Българските жертви на Гладомора
На днешния ден преди 90 години от конференция на уелския публицист Гарет Джоунс в Берлин, светът за първи път научава за провокирания от Сталин Гладомор през 1932 -1933 година, напомня БНР.
На конференцията Джоунс споделя от първо лице разтърсващи истории от визитата си в Съюз на съветските социалистически републики. Западният свят тогава не се трогва изключително от неговия роман. Хората като че ли просто не желаят да повярват. С времето обаче се натрупват задоволително свидетелства и документи и през днешния ден се счита, че жертвите на Гладомора са сред 3,5 и 10 млн. души.
Гладоморът е разгласен за геноцид над народа на Украйна от Европейския парламент, а наскоро и от нашето Народно заседание.
Кои са аргументите, стоящи зад Гладомора, разяснява историкът Александър Стоянов:
“Тук става въпрос и за пречистване на територия, и за ясно удостоверение за цялостната некомпетентност на икономическата политика на Съюз на съветските социалистически републики към личната им страна “, споделя в изявление за БНР историкът.
По думите му тази обстановката с Гладомора е породена освен от несъответстващото ръководство на ресурсите, само че и от несъответстващия теоретичен метод към селското стопанство, тъй като тъкмо в този интервал водещи руски учени отхвърлят и съществуването на ДНК.
Според Стоянов Гладомор е не просто геноцид над украинците, той е ясно удостоверение за цялостната интелектуална и административна неплатежоспособност на комунистическия режим.
“Първият Гладомор 1932-1933 година удря по българите в Таврия. По калкулации на историци, там за тези пет-шест месеца, в 31 български села, умират към 60 хиляди души “, споделя пред БНР откривателят на историята на българите в Украйна и Молдова Никола Караиванов.
В предаването той споделя още, че след 1812 година, когато приключва една от руско-турските войни, и изключително огромно след завършването на Руско-турската война, Бесарабие е била една пустинна степ. През 1861 година от Бесарабие има вторично преселение в Таврия. Това е днешна Зопорожка област. Там се образуват 31 български села.
На конференцията Джоунс споделя от първо лице разтърсващи истории от визитата си в Съюз на съветските социалистически републики. Западният свят тогава не се трогва изключително от неговия роман. Хората като че ли просто не желаят да повярват. С времето обаче се натрупват задоволително свидетелства и документи и през днешния ден се счита, че жертвите на Гладомора са сред 3,5 и 10 млн. души.
Гладоморът е разгласен за геноцид над народа на Украйна от Европейския парламент, а наскоро и от нашето Народно заседание.
Кои са аргументите, стоящи зад Гладомора, разяснява историкът Александър Стоянов:
“Тук става въпрос и за пречистване на територия, и за ясно удостоверение за цялостната некомпетентност на икономическата политика на Съюз на съветските социалистически републики към личната им страна “, споделя в изявление за БНР историкът.
По думите му тази обстановката с Гладомора е породена освен от несъответстващото ръководство на ресурсите, само че и от несъответстващия теоретичен метод към селското стопанство, тъй като тъкмо в този интервал водещи руски учени отхвърлят и съществуването на ДНК.
Според Стоянов Гладомор е не просто геноцид над украинците, той е ясно удостоверение за цялостната интелектуална и административна неплатежоспособност на комунистическия режим.
“Първият Гладомор 1932-1933 година удря по българите в Таврия. По калкулации на историци, там за тези пет-шест месеца, в 31 български села, умират към 60 хиляди души “, споделя пред БНР откривателят на историята на българите в Украйна и Молдова Никола Караиванов.
В предаването той споделя още, че след 1812 година, когато приключва една от руско-турските войни, и изключително огромно след завършването на Руско-турската война, Бесарабие е била една пустинна степ. През 1861 година от Бесарабие има вторично преселение в Таврия. Това е днешна Зопорожка област. Там се образуват 31 български села.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ