Президентът Гроувър Кливланд открива Статуята на Свободата
На днешния ден през 1886 година в Ню Йорк президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата, която е подарък от Франция по случай стогодишнината от оповестяването на независимостта на Съединените американски щати.
Статуята на Свободата (на британски: Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberte' e'clairant le monde) е неокласическа статуя, един голям монумент, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от френския ваятел Фредерик Огюст Бартолди (Frédéric Auguste Bartholdi). Той учи архитектура в Париж в Националното учебно заведение по изящни изкуства. Участва във Френско-пруската война, а през 1871 година за първи път посещава Съединени американски щати. Всъщност, той основава три скулптури, като най-голямата от тях е тази в Ню Йорк, висока 151 фута и тържествено открита на 28 октомври 1886 година. Това е последното му посещаване в Щатите. Съществуват отзиви, че скулпторът е употребявал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Втората такава скулптура, която той назовава "Моята Лейди ", е тази в Париж. Според някои златотърсачи на нея има маркирани знаци, които водят до диря към карта на богатство. Третата му скулптура е най-безизвестната и се намира в Люксембурската градина.
Идеята за построяването на Статуята на Свободата идва от едно изказване на френския правист и политик Едуард Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на диалог след вечеря в дома му край Версай, Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция, декларира: "Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две народи ". Това въодушевява един млад ваятел Фредерик Бартолди, който участва на тази вечеря.
Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща структура. Тя съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност - 4 юли 1776 година.
Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски знаци и като цяло въплъщава свободата и устрема към нея. От 1886 година до откриването на самолета, е първият американски знак, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от над три милиона души на година. Обявена е за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година.
Готовата скулптура е публично показана на дипломат Ливай Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година, а френското държавно управление е декларирало своята подготвеност да заплати за транспорта ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в построяването на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена на части и опакована (в повече от 200 пакета) за презокеанското си пътешестване с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година. Причините са от парично естество, по тази причина са проведени са акции за събиране на дарения за довършването на статуята.
На 28 октомври 1886 президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46.5 м и е подложен върху платформа (55.5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета припомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927 г.), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776-а. Под краката й са раздраните вериги на робството.
С времето Статуята на Свободата се трансформира в знак на задачите Съединени американски щати, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, измежду които: покрай Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в региона на Токийския залив, в Сиатъл.
През дългия си живот Статуята на Свободата е затваряна няколко пъти за ремонт. Достъпът на обществеността до балкона към факела е неразрешен от съображения за сигурност от 1916 година.
Статуята на Свободата (на британски: Liberty Enlightening the World, по-известна като Statue of Liberty, на френски: La Liberte' e'clairant le monde) е неокласическа статуя, един голям монумент, който се издига в пристанището на Ню Йорк на остров Либерти. Тя е проектирана от френския ваятел Фредерик Огюст Бартолди (Frédéric Auguste Bartholdi). Той учи архитектура в Париж в Националното учебно заведение по изящни изкуства. Участва във Френско-пруската война, а през 1871 година за първи път посещава Съединени американски щати. Всъщност, той основава три скулптури, като най-голямата от тях е тази в Ню Йорк, висока 151 фута и тържествено открита на 28 октомври 1886 година. Това е последното му посещаване в Щатите. Съществуват отзиви, че скулпторът е употребявал за модел лицето на майка си и тялото на възлюбената си. Втората такава скулптура, която той назовава "Моята Лейди ", е тази в Париж. Според някои златотърсачи на нея има маркирани знаци, които водят до диря към карта на богатство. Третата му скулптура е най-безизвестната и се намира в Люксембурската градина.
Идеята за построяването на Статуята на Свободата идва от едно изказване на френския правист и политик Едуард Рьоне дьо Лабуле от средата на 1865 година. По време на диалог след вечеря в дома му край Версай, Лабуле, неприкрит покровител на Севера в Американската революция, декларира: "Ако в Съединените щати би трябвало да бъде повдигнат един монумент, в чест на тяхната самостоятелност, бих сметнал за най-естествено той да бъде издигнат с обединени старания - общо дело на нашите две народи ". Това въодушевява един млад ваятел Фредерик Бартолди, който участва на тази вечеря.
Густав Айфел, конструкторът на Айфеловата кула, е проектирал вътрешната носеща структура. Тя съставлява римската богиня на свободата Либертас, облечена в роба, държаща факел в издигнатата си дясна ръка и правна книга в другата, на която е изписана датата на подписването на Американската декларация за самостоятелност - 4 юли 1776 година.
Медната скулптура е подарък от Франция за Америка в символ на другарството сред двете народи и бележи стогодишнината от независимостта на Съединените американски щати. Статуята на Свободата е един от най-популярните американски знаци и като цяло въплъщава свободата и устрема към нея. От 1886 година до откриването на самолета, е първият американски знак, който милиони емигранти виждат, прекосявайки океана от Европа и пристигайки в Америка. Посещава се от над три милиона души на година. Обявена е за народен монумент през 1924 година, а влиза в Списъка на международното културно и естествено завещание на ЮНЕСКО през 1984 година.
Готовата скулптура е публично показана на дипломат Ливай Мортън на гала в Париж на 4 юли 1884 година, а френското държавно управление е декларирало своята подготвеност да заплати за транспорта ѝ до Ню Йорк. Статуята остава за известно време в Париж, в изчакване на напредъка в построяването на пиедестала. През януари 1885 година тя е разглобена на части и опакована (в повече от 200 пакета) за презокеанското си пътешестване с транспортен съд до Ню Йорк. Те идват на 17 юни 1885 година, само че сглобяването се проточва и не е готово за 100-годишнината от оповестяването на независимостта от 1776 година. Причините са от парично естество, по тази причина са проведени са акции за събиране на дарения за довършването на статуята.
На 28 октомври 1886 президентът на Съединени американски щати Гроувър Кливланд публично открива Статуята на Свободата.
Монументът е висок 46.5 м и е подложен върху платформа (55.5 м) на Острова на Свободата в устието на река Хъдсън. На главата на женската фигура има 7-лъчева корона, символизираща седемте морета и континенти. Общо 25 прозорчета припомнят за съкровищата на света. Жената държи в дясната си ръка факла (а и американското знаме след 13 юни 1927 г.), а в другата - Декларацията за независимостта от 4 юли 1776-а. Под краката й са раздраните вериги на робството.
С времето Статуята на Свободата се трансформира в знак на задачите Съединени американски щати, наричана Miss Liberty (Госпожа Свобода) или Lady Liberty (Лейди Свобода, Свободната дама). Статуята има стотици копия с по-малки размери, измежду които: покрай Айфеловата кула на остров в Сена, в един от парковете на Париж, в региона на Токийския залив, в Сиатъл.
През дългия си живот Статуята на Свободата е затваряна няколко пъти за ремонт. Достъпът на обществеността до балкона към факела е неразрешен от съображения за сигурност от 1916 година.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ