За времето си Дунав мост е бил най-големият комбиниран мост в Европа
На днешния ден през 1954 година публично е отворен за прекосяване "Дунав мост ", свързващ България и Румъния.
Дунав мост , открит като Мост на дружбата , именуван още Мост Русе - Гюргево , е железен фермов мост над река Дунав сред градовете Русе и Гюргево на речен километър 488.7.
Дължината му е 2.8 км и минава на височина от 30 метра над водата. Мостът е построен на две равнища - за влакове и коли. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуща огромни кораби. Мостът е един от двете сходни уреди над река Дунав по границата сред България и Румъния, която има дължина от към 500 километра.
Архитектурата на моста е на проектант Георги Овчаров. Учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен. След дипломирането си се завръща в България. Творчеството му е повлияно от неокласицизма. През годините Георги Овчаров построява редица здания в цялата страна. Сред тях са Агрономически факултет – през днешния ден Биологически факултет (1927 – 1930 г.), постройката на община Бургас, зданието на Министерството на вътрешните работи (1927 г.), Военното издателство (строено за банка) на ул. "Иван Вазов " № 12 в София (1940 – 1944 г.) и други.
Художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския ваятел Михайло Паршчук.
Мостът е открит публично на 20 юни 1954 година, като за времето си е най-големият смесен мост (с железопътна линия и за авто трафик) в Европа. Строен е 2.5 година от България и Румъния в съдействие с тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Всъщност изследванията по опцията за построяването на мост на река Дунав и реализирането на сухопътна връзка сред Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с изход на Бяло море стартират още с края на Кримската война (1853 – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в подтекста на построяването на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария обаче Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклоняване от Ниш до Солун.
Три години след Освобождението на България – 1881 година, се откриват първите контакти сред Българското княжество и Румъния, на които се разисква и опцията за строителство на мост над река Дунав.
Преговорите по този въпрос минават през доста премеждия преди да се стигне до построяването на "Дунав мост " при Русе и Гюргево.
Дунав мост , открит като Мост на дружбата , именуван още Мост Русе - Гюргево , е железен фермов мост над река Дунав сред градовете Русе и Гюргево на речен километър 488.7.
Дължината му е 2.8 км и минава на височина от 30 метра над водата. Мостът е построен на две равнища - за влакове и коли. Средната част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуща огромни кораби. Мостът е един от двете сходни уреди над река Дунав по границата сред България и Румъния, която има дължина от към 500 километра.
Архитектурата на моста е на проектант Георги Овчаров. Учи архитектура в Техническия университет в Мюнхен. След дипломирането си се завръща в България. Творчеството му е повлияно от неокласицизма. През годините Георги Овчаров построява редица здания в цялата страна. Сред тях са Агрономически факултет – през днешния ден Биологически факултет (1927 – 1930 г.), постройката на община Бургас, зданието на Министерството на вътрешните работи (1927 г.), Военното издателство (строено за банка) на ул. "Иван Вазов " № 12 в София (1940 – 1944 г.) и други.
Художественото оформление (порталите на българския и румънския бряг, както и орловите глави по неговата дължина) е дело на украинския ваятел Михайло Паршчук.
Мостът е открит публично на 20 юни 1954 година, като за времето си е най-големият смесен мост (с железопътна линия и за авто трафик) в Европа. Строен е 2.5 година от България и Румъния в съдействие с тогавашния Съюз на съветските социалистически републики.
Всъщност изследванията по опцията за построяването на мост на река Дунав и реализирането на сухопътна връзка сред Западна и Централна Европа до Балканския полуостров с изход на Бяло море стартират още с края на Кримската война (1853 – 1856 г.). Построяването на мост над плавателната река е осмисляно в подтекста на построяването на жп линия. Под натиска на Австро-Унгария обаче Османската империя възприема строителството на линията Виена – Белград – София – Цариград, с отклоняване от Ниш до Солун.
Три години след Освобождението на България – 1881 година, се откриват първите контакти сред Българското княжество и Румъния, на които се разисква и опцията за строителство на мост над река Дунав.
Преговорите по този въпрос минават през доста премеждия преди да се стигне до построяването на "Дунав мост " при Русе и Гюргево.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ