Денят 8 февруари в българската история
На днешния ден през 1868 година в Солун е извършено " национално заседание ", в което вземат участие представители на локалните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието взема решение да се сътвори независима българска община в Солун. В хода на Руско-турската война през 1878 военачалник Николай Игнатиев идва в Одрин, с цел да управлява съветската делегация в договарянията с Високата врата. През 1903 година Великите сили утвърждават програмата за промени в Македония, така наречен Пъдарски промени. През 1948 година делегация отпред с Георги Димитров отпътува на импровизирано посещаване в Москва. През 1952 година в Съюза на българските писатели стартира разискване на романа " Тютюн " на Димитър Димов. През 1996 година депутатите отхвърлят настояването на Съюз на демократичните сили учен Благовест Сендов да бъде освободен от поста ръководител на 37-то Народно Събрание поради антинатовските му изявления по време на визитата му в Русия.
8 февруари е военен празник на Кюстендилските и Самоковските гарнизони. На 8 февруари са родени: българският политик Иван Гешов, Петър Вариклечков - български офицер, взел участие като доброволец в Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.), Константин Тренчев, Христо Стоичков и други. На 8 февруари умират: Търновският митрополит Иларион Критски и други.
2012 година
Ден на народен печал в България след нещастието в село Бисер
На 6 февруари 2012 година се пропуква стената на бент. „ Иваново ” и залива близките обитаеми места. Най-много са провалите в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални вреди, като потопът взема и 10 жертви.
2005 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина ” – лента на Бърти Ахърн министър-председателя на Ирландияс „ за извънредно огромния му принос за ускорение и привършване на преговорния развой за участието на Република България в Европейския съюз “.
2002 година
Софийски градски съд записва Български либерален съюз – Радикали. Партията е учредена на 1 декември 2001 година от някогашни членове и симпатизанти на Съюз на демократичните сили. Председател на партията става Евгений Бакърджиев.
Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 в София. Завършва ВИАС, компетентност " Промишлено и гражданско строителство ". След 10 ноември 1989 година е член на Съюз на демократичните сили. От 1991 година до 1995 година е кметски наместник в община " Изгрев " в София. През 1996 година става началник на СДС-София. Бил е депутат в 38-то и 39-то Народно заседание. В държавното управление на ОДС е заместител министър-председател и министър на районното развиване и благоустройството. През 1999 година Евгений Бакърджиев инициира и управлява разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. В края на 1999 е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов. През ноември 2001 година, след двете поредни изборни загуби на Съюз на демократичните сили през същата година, намерено желае оставките на управлението на Съюз на демократичните сили. Скоро по-късно е изключен от Съюз на демократичните сили и основава партия - Български либерален съюз " Радикали ".
2002 година
Започват 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ). България печели 1 сребърен и 2 бронзови медала. Това е най-успешното присъединяване на България в зимни олимпийски игри.
1996 година
Депутатите отхвърлят настояването на Съюз на демократичните сили учен Благовест Сендов да бъде освободен от поста ръководител на 37-то Народно Събрание поради антинатовските му изявления по време на визитата му в Русия.
Благовест Христов Сендов приключва математика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1956 година През 1964 година е претендент на математическите науки, след което през 1967 година и лекар на науките на математическия институт “Стреклов ” в Москва. В интервала 1960-1961 година специализира числени способи в Московския университет, а през 1968 година и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 година е учител по математика, от 1958 година до 1962 година помощник по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски ”, след което до 1968 година доцент по числителни способи, а от 1968 година професор в СУ. В интервала 1970-1973 година е декан на Факултета по математика, след което до 1979 година е ректор на СУ ”Св. Климент Охридски ”. Благовест Сендов е заместник-председател на Българска академия на науките в годините сред 1988-1991 година Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при Българска академия на науките (1991-1993 г.); теоретичен помощник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 публикации. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 година В годините сред 1976-1989 година е депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX Общински народен съвет. Председател е на XXXVII Общински народен съвет (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX Общински народен съвет (2001-2005 г.).
1990 година
След отвод на Съюз на демократичните сили да се включи в държавното управление Андрей Луканов сформира за първи път в българската история чисто комунистическо държавно управление (БЗНС се отхвърля от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 година Луканов подава оставката на държавното управление си и на 22 септември 1990 година сформира второ държавно управление от представители на Българска социалистическа партия. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на митингите и стачката на КТ " Подкрепа " и на КНСБ.
1952 година
В Съюза на българските писатели стартира разискване на романа " Тютюн " на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров упрекват създателя в " надкласова " позиция, космополитизъм, " несчитане " със социалистическия натурализъм. Романът става обект и на изявления в периодическия щемпел. През март 1952 година във в. " Работническо дело " излиза публикацията " За романа “Тютюн ” и неговите злощастни критици ". Обсъждането приключва с рекомендации за съществена преправка на романа в духа на отправените рецензии. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, повишен е и неговия размер. През 1992 година романът се появява още веднъж в първичния си облик.
1948 година
Делегация отпред с Георги Димитров отпътува на импровизирано посещаване в Москва. Сталин подлага на критика Георги Димитров за изявленията му, че се готви основаване на Балканска федерация. Сталин ясно демонстрира, че България и Югославия би трябвало да съгласуват своите дейности със Съюз на съветските социалистически републики, на който би трябвало да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която съгласно Сталин би трябвало да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол сред България и Съюз на съветските социалистически републики за взаимни съвещания по всички интернационалните въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е сложена в цялостна взаимозависимост от Москва.
1910 година
Гласуван е закон за повторното основаване на медал " Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ". За първи път орденът е основан на 18 май 1909 година Кабинетът го анулира на 25 май, само че заради публичното неодобрение на 8 февруари 1910 година е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо състояние в страната и наградени преди този момент с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с облиците на светите братя и с лозунг " Ex Oriente Lux " ( " Светлината е от Изток " ). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за непознати владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 непознати държавни глави.
1890 година
В България е обнародван Закон за пенсиите и краткотрайните помощи на свещениците.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) военачалник Николай Игнатиев идва в Одрин, с цел да управлява съветската делегация в договарянията с Високата врата.
Граф Николай Игнатиев е съветски военачалник, посланик и славянофил. От 1864 година до 1877 година е съветски дипломат в Цариград. Чрез непосредственото си покровителство пред Високата врата изиграва роля за сполучливия завършек на църковно-националната битка на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 година Игнатиев става един от основните основатели за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 година Участва в нейната работа и упорства за разработване на промени в интерес на българския народ. Натоварен е от съветското държавно управление с значима дипломатическа задача пред държавните управления на западните велики сили за да обезврежда тяхната интервенция при положение на война сред Русия и Османската империя. След експлоадирането на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е включен като консултант в Главната квартира на съветската войска. В края на 1877 година е изтеглен в Санкт Петербург. По предписание на император Александър II е претрупан като първи пратеник на Русия да води договаряния за подписване на мира с Османската империя. Поради различия с съветския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема присъединяване в Берлинския конгрес 1878 година
1868 година
В Солун е извършено " национално заседание ", в което вземат участие представители на локалните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието взема решение да се сътвори независима българска община в Солун. Избрано е управление от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги съставлява и да се грижи за " църковно-общественото " развиване и прогрес на локалното българско население.
На тази дата са родени:
1966 година
Роден е Христо Стоичков – български футболист, нападател. В “А ” РФГ дебютира на 23 февруари 1985 година, изиграва 119 мача, в които реализира 81 гола. Шампион е през 1987 година, 1989 година, 1990 година и притежател на купата на страната през: 1985 година, 1987 година, 1988 година, 1989 година Голмайстор е в шампионата през 1990 година с 38 гола (рекорд) и притежател на “Златната обувка ” дружно с У. Санчес ( “Реал ”). През 1990 година минава в “Барселона ” и става най-хубавият нападател на тима. Четирикратен първенец на Испания (1991 година, 1992 година, 1993 година, 1994 г.), финалист на КНК (1991 г.). 1992 година е най-силната във футболната му кариера: с “Барселона ” печели КЕШ и Суперкупата, разгласен е за футболист на Европа в класацията на “Франс футбол ”, номер две в света в подреждането на ФИФА и пръв на континента в анкетата на сп. “Онз мондиал ”. Получава премията “Златна топка ” през 1994 година Обявяван е 4 пъти за най-хубав футболист на България (1989 година, 1990 година, 1991 година, 1992 г.). Получава медал “Стара планина ” Първа степен за сполучливо показване на Световното състезание (1994 г.) в Съединени американски щати, където е включен в символичния тим на света и е голмайстор на шампионата с 6 гола. Два пъти е включван в сборния тим на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния празник на Пеле (1990 г.) и против Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. Участва в еврофиналите Англия’96 с 3 попадения. През 2004 година Христо Стоичков е определен за треньор на националния ни тим по футбол.
1958 година
Роден е Симеон Щерев – български играч по свободна битка, треньор. Републикански първенец в категория до 62 кг. Трикратен европейски първенец (Варна – 1982 година, Будапеща – 1983 година и Норкьопинг, Норвегия – 1984 г.). Носител е на пояса “Дан Колов ” през 1982 година Световен първенец от шампионата в Скопие през 1981 година Бронзов медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988 г
1955 година
Роден е Константин Тренчев – български политик, ръководител на КТ " Подкрепа ". Завършва френски лицей в Алжир. През 1982 година приключва Висшия медицински институт в София. Година по-късно става помощник по анатомия, хистология и ембриология във Висшия медицински институт - Стара Загора, а през 1987 година в катедра " Обща и клинична патология " във ВМИ - Стара Загора. Работи в " Бърза помощ " и като анатомопатолог. Константи Тренчев е създател и президент на КТ " Подкрепа " от февруари 1989 година Той е и един от създателите на Съюз на демократичните сили, като в интервала 1990-1991 година е член на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От 2000 година е член на политическата групировка Демократичен алианс, а на 9 юли 2000 година е определен за почетен ръководител на Демократичен алианс.
1911 година
Роден е Йосиф Александров Йосифов - български диригент и композитор. Завършва Теоретичния отдел на Държавна музикална академия (дн. БДК, 1934 г.), учи комбинация при Д. Христов и П. Владигеров. Работи като диригент на хор " Родна ария " в София (1938-1939 г.), диригент на Старозагорската опера (1946-1948 г.), диригент на симфоничния оркестър и на операта във Варна (1948-1952 г.), основен диригент (1952-1966 г.) и шеф (1953-1956 г.) на Варненската опера. Постижения: " Дон Карлос " и " Ернани " от Дж. Верди, " Продадена булка " от Б. Сметана, " Княз Игор " от А. Бородин, " Гергана " от Маестро Георги Атанасов и други Автор е на 2 опери, на симфонични, камерно-инструментални и хорови творби, на сюити от национални песни за хор и оркестър и други
1894 година
Роден е Борис Йоцов – български академик славист, историк, критик и есеист, професор. Завършва славянска лингвистика в София, следва право, специализира в Прага, където пази докторат по философия. Учи още в Бърно, Братислава, Варшава, Краков и Виена. От 11 април 1942 година до 1 юни 1944 година е министър на националното просвещение в кабинета на Б. Филов и Д. Божилов. По негово предложение са направени доста законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово управление са признати правилници на някои висши учебни заведения, за националните читалища и други Той е дописен член на Българска академия на науките, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби и на Чехословашко-българското сдружение в Прага, член е на Съюза на българските писатели, на ПЕН клуба и други Изследва Българското възобновление, новата и най-новата българската литература. Изучава славянски литератури, изключително връзките сред България и славянския свят. Печата писания в " Съвременник ", " Годишник на Софийския университет ", " Златорог ", " Училищен обзор ", " Българска мисъл ", " Slava ", " Bratislava ", " Учителска мисъл ", " Образование ", " Отец Паисий ", " Македонски обзор ", " Завети " и други
1861 година
Роден е Петър Вариклечков – български офицер, полковник. Участва като доброволец от Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.). Сражава се при Стара Загора и Шипка. След войната приключва Елисаветградското военно учебно заведение (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк; взема присъединяване в борбата при Сливница (5-7.11.) и в преодоляването на Пирот (14-15.11.). През 1913 година е ранен и напуща армията. През Първата международна война е мобилизиран и служи като шеф на артилерията на IV войска и като пълководец на защитата на Беломорското крайбрежие.
1858 година
Роден е Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Работи като гимназиален преподавател в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото сдружение във Варна (1901-1923 г.). Действителен член е на Българския археологически институт и на Руския археологически институт в Цариград. Автор е на “Спомен за Сливен и манастирите му ” (1886 г.), “Североизточна България в географическо и археологическо отношение ” (1892 г.), както и на взаимни писания с брат си. Умира на 25 юни 1923 година
1853 година
Роден е Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант от 1913 година Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното учебно заведение в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо обучение. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е шеф на Военносъдебната част и основен боен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която взе участие в освобождението на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство и взе участие в създаването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен правилник във войската. Преподава правоведение и нравственос във Военното учебно заведение (1886-1901 г.). Произведен е в чин " генерал-майор " (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е основен боен прокурор и шеф на Военносъдебната част.
1849 година
Роден е Иван Гешов - български политик и литератор, автентичен член (1884 г.) и ръководител (1898-1924 г.) на БКД (от 1911 година - БАН). Живее дълго в Англия, където приключва Лондонския университет. През 1894 година става министър на финансите в кабинета на К. Стоилов. От 1901 година оглавява Народната партия, а от 1920 година - Обединената народно-прогресивна партия. Председател е на XI Народно събрание (1901 г.) и на XV Народно събрание (1913 г.). Министър-председател на съдружното държавно управление на Народната и Прогресивно-либералната партия (1911-1913 г.). След Деветоюнския прелом е в Демократическия сговор. Участва в основаването на Балканския съюз и води освободителната война през 1912 година
На тази дата умират:
1941 година
Умира Христо Паков – български офицер, генерал-майор. Роден е на 15 август 1859 година в Плевен. Завършва Военното учебно заведение с първи випуск (1879 г.) и военна юридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та тайфа от 6-ти пехотен Търновски полк и взе участие в преодоляването на Драгоманския проход и височината Остра чука (10.11.). Участва в преврата на 9 август 1886 година и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в съветската войска. Връща се през 1898 година и командва поредно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата международна война (1915-1918 г.) е пълководец на дивизия. Автор е на " Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война " (сп. " Военен вестник " кн. 3, 1908 г.) и доста военно-исторически проучвания.
1913 година
Умира Петър Иванов Данчов - български юрист; професор; член на Българска академия на науките (1900 г.). Роден е на 6 ноември 1857 година в Сливен. Завършва право в Прага. Изпълнява длъжностите: основен прокурор, пръв ръководител на касационния съд и в същото време учител по римско право в СУ “Св. Климент Охридски ”. През 1900 година е назначен за министър на правораздаването.
1905 година
Умира Константин Нунков – български деятел на национално-освободителното придвижване в Македония. Работи като печатарски служащ в Пловдив и София. Взема присъединяване в четническата акция на ВМОК (1895 г.). През 1900 година влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоевградско). Действа в Малкотърновско и Ахъчелебийско, където изследва изискванията за атентати. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) прави безуспешни опити за атентати. Войвода е на чета в Кумановско (1904 г.), където води война против сръбската въоръжена агитация. Загива в пердах с турската армия. Автор е на брошурата " Взривните субстанции и тяхното ползване " (1902 г.).
1838 година
Умира търновският митрополит Иларион Критски. На негово място Патриаршията слага Панарет – гръцки свещеник, представител на най-крайните фанариотски среди в турската столица, които по всевъзможен начин се опълчват на духовната равноправност на българите. Иларион Критски е гръцки епископ, търновски митрополит през 1821-1827 година и 1830-1838 година Полага грижи за устройване и издигане на епархията; вкарва воденето на кодекси в учебните заведения, църквите и манастирите, има заслуги за българската култура. През 1834 година изпраща Неофит Рилски в Букурещ, с цел да се запознае с взаимоучителната метода на преподаване, спомага му в превода на Новия завет, позволява въвеждането на български език в Габровското учебно заведение.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Енциклопедии – “LAROUSSE ”
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
8 февруари е военен празник на Кюстендилските и Самоковските гарнизони. На 8 февруари са родени: българският политик Иван Гешов, Петър Вариклечков - български офицер, взел участие като доброволец в Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.), Константин Тренчев, Христо Стоичков и други. На 8 февруари умират: Търновският митрополит Иларион Критски и други.
2012 година
Ден на народен печал в България след нещастието в село Бисер
На 6 февруари 2012 година се пропуква стената на бент. „ Иваново ” и залива близките обитаеми места. Най-много са провалите в с. Бисер, обл. Хасково. Има редица материални вреди, като потопът взема и 10 жертви.
2005 година
Президентът на Република България връчва Орден „ Стара планина ” – лента на Бърти Ахърн министър-председателя на Ирландияс „ за извънредно огромния му принос за ускорение и привършване на преговорния развой за участието на Република България в Европейския съюз “.
2002 година
Софийски градски съд записва Български либерален съюз – Радикали. Партията е учредена на 1 декември 2001 година от някогашни членове и симпатизанти на Съюз на демократичните сили. Председател на партията става Евгений Бакърджиев.
Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 в София. Завършва ВИАС, компетентност " Промишлено и гражданско строителство ". След 10 ноември 1989 година е член на Съюз на демократичните сили. От 1991 година до 1995 година е кметски наместник в община " Изгрев " в София. През 1996 година става началник на СДС-София. Бил е депутат в 38-то и 39-то Народно заседание. В държавното управление на ОДС е заместител министър-председател и министър на районното развиване и благоустройството. През 1999 година Евгений Бакърджиев инициира и управлява разрушаването на Мавзолея на Георги Димитров. В края на 1999 е освободен от кабинета по предложение на министър-председателя Иван Костов. През ноември 2001 година, след двете поредни изборни загуби на Съюз на демократичните сили през същата година, намерено желае оставките на управлението на Съюз на демократичните сили. Скоро по-късно е изключен от Съюз на демократичните сили и основава партия - Български либерален съюз " Радикали ".
2002 година
Започват 19-те зимни олимпийски игри в Солт Лейк Сити (САЩ). България печели 1 сребърен и 2 бронзови медала. Това е най-успешното присъединяване на България в зимни олимпийски игри.
1996 година
Депутатите отхвърлят настояването на Съюз на демократичните сили учен Благовест Сендов да бъде освободен от поста ръководител на 37-то Народно Събрание поради антинатовските му изявления по време на визитата му в Русия.
Благовест Христов Сендов приключва математика в СУ “Св. Климент Охридски ” през 1956 година През 1964 година е претендент на математическите науки, след което през 1967 година и лекар на науките на математическия институт “Стреклов ” в Москва. В интервала 1960-1961 година специализира числени способи в Московския университет, а през 1968 година и компютърни науки в Лондон. В годините 1956-1958 година е учител по математика, от 1958 година до 1962 година помощник по алгебра в СУ “Св. Климент Охридски ”, след което до 1968 година доцент по числителни способи, а от 1968 година професор в СУ. В интервала 1970-1973 година е декан на Факултета по математика, след което до 1979 година е ректор на СУ ”Св. Климент Охридски ”. Благовест Сендов е заместник-председател на Българска академия на науките в годините сред 1988-1991 година Директор е на Центъра по информатика и компютърни технологии при Българска академия на науките (1991-1993 г.); теоретичен помощник (1993-1995 г.). Автор е на 30 учебника и над 200 публикации. Кандидатира се за президент в изборите през 1992 година В годините сред 1976-1989 година е депутат в XXXVI, XXXVII, XXXVIII и XXXIX Общински народен съвет. Председател е на XXXVII Общински народен съвет (1995-1997 г.); заместник-председател на XXXIX Общински народен съвет (2001-2005 г.).
1990 година
След отвод на Съюз на демократичните сили да се включи в държавното управление Андрей Луканов сформира за първи път в българската история чисто комунистическо държавно управление (БЗНС се отхвърля от десетилетната коалиция с БКП). На 7 август 1990 година Луканов подава оставката на държавното управление си и на 22 септември 1990 година сформира второ държавно управление от представители на Българска социалистическа партия. Няколко дни по- късно подава оставка като министър-председател под натиска на митингите и стачката на КТ " Подкрепа " и на КНСБ.
1952 година
В Съюза на българските писатели стартира разискване на романа " Тютюн " на Димитър Димов. Критиците Пантелей Зарев и Емил Петров упрекват създателя в " надкласова " позиция, космополитизъм, " несчитане " със социалистическия натурализъм. Романът става обект и на изявления в периодическия щемпел. През март 1952 година във в. " Работническо дело " излиза публикацията " За романа “Тютюн ” и неговите злощастни критици ". Обсъждането приключва с рекомендации за съществена преправка на романа в духа на отправените рецензии. Направени са му няколко редакции, въведени са нови герои, повишен е и неговия размер. През 1992 година романът се появява още веднъж в първичния си облик.
1948 година
Делегация отпред с Георги Димитров отпътува на импровизирано посещаване в Москва. Сталин подлага на критика Георги Димитров за изявленията му, че се готви основаване на Балканска федерация. Сталин ясно демонстрира, че България и Югославия би трябвало да съгласуват своите дейности със Съюз на съветските социалистически републики, на който би трябвало да принадлежи контролът и последната дума при бъдещата федерация, в която съгласно Сталин би трябвало да влязат България, Югославия и Албания. На 11 февруари по предложение на Сталин е подписан протокол сред България и Съюз на съветските социалистически републики за взаимни съвещания по всички интернационалните въпроси, които са от интерес за двете страни. Българската външна политика е сложена в цялостна взаимозависимост от Москва.
1910 година
Гласуван е закон за повторното основаване на медал " Св. св. Равноапостоли Кирил и Методий ". За първи път орденът е основан на 18 май 1909 година Кабинетът го анулира на 25 май, само че заради публичното неодобрение на 8 февруари 1910 година е гласуван закон за него. Орденът се дава на лица, достигнали най-високо състояние в страната и наградени преди този момент с най-високи ордени. Има единствена степен с кръст и звезда с облиците на светите братя и с лозунг " Ex Oriente Lux " ( " Светлината е от Изток " ). Орденската звезда е сребърен малтийски кръст с червени пламъци и сребърни бурбонски лилии. Носи се на лента с портокалов цвят през лявото рамо. Има Голямо (за владетелското семейство) и Малко (за непознати владетели) огърлие. С него са наградени цар Фердинанд I, княз Борис Търновски, княз Кирил Преславски, екзарх Йосиф I, Иван Ев. Гешов, Васил Радославов, Иван Вазов, митрополит Симеон Варненско-Преславски и ген. Данаил Николаев и 52 непознати държавни глави.
1890 година
В България е обнародван Закон за пенсиите и краткотрайните помощи на свещениците.
1878 година
По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) военачалник Николай Игнатиев идва в Одрин, с цел да управлява съветската делегация в договарянията с Високата врата.
Граф Николай Игнатиев е съветски военачалник, посланик и славянофил. От 1864 година до 1877 година е съветски дипломат в Цариград. Чрез непосредственото си покровителство пред Високата врата изиграва роля за сполучливия завършек на църковно-националната битка на българския народ. След потушаването на Априлското въстание 1876 година Игнатиев става един от основните основатели за свикването на Цариградската конференция 1876-1877 година Участва в нейната работа и упорства за разработване на промени в интерес на българския народ. Натоварен е от съветското държавно управление с значима дипломатическа задача пред държавните управления на западните велики сили за да обезврежда тяхната интервенция при положение на война сред Русия и Османската империя. След експлоадирането на Руско-турската освободителна война 1877-1878 година е включен като консултант в Главната квартира на съветската войска. В края на 1877 година е изтеглен в Санкт Петербург. По предписание на император Александър II е претрупан като първи пратеник на Русия да води договаряния за подписване на мира с Османската империя. Поради различия с съветския канцлер княз А. М. Горчаков Игнатов не взема присъединяване в Берлинския конгрес 1878 година
1868 година
В Солун е извършено " национално заседание ", в което вземат участие представители на локалните български еснафи и на всички български махали в града. По предложение на Георги Динков събранието взема решение да се сътвори независима българска община в Солун. Избрано е управление от 8 души: Иван х. Лазарев (касиер), Блаже х. Лазов, Йосиф Гешков, Димитър Паунчев, Киряк Държиловец и Трайо Петрович (съветници), Панайот х. Лазов и Стефо х. Василкович (помощници). Ръководството на българската община в Солун е упълномощено от 830 души да ги съставлява и да се грижи за " църковно-общественото " развиване и прогрес на локалното българско население.
На тази дата са родени:
1966 година
Роден е Христо Стоичков – български футболист, нападател. В “А ” РФГ дебютира на 23 февруари 1985 година, изиграва 119 мача, в които реализира 81 гола. Шампион е през 1987 година, 1989 година, 1990 година и притежател на купата на страната през: 1985 година, 1987 година, 1988 година, 1989 година Голмайстор е в шампионата през 1990 година с 38 гола (рекорд) и притежател на “Златната обувка ” дружно с У. Санчес ( “Реал ”). През 1990 година минава в “Барселона ” и става най-хубавият нападател на тима. Четирикратен първенец на Испания (1991 година, 1992 година, 1993 година, 1994 г.), финалист на КНК (1991 г.). 1992 година е най-силната във футболната му кариера: с “Барселона ” печели КЕШ и Суперкупата, разгласен е за футболист на Европа в класацията на “Франс футбол ”, номер две в света в подреждането на ФИФА и пръв на континента в анкетата на сп. “Онз мондиал ”. Получава премията “Златна топка ” през 1994 година Обявяван е 4 пъти за най-хубав футболист на България (1989 година, 1990 година, 1991 година, 1992 г.). Получава медал “Стара планина ” Първа степен за сполучливо показване на Световното състезание (1994 г.) в Съединени американски щати, където е включен в символичния тим на света и е голмайстор на шампионата с 6 гола. Два пъти е включван в сборния тим на света: на бенефисния мач в чест на 50-годишния празник на Пеле (1990 г.) и против Германия под егидата на УНИЦЕФ (8.10.1991 г.), където бележи гол. Участва в еврофиналите Англия’96 с 3 попадения. През 2004 година Христо Стоичков е определен за треньор на националния ни тим по футбол.
1958 година
Роден е Симеон Щерев – български играч по свободна битка, треньор. Републикански първенец в категория до 62 кг. Трикратен европейски първенец (Варна – 1982 година, Будапеща – 1983 година и Норкьопинг, Норвегия – 1984 г.). Носител е на пояса “Дан Колов ” през 1982 година Световен първенец от шампионата в Скопие през 1981 година Бронзов медалист от Олимпийските игри в Сеул през 1988 г
1955 година
Роден е Константин Тренчев – български политик, ръководител на КТ " Подкрепа ". Завършва френски лицей в Алжир. През 1982 година приключва Висшия медицински институт в София. Година по-късно става помощник по анатомия, хистология и ембриология във Висшия медицински институт - Стара Загора, а през 1987 година в катедра " Обща и клинична патология " във ВМИ - Стара Загора. Работи в " Бърза помощ " и като анатомопатолог. Константи Тренчев е създател и президент на КТ " Подкрепа " от февруари 1989 година Той е и един от създателите на Съюз на демократичните сили, като в интервала 1990-1991 година е член на Националния координационен съвет на Съюз на демократичните сили. Вицепрезидент е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи. От 2000 година е член на политическата групировка Демократичен алианс, а на 9 юли 2000 година е определен за почетен ръководител на Демократичен алианс.
1911 година
Роден е Йосиф Александров Йосифов - български диригент и композитор. Завършва Теоретичния отдел на Държавна музикална академия (дн. БДК, 1934 г.), учи комбинация при Д. Христов и П. Владигеров. Работи като диригент на хор " Родна ария " в София (1938-1939 г.), диригент на Старозагорската опера (1946-1948 г.), диригент на симфоничния оркестър и на операта във Варна (1948-1952 г.), основен диригент (1952-1966 г.) и шеф (1953-1956 г.) на Варненската опера. Постижения: " Дон Карлос " и " Ернани " от Дж. Верди, " Продадена булка " от Б. Сметана, " Княз Игор " от А. Бородин, " Гергана " от Маестро Георги Атанасов и други Автор е на 2 опери, на симфонични, камерно-инструментални и хорови творби, на сюити от национални песни за хор и оркестър и други
1894 година
Роден е Борис Йоцов – български академик славист, историк, критик и есеист, професор. Завършва славянска лингвистика в София, следва право, специализира в Прага, където пази докторат по философия. Учи още в Бърно, Братислава, Варшава, Краков и Виена. От 11 април 1942 година до 1 юни 1944 година е министър на националното просвещение в кабинета на Б. Филов и Д. Божилов. По негово предложение са направени доста законопроекти, отнасящи се до образованието. Под негово управление са признати правилници на някои висши учебни заведения, за националните читалища и други Той е дописен член на Българска академия на науките, на Славянския институт в Прага, почетен член на Дружеството на лужишките сърби и на Чехословашко-българското сдружение в Прага, член е на Съюза на българските писатели, на ПЕН клуба и други Изследва Българското възобновление, новата и най-новата българската литература. Изучава славянски литератури, изключително връзките сред България и славянския свят. Печата писания в " Съвременник ", " Годишник на Софийския университет ", " Златорог ", " Училищен обзор ", " Българска мисъл ", " Slava ", " Bratislava ", " Учителска мисъл ", " Образование ", " Отец Паисий ", " Македонски обзор ", " Завети " и други
1861 година
Роден е Петър Вариклечков – български офицер, полковник. Участва като доброволец от Българското опълчение в Руско-турската война (1877-1878 г.). Сражава се при Стара Загора и Шипка. След войната приключва Елисаветградското военно учебно заведение (1881 г.). В Сръбско-българската война (1885 г.) командва полубатарея от 1-ви артилерийски полк; взема присъединяване в борбата при Сливница (5-7.11.) и в преодоляването на Пирот (14-15.11.). През 1913 година е ранен и напуща армията. През Първата международна война е мобилизиран и служи като шеф на артилерията на IV войска и като пълководец на защитата на Беломорското крайбрежие.
1858 година
Роден е Херменгилд Вацлав Шкорпил - български археолог. Брат на К. Шкорпил. Завършва Политехниката в Прага и в университета в Лайпциг. Работи като гимназиален преподавател в Пловдив, Сливен, София, Русе и Варна (1880-1906 г.). Председател е на Археологическото сдружение във Варна (1901-1923 г.). Действителен член е на Българския археологически институт и на Руския археологически институт в Цариград. Автор е на “Спомен за Сливен и манастирите му ” (1886 г.), “Североизточна България в географическо и археологическо отношение ” (1892 г.), както и на взаимни писания с брат си. Умира на 25 юни 1923 година
1853 година
Роден е Георги Агура – български офицер, генерал-лейтенант от 1913 година Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. Завършва Военното учебно заведение в София (1879 г.) и Военно-юридическата академия в Санкт Петербург (1883 г.). Агура е първият български офицер с юридическо обучение. Известно време е флигел-адютант на княз Александър I Батенберг. След Съединението (1885 г.) е шеф на Военносъдебната част и основен боен прокурор. През Сръбско-българската война (1885 г.) е пълководец на Владайския отряд. При настъплението към Цариброд командва колона, която взе участие в освобождението на града. След войната служи във Военносъдебното ведомство и взе участие в създаването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов Дисциплинарен правилник във войската. Преподава правоведение и нравственос във Военното учебно заведение (1886-1901 г.). Произведен е в чин " генерал-майор " (15.11.1900 г.). По време на Балканската война (1912-1913 г.) е основен боен прокурор и шеф на Военносъдебната част.
1849 година
Роден е Иван Гешов - български политик и литератор, автентичен член (1884 г.) и ръководител (1898-1924 г.) на БКД (от 1911 година - БАН). Живее дълго в Англия, където приключва Лондонския университет. През 1894 година става министър на финансите в кабинета на К. Стоилов. От 1901 година оглавява Народната партия, а от 1920 година - Обединената народно-прогресивна партия. Председател е на XI Народно събрание (1901 г.) и на XV Народно събрание (1913 г.). Министър-председател на съдружното държавно управление на Народната и Прогресивно-либералната партия (1911-1913 г.). След Деветоюнския прелом е в Демократическия сговор. Участва в основаването на Балканския съюз и води освободителната война през 1912 година
На тази дата умират:
1941 година
Умира Христо Паков – български офицер, генерал-майор. Роден е на 15 август 1859 година в Плевен. Завършва Военното учебно заведение с първи випуск (1879 г.) и военна юридическа академия в Санкт Петербург, Русия (1890 г.). В Сръбско-българската война командва 4-та тайфа от 6-ти пехотен Търновски полк и взе участие в преодоляването на Драгоманския проход и височината Остра чука (10.11.). Участва в преврата на 9 август 1886 година и по-късно е уволнен от армията. Емигрира в Русия и служи в съветската войска. Връща се през 1898 година и командва поредно 9-и пехотен Пловдивски полк и 19-и пехотен Шуменски полк. През Балканската война (1912-1913 г.) командва 2-а бригада от 6-а пехотна дивизия. През Първата международна война (1915-1918 г.) е пълководец на дивизия. Автор е на " Действията на 6-и пехотен Търновски полк през време на Сръбско-българската война " (сп. " Военен вестник " кн. 3, 1908 г.) и доста военно-исторически проучвания.
1913 година
Умира Петър Иванов Данчов - български юрист; професор; член на Българска академия на науките (1900 г.). Роден е на 6 ноември 1857 година в Сливен. Завършва право в Прага. Изпълнява длъжностите: основен прокурор, пръв ръководител на касационния съд и в същото време учител по римско право в СУ “Св. Климент Охридски ”. През 1900 година е назначен за министър на правораздаването.
1905 година
Умира Константин Нунков – български деятел на национално-освободителното придвижване в Македония. Работи като печатарски служащ в Пловдив и София. Взема присъединяване в четническата акция на ВМОК (1895 г.). През 1900 година влиза с чета в Горноджумайско (днес Благоевградско). Действа в Малкотърновско и Ахъчелебийско, където изследва изискванията за атентати. По време на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) прави безуспешни опити за атентати. Войвода е на чета в Кумановско (1904 г.), където води война против сръбската въоръжена агитация. Загива в пердах с турската армия. Автор е на брошурата " Взривните субстанции и тяхното ползване " (1902 г.).
1838 година
Умира търновският митрополит Иларион Критски. На негово място Патриаршията слага Панарет – гръцки свещеник, представител на най-крайните фанариотски среди в турската столица, които по всевъзможен начин се опълчват на духовната равноправност на българите. Иларион Критски е гръцки епископ, търновски митрополит през 1821-1827 година и 1830-1838 година Полага грижи за устройване и издигане на епархията; вкарва воденето на кодекси в учебните заведения, църквите и манастирите, има заслуги за българската култура. През 1834 година изпраща Неофит Рилски в Букурещ, с цел да се запознае с взаимоучителната метода на преподаване, спомага му в превода на Новия завет, позволява въвеждането на български език в Габровското учебно заведение.
За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:
Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
National Geographic Arhive;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Енциклопедии – “LAROUSSE ”
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ”;
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ