни от Източна Европа, получиха предимство и власт, която доста надминава тяхното значение, и те на всички места се стремят да упражняват тоталитарен надзор. Почти на всички места се конфигурират полицейски режими и, като се изключи Чехословакия, там няма същинска народна власт. “
Навлизането на наименованието „ Студена война “ в политическата изразителност нормално се приписва на американския финансист и политик Бърнард Барух, който в своя тирада по време на разискването на доктрината „ Труман “ на 16 април 1947 година споделя по този начин: „ Нека не се заблуждаваме - през днешния ден ние сме в положение на студена война “. Журналистът Уолтър Липман дава на термина необятна известност със своята книга „ Студена война “ („ Cold War “; 1947 г.).
Противопоставянето или „ студената война “ сред двата лагера е съпроводено с взаимни съмнения, конкуренция за власт, мощ и военни закани, стопански напън, селективна помощ, дипломатически маневри, агитация, убийства, лимитирани военни интервенции и пълномащабни войни. Основните настоящи лица в спора са разследващите служби, като Централно разузнавателно управление на САЩ и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). " Студената война " продължава от 1947 до разпадането на Съветския съюз през 1991-а.
Михаил Горбачов е руски политик, управлявал Съюз на съветските социалистически републики от 1985 до 1991 година. Заемал поста общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз и ръководител на Президиума на Върховния съвет на Съюз на съветските социалистически републики. Горбачов е пръв и единствен президент на Съюз на съветските социалистически републики. Политиката му довежда до края на Студената война, до мирното отдръпване на Комунистическа партия на Съветския съюз от властта и раздробяване на Съветския съюз. Носител е на Нобелова премия за мир 1990 година.
Джордж Хърбърт Уокър Буш е 41-ят президент на Съединени американски щати (1989 – 1993 г.) и 43-ти вицепрезидент по време на президентството на Роналд Рейгън (1981 – 1989 г.). Преди това е бил конгресмен от Тексас (1967 – 1971 г.) и шеф на Централно разузнавателно управление на САЩ (1976 – 1977 г.). Успешно се кандидатира два пъти за Сената, един път за президент на страната и един път за преизбиране.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ