Независимостта на България: Въпроси и отговори
На днешния ден преди 113 години България става самостоятелна страна. Скъсването с васалното състояние по отношение на Османската империя е част от доста комплициран интернационален сюжет в навечерието на Първата международна война. Оценките за събитието през днешния ден не са изцяло еднопосочни – както постоянно се случва с значимите исторически дати.
По-долу ще се опитаме да изясним някои значими въпроси, които всяка година изникват към 22 септември.
Какво е ситуацията на България преди оповестяването на Независимостта?
Обявяването на Независимостта е в директна връзка и ненапълно в сянката на други две значими събития от нашата история – Освобождението и Съединението. Руско-турската война 1877-1878 година възвръща България на политическата карта на Европа, само че още емблематичният Санстефански кротичък контракт постановява, че новата страна ще бъде васално и трибутарно княжество, което не къса връзката с Османската империя. Берлинският конгрес на великите сили ревизира и разпокъсва територията на новата българска страна, само че още веднъж удостоверява васалния статут на Княжество България, а новосъздадената самостоятелна област Източна Румелия е още по-обвързана с Османската империя.
Какво значи този подвластен статут? София не може да води самостоятелна външна политика и държавното управление ни би трябвало да се преценява с всички подписани от Османската империя контракти. Това важи с цялостна мощ за по този начин наречените „ капитулации “ – неравноправни търговски контракти сред Високата врата и Великите сили, които дават доста привилегии на жителите на последните при осъществяването на икономическа активност на територията на Османската империя. България също по този начин не може да вкарва свои митнически цени, а би трябвало да обмитява влизащите в страната артикули с контрактуваните сред Цариград и европейските страни ставки. Освен това младата ни страна поема и част от изплащането на големия външен дълг на империята.
Като „ трибутарна “ страна България е трябвало да заплаща годишен налог на султана, чийто размерът се определял от средногодишния приход на Княжеството и от падащия ни се дял на османския държавен дълг, който трябвало да се пресметна в допълнение.
Нещата се усложняват още повече след Съединението през 1885 година, защото, въпреки настоящите администрации в Северна и Южна България да се сплотяват, де юре в интернационалните връзки двете остават като обособени административни единици, обединени единствено посредством персонална уния в лицето на българския княз, който се явявал и шеф на Източна Румелия.
Кога стартират събитията, които ще създадат България самостоятелна?
Въпреки всички гореизброени отрицателни резултати и ограничавания на васалния статут България претърпява плевел стопански подем след Съединението. България поддържа дейни външнополитически връзки с Великите сили, които към този момент не мислят за запазването на Османската империя, а по какъв начин да поделят нейните територии.
Началото на този развой е сложено още на Берлинския конгрес, когато Англия заема Кипър, Австро-Унгария получава мандат за „ администриране “ на Босна и Херцеговина, а Франция има картбланш да колонизира Тунис – все територии, които до този миг са били под властта на Османската империя.
България осъзнава, че реализацията на упоритостите ѝ за национално обединяване също минават през въоръжена борба с Османската империя, изключително след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и несполучливите промени, подхванати от Високата врата в Македония и Тракия под интернационален напън. Подготовката на един боен конфликт обаче изисква и дипломатическа интензивност, а васалният статут на София е спънка за сключването на пълноправни военнополитически съглашения.
Случващото се обаче провокира и реакция в самата Османска империя. През юли 1908 година избухва Младотурската гражданска война. Млади османски интелектуалци и офицери, които стоят зад този акт, желаят да модернизират своята страна, да спрат упадъка ѝ и да върнат величието на родината си. Те се радват и на поддръжка от някои европейски сили, които желаят посредством тях да засилят въздействието си в империята. Революционерите възвръщат суспендираната османска конституция, само че също по този начин дават да се разбере, че ще държат и на спазването на някои от до момента подценяваните васални обязаности на България.
На 30 август 1908 година избухва скандал с огромен отзив в София. Дипломатическият ни представител в Цариград Иван Ст. Гешов не бил поканен дружно с останалите европейски дипломати на приема по случай годишнината от възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Причината е, че като представител на васална страна се предвиждало да бъде признат на визита дружно с другите османски служители и шефове на области. Случката провокира брожения в България и все по-често в публичното пространство се появяват апели за оповестяването на самостоятелност.
Кой още има интерес от оповестяването на независимостта?
Тази концепция не е непозната на княз Фердинанд и той към този момент я е обсъждал с премиера Александър Малинов. Скоро двамата осъзнават, че е настъпил удобен миг за предприемане на дейности в тази посока, само че един подобен акт би трябвало да има дипломатическа поддръжка от европейските страни.
Австро-Унгария също е заинтересувана от нарушаването на статуквото на Балканите, защото полученият от нея на Берлинския конгрес 30-годишен мандат за ръководство на Босна и Херцеговина изтича и региона би трябвало да бъде върната на Високата врата, само че Виена възнамерява да анексира тази територия.
Снимка: ДА „ Архиви “
Фердинанд отпътува на посещаване в Будапеща, където на 10 септември се среща с император Франц Йосиф, който оказва на българския княз почести като самостоятелен държател. Приемът явно цели да покаже отношението на Дунавската монархия към българската самодейност. Монархът ни беседва и с външния министър на Австро-Унгария. Повечето откриватели допускат, че по време на тези срещи е реализирана сделка за единодушие при оповестяването на анексията на Босна от Виена и на българската самостоятелност от София.
Паралелно австроунгарската дипломация е направила сондажи и измежду някои от другите велики сили, с цел да види каква е тяхната позиция за възможна анексия на Босна. На среща с съветски пратеници се разисква и възможното оповестяване на самостоятелност от страна на България, като от Петербург дават знак, че не биха попречили на този акт.
Междувременно служащите в Източните железници в Южна България, които са благосъстоятелност на барон Хирш и на Османската империя, афишират стачка. Това е комфортен мотив те да бъдат сменени с български железничари и България да сложи под собствен надзор тази значима инфраструктура. Това обаче още веднъж провокира недоволството на Високата врата.
Как е оповестена независимостта?
Снимка: ДА „ Архиви “
След аудиенцията си при австроунгарския император българският княз организира диалози с премиера Александър Малинов. Между двамата пораждат различия по какъв начин да бъде прокламирана Независимостта на България.
Фердинанд избира това да стане след оповестяването на анексията на Босна и Херцеговина, само че Малинов упорства това да стане по-рано, тъй като съгласно него по този начин дейностите на българското държавно управление ще показват по-голяма автономия и ще могат да бъдат предпазени по-лесно дипломатически. Допълнителен катализатор е и разногласието за „ Източните железници “ с Високата врата. В последна сметка е решено прокламацията за Независимостта на България да бъде оповестено на 22 септември.
На 21 септември княжеският транспортен съд „ Крум “ дебаркира в пристанището в Русе и Фердинанд е посрещнат от държавното управление. Монархът и кабинетът взимат влака за остарялата българска столица Велико Търново, където е решено да бъде оповестена прокламацията за отхвърлянето на васалната ни взаимозависимост от Османската империя. Според нови проучвания манифестът за оповестяването на Независимостта на България е бил дефинитивно написан на железопътната гара в Две могили.
Снимка: ДА „ Архиви “
На 22 септември на тържествена гала в престолната черква „ Св. 40 мъченици “ Фердинанд прочита квалифицираната разгласа. Вестта за оповестяването на Независимостта на България се популяризира стремително в цялата страна и в доста градове се провеждат празнични демонстрации. България към този момент е царство, а Фердинанд се титулува цар.
Защо Османската империя признава независимостта ни, без да се стига до война?
Докато в България честваме, реакциите в чужбина въобще не са толкоз възторжени. Естествено, Османската империя реагира яростно, а през идващите месеци се насочат закани за война и България афишира частична готовност.
Ден след оповестяването на Независимостта на България, Високата врата понася още един удар, откакто Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. В създалата се блъсканица пък Крит, който по това време е самостоятелна провинция на Османската империя със статут, подобен с този на Източна Румелия, афишира своето обединяване с Гърция.
Снимка: ДА „ Архиви “
Новата рецесия активизира великите сили, които към момента не са подготвени за война и вършат дипломатически совалки, с цел да предотвратят възникването на въоръжен спор. Франция и Англия подхващат стъпки, с цел да охладят пристрастеностите на ръководещите в Цариград.
София дава поръчка за спокойно споразумяване на разногласието с Османската империя и с тази задача в Истанбул е изпратен Андрей Ляпчев. Европейските страни, подписали решенията на Берлинския конгрес, дават знак, че са подготвени да променят клаузите на контракта и да признаят суверенитетът на страната ни, само че единствено в случай че се споразумеем с Цариград.
Изправена пред доста вътрешни проблеми след Младотурската гражданска война и без изявена дипломатическа поддръжка от великите сили, Високата врата също е склонна на договаряния. За да признае независимостта на България, обаче, османското държавно управление желае голямата за времето си сума от 650 милиона златни франка като отплата за изгубения налог от България и национализацията на линиите на Източната железница на наша територия.
Преговорите зациклят, тъй като България не може да заплати желаното обезщетение и още веднъж се заговаря за война. Русия, която се е оповестила срещу Съединението през 1885 година, в този момент вижда късмет да възвърне престижа си у нас и предлага да посредничи при уреждането на разногласието.
Санкт Петербург предлага да опрости на Османската империя дълга от контрибуциите за Руско-турската война през 1877-1878 година, които възлизат на 125 милиона златни франка. България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лв., които е била подготвена да даде на Османската империя като отплата за отпадане на васалната взаимозависимост. София е трябвало да заплати сумата за 75 години при рента от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. След подписването на протоколи за тези съглашения Независимостта на България е приета от останалите европейски страни през 1909 година
Защо и през днешния ден има разнообразни оценки за оповестяването на независимостта?
113 години след оповестяването на Независимостта на България оценката на събитията не е еднопосочна. Мнозина анализатори означават, че единствено за 10 години по-късно страната ни претърпява две национални произшествия, а предходният интервал е бил белязан от стопански и обществен напредък. Повдига се въпроса дали ние, българите, сме били подготвени за своята държавна самостоятелност.
Историята не борави с категории като „ в случай че “ и „ какво би станало “. Акцията по оповестяването на Независимостта на България е брилянтно замислена и изпълнена дипломатическа интервенция, която приключва един цикъл в публичното ни израстване и отваря пред нас нови хоризонти, които може да са утопични, само че ни дават различен мироглед, последваща цел на нацията - постигането на национално обединяване. Действително тя се оказва илюзорна и неизпълнима, отбелязва ръководителят на Държавна организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев.
доцент Михаил Груев Снимка: БГНЕС
„ Обявяването на Независимостта на България е предстоящо събитие в европейските дипломатически канцеларии още през 90-те години на XIX век. Има един анахронизъм през 1908 година – България, която е втората по територия страна на Балканите след Румъния, е единственото самостоятелно княжество, като даже и Черна гора е самостоятелна. Тоест статутът на България не дава отговор на нещата “, отбелязва историкът и някогашен ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев.
Според доцент Груев отрицателната последица от Независимостта, в случай че има такaвa, е усилването на политическата роля на монарха в лицето на Фердинанд, която е доказана и с решенията на Великото национално заседание, свикано през 1911 година
Проф. Иван Илчев Снимка: БГНЕС
„ Личният режим на Фердинанд приказва за слабостта на българските политически партии, за готовността на някои от водачите да се корумпират, не постоянно във финансовия смисъл на думата и готовността да водят политика, която не постоянно е в интереса на някой, определен от народа. А Фердинанд е един сръчен и кадърен държател, който надценява личните си благоприятни условия и опциите на България, и отсам към този момент произтичат грешките, които прави през 1913 и 1915 година “, добавя проф. Илчев.
В същото време, той акцентира, че от днешна позиция " на независимостта се предава едно доста огромно значение, което не постоянно дава отговор на действителната ѝ стойност ": " Има страни, които доста ловко употребяват подвластната си позиция и получават облаги за себе си. По начало самостоятелност в същинския смисъл на думата в актуалния свят, а и при започване на XX век е доста мъчно да се поддържа. Необходими са огромно население, огромна територия, огромни естествени благосъстояния, благоприятни условия да поддържаш една огромна войска, благоприятни условия да образоваш популацията си, тъй че същински самостоятелни страни при започване на XX век са няколко ".
По-долу ще се опитаме да изясним някои значими въпроси, които всяка година изникват към 22 септември.
Какво е ситуацията на България преди оповестяването на Независимостта?
Обявяването на Независимостта е в директна връзка и ненапълно в сянката на други две значими събития от нашата история – Освобождението и Съединението. Руско-турската война 1877-1878 година възвръща България на политическата карта на Европа, само че още емблематичният Санстефански кротичък контракт постановява, че новата страна ще бъде васално и трибутарно княжество, което не къса връзката с Османската империя. Берлинският конгрес на великите сили ревизира и разпокъсва територията на новата българска страна, само че още веднъж удостоверява васалния статут на Княжество България, а новосъздадената самостоятелна област Източна Румелия е още по-обвързана с Османската империя.
Какво значи този подвластен статут? София не може да води самостоятелна външна политика и държавното управление ни би трябвало да се преценява с всички подписани от Османската империя контракти. Това важи с цялостна мощ за по този начин наречените „ капитулации “ – неравноправни търговски контракти сред Високата врата и Великите сили, които дават доста привилегии на жителите на последните при осъществяването на икономическа активност на територията на Османската империя. България също по този начин не може да вкарва свои митнически цени, а би трябвало да обмитява влизащите в страната артикули с контрактуваните сред Цариград и европейските страни ставки. Освен това младата ни страна поема и част от изплащането на големия външен дълг на империята.
Като „ трибутарна “ страна България е трябвало да заплаща годишен налог на султана, чийто размерът се определял от средногодишния приход на Княжеството и от падащия ни се дял на османския държавен дълг, който трябвало да се пресметна в допълнение.
Нещата се усложняват още повече след Съединението през 1885 година, защото, въпреки настоящите администрации в Северна и Южна България да се сплотяват, де юре в интернационалните връзки двете остават като обособени административни единици, обединени единствено посредством персонална уния в лицето на българския княз, който се явявал и шеф на Източна Румелия.
Кога стартират събитията, които ще създадат България самостоятелна?
Въпреки всички гореизброени отрицателни резултати и ограничавания на васалния статут България претърпява плевел стопански подем след Съединението. България поддържа дейни външнополитически връзки с Великите сили, които към този момент не мислят за запазването на Османската империя, а по какъв начин да поделят нейните територии.
Началото на този развой е сложено още на Берлинския конгрес, когато Англия заема Кипър, Австро-Унгария получава мандат за „ администриране “ на Босна и Херцеговина, а Франция има картбланш да колонизира Тунис – все територии, които до този миг са били под властта на Османската империя.
България осъзнава, че реализацията на упоритостите ѝ за национално обединяване също минават през въоръжена борба с Османската империя, изключително след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание и несполучливите промени, подхванати от Високата врата в Македония и Тракия под интернационален напън. Подготовката на един боен конфликт обаче изисква и дипломатическа интензивност, а васалният статут на София е спънка за сключването на пълноправни военнополитически съглашения.
Случващото се обаче провокира и реакция в самата Османска империя. През юли 1908 година избухва Младотурската гражданска война. Млади османски интелектуалци и офицери, които стоят зад този акт, желаят да модернизират своята страна, да спрат упадъка ѝ и да върнат величието на родината си. Те се радват и на поддръжка от някои европейски сили, които желаят посредством тях да засилят въздействието си в империята. Революционерите възвръщат суспендираната османска конституция, само че също по този начин дават да се разбере, че ще държат и на спазването на някои от до момента подценяваните васални обязаности на България.
На 30 август 1908 година избухва скандал с огромен отзив в София. Дипломатическият ни представител в Цариград Иван Ст. Гешов не бил поканен дружно с останалите европейски дипломати на приема по случай годишнината от възкачването на престола на султан Абдул Хамид. Причината е, че като представител на васална страна се предвиждало да бъде признат на визита дружно с другите османски служители и шефове на области. Случката провокира брожения в България и все по-често в публичното пространство се появяват апели за оповестяването на самостоятелност.
Кой още има интерес от оповестяването на независимостта?
Тази концепция не е непозната на княз Фердинанд и той към този момент я е обсъждал с премиера Александър Малинов. Скоро двамата осъзнават, че е настъпил удобен миг за предприемане на дейности в тази посока, само че един подобен акт би трябвало да има дипломатическа поддръжка от европейските страни.
Австро-Унгария също е заинтересувана от нарушаването на статуквото на Балканите, защото полученият от нея на Берлинския конгрес 30-годишен мандат за ръководство на Босна и Херцеговина изтича и региона би трябвало да бъде върната на Високата врата, само че Виена възнамерява да анексира тази територия.
Снимка: ДА „ Архиви “
Фердинанд отпътува на посещаване в Будапеща, където на 10 септември се среща с император Франц Йосиф, който оказва на българския княз почести като самостоятелен държател. Приемът явно цели да покаже отношението на Дунавската монархия към българската самодейност. Монархът ни беседва и с външния министър на Австро-Унгария. Повечето откриватели допускат, че по време на тези срещи е реализирана сделка за единодушие при оповестяването на анексията на Босна от Виена и на българската самостоятелност от София.
Паралелно австроунгарската дипломация е направила сондажи и измежду някои от другите велики сили, с цел да види каква е тяхната позиция за възможна анексия на Босна. На среща с съветски пратеници се разисква и възможното оповестяване на самостоятелност от страна на България, като от Петербург дават знак, че не биха попречили на този акт.
Междувременно служащите в Източните железници в Южна България, които са благосъстоятелност на барон Хирш и на Османската империя, афишират стачка. Това е комфортен мотив те да бъдат сменени с български железничари и България да сложи под собствен надзор тази значима инфраструктура. Това обаче още веднъж провокира недоволството на Високата врата.
Как е оповестена независимостта?
Снимка: ДА „ Архиви “
След аудиенцията си при австроунгарския император българският княз организира диалози с премиера Александър Малинов. Между двамата пораждат различия по какъв начин да бъде прокламирана Независимостта на България.
Фердинанд избира това да стане след оповестяването на анексията на Босна и Херцеговина, само че Малинов упорства това да стане по-рано, тъй като съгласно него по този начин дейностите на българското държавно управление ще показват по-голяма автономия и ще могат да бъдат предпазени по-лесно дипломатически. Допълнителен катализатор е и разногласието за „ Източните железници “ с Високата врата. В последна сметка е решено прокламацията за Независимостта на България да бъде оповестено на 22 септември.
На 21 септември княжеският транспортен съд „ Крум “ дебаркира в пристанището в Русе и Фердинанд е посрещнат от държавното управление. Монархът и кабинетът взимат влака за остарялата българска столица Велико Търново, където е решено да бъде оповестена прокламацията за отхвърлянето на васалната ни взаимозависимост от Османската империя. Според нови проучвания манифестът за оповестяването на Независимостта на България е бил дефинитивно написан на железопътната гара в Две могили.
Снимка: ДА „ Архиви “
На 22 септември на тържествена гала в престолната черква „ Св. 40 мъченици “ Фердинанд прочита квалифицираната разгласа. Вестта за оповестяването на Независимостта на България се популяризира стремително в цялата страна и в доста градове се провеждат празнични демонстрации. България към този момент е царство, а Фердинанд се титулува цар.
Защо Османската империя признава независимостта ни, без да се стига до война?
Докато в България честваме, реакциите в чужбина въобще не са толкоз възторжени. Естествено, Османската империя реагира яростно, а през идващите месеци се насочат закани за война и България афишира частична готовност.
Ден след оповестяването на Независимостта на България, Високата врата понася още един удар, откакто Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. В създалата се блъсканица пък Крит, който по това време е самостоятелна провинция на Османската империя със статут, подобен с този на Източна Румелия, афишира своето обединяване с Гърция.
Снимка: ДА „ Архиви “
Новата рецесия активизира великите сили, които към момента не са подготвени за война и вършат дипломатически совалки, с цел да предотвратят възникването на въоръжен спор. Франция и Англия подхващат стъпки, с цел да охладят пристрастеностите на ръководещите в Цариград.
София дава поръчка за спокойно споразумяване на разногласието с Османската империя и с тази задача в Истанбул е изпратен Андрей Ляпчев. Европейските страни, подписали решенията на Берлинския конгрес, дават знак, че са подготвени да променят клаузите на контракта и да признаят суверенитетът на страната ни, само че единствено в случай че се споразумеем с Цариград.
Изправена пред доста вътрешни проблеми след Младотурската гражданска война и без изявена дипломатическа поддръжка от великите сили, Високата врата също е склонна на договаряния. За да признае независимостта на България, обаче, османското държавно управление желае голямата за времето си сума от 650 милиона златни франка като отплата за изгубения налог от България и национализацията на линиите на Източната железница на наша територия.
Преговорите зациклят, тъй като България не може да заплати желаното обезщетение и още веднъж се заговаря за война. Русия, която се е оповестила срещу Съединението през 1885 година, в този момент вижда късмет да възвърне престижа си у нас и предлага да посредничи при уреждането на разногласието.
Санкт Петербург предлага да опрости на Османската империя дълга от контрибуциите за Руско-турската война през 1877-1878 година, които възлизат на 125 милиона златни франка. България поема дълг към Русия в размер от 82 милиона лв., които е била подготвена да даде на Османската империя като отплата за отпадане на васалната взаимозависимост. София е трябвало да заплати сумата за 75 години при рента от 4,75 %, без да се обвързва с гаранции и да отстъпва контролни права. След подписването на протоколи за тези съглашения Независимостта на България е приета от останалите европейски страни през 1909 година
Защо и през днешния ден има разнообразни оценки за оповестяването на независимостта?
113 години след оповестяването на Независимостта на България оценката на събитията не е еднопосочна. Мнозина анализатори означават, че единствено за 10 години по-късно страната ни претърпява две национални произшествия, а предходният интервал е бил белязан от стопански и обществен напредък. Повдига се въпроса дали ние, българите, сме били подготвени за своята държавна самостоятелност.
Историята не борави с категории като „ в случай че “ и „ какво би станало “. Акцията по оповестяването на Независимостта на България е брилянтно замислена и изпълнена дипломатическа интервенция, която приключва един цикъл в публичното ни израстване и отваря пред нас нови хоризонти, които може да са утопични, само че ни дават различен мироглед, последваща цел на нацията - постигането на национално обединяване. Действително тя се оказва илюзорна и неизпълнима, отбелязва ръководителят на Държавна организация „ Архиви “ доцент Михаил Груев.
доцент Михаил Груев Снимка: БГНЕС
„ Обявяването на Независимостта на България е предстоящо събитие в европейските дипломатически канцеларии още през 90-те години на XIX век. Има един анахронизъм през 1908 година – България, която е втората по територия страна на Балканите след Румъния, е единственото самостоятелно княжество, като даже и Черна гора е самостоятелна. Тоест статутът на България не дава отговор на нещата “, отбелязва историкът и някогашен ректор на Софийския университет проф. Иван Илчев.
Според доцент Груев отрицателната последица от Независимостта, в случай че има такaвa, е усилването на политическата роля на монарха в лицето на Фердинанд, която е доказана и с решенията на Великото национално заседание, свикано през 1911 година
Проф. Иван Илчев Снимка: БГНЕС
„ Личният режим на Фердинанд приказва за слабостта на българските политически партии, за готовността на някои от водачите да се корумпират, не постоянно във финансовия смисъл на думата и готовността да водят политика, която не постоянно е в интереса на някой, определен от народа. А Фердинанд е един сръчен и кадърен държател, който надценява личните си благоприятни условия и опциите на България, и отсам към този момент произтичат грешките, които прави през 1913 и 1915 година “, добавя проф. Илчев.
В същото време, той акцентира, че от днешна позиция " на независимостта се предава едно доста огромно значение, което не постоянно дава отговор на действителната ѝ стойност ": " Има страни, които доста ловко употребяват подвластната си позиция и получават облаги за себе си. По начало самостоятелност в същинския смисъл на думата в актуалния свят, а и при започване на XX век е доста мъчно да се поддържа. Необходими са огромно население, огромна територия, огромни естествени благосъстояния, благоприятни условия да поддържаш една огромна войска, благоприятни условия да образоваш популацията си, тъй че същински самостоятелни страни при започване на XX век са няколко ".
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ