Британецът Денис Джонсън патентова в Лондон велосипеда
На днешния ден през 1891 година британецът Денис Джонсън патентова в Лондон велосипеда (от френски: vélocipède; от латински: velox - бързи и pes - крайници, именуван у нас и просто колело ). Макар че най-разпространеният вид е с две колела, съществуват и колела с едно, три и четири колела.
Днес по света има над милиард велосипеда, което ги прави най-масово публикуваното транспортно средство. Първите колела виждат по улиците на още през XVIII-XIX век. На външен тип са се различавали от днешните, само че като кардинално устройство са били същите - рама, свързваща две колела, кормило за ръководство, седалка и на малко по-късен стадий - педали за задвижване. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други усъвършенствания. Съвременните колела могат да бъдат разграничени на доста групи съгласно разнообразни критерии.
В доста градове по света съществуват има построени специфични велосипедни алеи и велосипедни ленти, предопределени единствено за велосипедисти. Те са особено обозначени и нормално са ситуирани в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Заради необятното разпространяване на това транспортно средство в някои по-големи градове по света се основават паркинги и спортни площадки за колела.
Първият български велосипед, наименуван "паяк ", е конструиран през 1880 година от Гено Стоянов - Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.
Велосипедът е първото механично самостоятелно транспортно средство. След шевната машина той е вторият механически артикул в серийно произвеждане. За първи път е пуснат през 1817 година в Манхайм и 1818 година в Париж.
Липсата на пневматични гуми и асфалтирани пътища прави возенето към момента твърдо и колоезденето не доста привлекателно.
По-нататъшните усъвършенствания включват на първо място съоръжения, свързани с удобството на колоездача, и водят до разцвета на това транспортно средство. Поради тази причина 90-те години на XIX век са наречени "Златната ера на велосипеда ". Тогава се появяват и първите алуминиеви колела.
През 1888 година Джон Бойд Дънлоп вкарва първата пневматична гума, която скоро по-късно става повсеместен стандарт.
Следват още доста джаджи, които вършат велосипеда това, което е през днешния ден.
Има и спадове в интереса към колелото, което се случва с изобретяването на автомобила. В САЩпрез 40-те години на ХХ век велосипедът се счита за детска играчка. Интересът към него се възобновява още веднъж през 60-те години на предишния век по отношение на екологичните придвижвания и усилването на желанието за здравословен живот. Преди изобретяването на автомобила през XIX век доста от пътищата са усъвършенствани с помощта на необятната приложимост и реклама на колелетата.
Велосипедът е най-ефективното транспортно средство предвид на силата, т.е. има най-голям КПД. От механична позиция, към 99% от силата, основана от велосипедиста, се предава на въртеливото придвижване на колелата. Употребата на скорости и предавки може да понижи този %. Средната скорост на велосипедистите е 15-25 км/час. Съпротивлението на въздуха, което е съразмерно на квадрата на скоростта, се усилва с нарастването на скоростта. Тялото на колоездача основава към 75% от цялото противодействие. Последното може да се понижи, в случай че човек е лежащ или полулегнал (какъвто е казусът с лигерада). Съществуват и други способи за понижаване на съпротивлението на въздуха.
Днес по света има над милиард велосипеда, което ги прави най-масово публикуваното транспортно средство. Първите колела виждат по улиците на още през XVIII-XIX век. На външен тип са се различавали от днешните, само че като кардинално устройство са били същите - рама, свързваща две колела, кормило за ръководство, седалка и на малко по-късен стадий - педали за задвижване. Впоследствие се появяват веригата, спирачките, скоростите и най-различни други усъвършенствания. Съвременните колела могат да бъдат разграничени на доста групи съгласно разнообразни критерии.
В доста градове по света съществуват има построени специфични велосипедни алеи и велосипедни ленти, предопределени единствено за велосипедисти. Те са особено обозначени и нормално са ситуирани в най-дясната част на автомобилното платно (при дясноориентирано движение). Заради необятното разпространяване на това транспортно средство в някои по-големи градове по света се основават паркинги и спортни площадки за колела.
Първият български велосипед, наименуван "паяк ", е конструиран през 1880 година от Гено Стоянов - Арабаджията, майстор-каруцар от Нова Загора.
Велосипедът е първото механично самостоятелно транспортно средство. След шевната машина той е вторият механически артикул в серийно произвеждане. За първи път е пуснат през 1817 година в Манхайм и 1818 година в Париж.
Липсата на пневматични гуми и асфалтирани пътища прави возенето към момента твърдо и колоезденето не доста привлекателно.
По-нататъшните усъвършенствания включват на първо място съоръжения, свързани с удобството на колоездача, и водят до разцвета на това транспортно средство. Поради тази причина 90-те години на XIX век са наречени "Златната ера на велосипеда ". Тогава се появяват и първите алуминиеви колела.
През 1888 година Джон Бойд Дънлоп вкарва първата пневматична гума, която скоро по-късно става повсеместен стандарт.
Следват още доста джаджи, които вършат велосипеда това, което е през днешния ден.
Има и спадове в интереса към колелото, което се случва с изобретяването на автомобила. В САЩпрез 40-те години на ХХ век велосипедът се счита за детска играчка. Интересът към него се възобновява още веднъж през 60-те години на предишния век по отношение на екологичните придвижвания и усилването на желанието за здравословен живот. Преди изобретяването на автомобила през XIX век доста от пътищата са усъвършенствани с помощта на необятната приложимост и реклама на колелетата.
Велосипедът е най-ефективното транспортно средство предвид на силата, т.е. има най-голям КПД. От механична позиция, към 99% от силата, основана от велосипедиста, се предава на въртеливото придвижване на колелата. Употребата на скорости и предавки може да понижи този %. Средната скорост на велосипедистите е 15-25 км/час. Съпротивлението на въздуха, което е съразмерно на квадрата на скоростта, се усилва с нарастването на скоростта. Тялото на колоездача основава към 75% от цялото противодействие. Последното може да се понижи, в случай че човек е лежащ или полулегнал (какъвто е казусът с лигерада). Съществуват и други способи за понижаване на съпротивлението на въздуха.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ