Св. мчци Терентий и Помпий
На днешния ден православната черква уважава паметта на Светите мъченици Терентий и Помпий.
Римският император Деций (249-251 г.) подхванал гонение против християните в цялата империя. Той изпратил заповед до шефовете на всички области да принудят със мощ християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни. Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани.
Когато шефът на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт`‘.
На градския площад били към този момент сложени разнообразни уреди за изтезаване на наказаните. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите. Имало, обаче, 40 души християни, които били подготвени да претърпят освен всевъзможни мъчения, само че и най-ужасна гибел, само че да останат правилни на Христа.
‘‘Братя, казвали си те един различен, да не се отхвърляме от Христа, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели. Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената`‘ (Мат. 10:28).
Като чул тези думи, шефът им споделил: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и рационални хора. Чудя се, за какво сте толкоз заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей`‘.
От името на всички дал отговор Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, самичък щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, тъй като Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, непринудено претърпял кръстна гибел за нашето спасение`‘.
‘‘Принесете жертва на боговете - повторил шефът, - другояче ще загинете от жестоки мъчения`‘.
‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? - възразил Терентий. - Ние не сме толкоз слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на непознати богове. Прави с нас каквото искаш, само че знай, че ние вечно ще останем Христови раби`‘.
Разгневеният шеф заповядал да заведат християните в идолското капище и там траял да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий самоуверено потвърдил, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, правят безумство. Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тюрма. След това се обърнал към останалите християни и почнал още веднъж да ги поучава да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите. Трима от тях - Зинон, Александър и Теодор твърдо дали отговор на шефа: ‘‘Много пъти към този момент казахме, че сме християни и че в никакъв случай няма да се поклоним на идолите`‘.
‘‘Щом не желаете да извършите непринудено моите препоръки, то със мощ ще ви принудя да извършите заповедта на императора`‘. - Казал ядосаният шеф.
Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги грубо, горили телата им с нагорещени железа, само че те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните премеждия. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало знамение. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително знамение не вразумило шефа, и той осъдил християните на гибел.
Римският император Деций (249-251 г.) подхванал гонение против християните в цялата империя. Той изпратил заповед до шефовете на всички области да принудят със мощ християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни. Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани.
Когато шефът на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт`‘.
На градския площад били към този момент сложени разнообразни уреди за изтезаване на наказаните. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите. Имало, обаче, 40 души християни, които били подготвени да претърпят освен всевъзможни мъчения, само че и най-ужасна гибел, само че да останат правилни на Христа.
‘‘Братя, казвали си те един различен, да не се отхвърляме от Христа, с цел да не се отхвърли и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели. Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената`‘ (Мат. 10:28).
Като чул тези думи, шефът им споделил: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и рационални хора. Чудя се, за какво сте толкоз заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей`‘.
От името на всички дал отговор Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, самичък щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, тъй като Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, непринудено претърпял кръстна гибел за нашето спасение`‘.
‘‘Принесете жертва на боговете - повторил шефът, - другояче ще загинете от жестоки мъчения`‘.
‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? - възразил Терентий. - Ние не сме толкоз слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на непознати богове. Прави с нас каквото искаш, само че знай, че ние вечно ще останем Христови раби`‘.
Разгневеният шеф заповядал да заведат християните в идолското капище и там траял да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий самоуверено потвърдил, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, правят безумство. Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тюрма. След това се обърнал към останалите християни и почнал още веднъж да ги поучава да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите. Трима от тях - Зинон, Александър и Теодор твърдо дали отговор на шефа: ‘‘Много пъти към този момент казахме, че сме християни и че в никакъв случай няма да се поклоним на идолите`‘.
‘‘Щом не желаете да извършите непринудено моите препоръки, то със мощ ще ви принудя да извършите заповедта на императора`‘. - Казал ядосаният шеф.
Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги грубо, горили телата им с нагорещени железа, само че те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните премеждия. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало знамение. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително знамение не вразумило шефа, и той осъдил християните на гибел.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ