Пиесите на Оскар Уайлд впечатляват и днес с остроумния си диалог
На днешния ден можем да си спомним за ирландски драматург, публицист и стихотворец Оскар Уайлд. Той умира от менингит на 30 ноември 1900 година в Париж единствено на 46 години, пропуснат от всички и безпаричен като бедняк. Останките му са положени в гробището "Пер Лашез ".
Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), в резюме Оскар Уайлд, става един от най-популярните драматурзи в Лондон при започване на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианска Англия. Неговата популярност се дължи най-вече на епиграмите и пиесите му, романа му "Портретът на Дориан Грей " (1890 г.) и събитията, свързани с лишаването му от независимост и ранната му гибел.
Родителите на Уайлд са сполучливи англо-ирландски интелектуалци в Дъблин, където той е роден на 16 октомври през 1854 година. Той е последовател на философията на естетизма.
Естетизмът (или още естетично движение) е интелектуално и художествено придвижване, подкрепящо акцента върху естетическите полезности повече, в сравнение с социално-политическите тематики в литературата, изобразителното изкуство, музиката и другите изкуства. Т.е. изкуството от това придвижване се концентрира повече върху това да бъде красиво, в сравнение с да има по-дълбоко значение - "Изкуство за изкуството ". Това е изключително значимо в Европа през XIX век, подкрепено от забележителни фигури като Оскар Уайлд, само че актуалните критици също са свързани с естетичното придвижване като, да вземем за пример Харолд Блум, Според него през ХХ век в филантропичните отдели възходящ проблем е излагането на обществена и политическа идеология от разнообразни литературни творби. През XIX век естетизмът е обвързван с други придвижвания като символизма и декадентството, показани във Франция и арт придвижването декадентимо в Италия.
След университета Оскар Уайлд се реалокира в Лондон и след триумфа си, заживява в съвременни, културни и обществени кръгове. Хапливото му духовитост, безупречните му облекла и блестящото му умеене да води диалог го вършат една от най-известните персони на неговото време. Пише драмата "Соломе " през 1891 година на френски език до момента в който е в Париж.
Макар да е измежду най-големите звезди на своето време, Уайлд претърпява пагубен неуспех и е отритнат от лондонското висше общество поради непочтено държание, както го дефинира тогавашното публично мнение. Осъден е на две години затвор и тежък труд - от 1895 до 1897 година.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на "разкаялия се виновник " са неговата изповед De Profundis (1897 г.) и поемата "Балада за Редингската тюрма " (1898 г.).
Оскар Уайлд в никакъв случай повече да се завръща в Ирландия или Англия.
През 1881 година излиза първият му алманах "Стихотворения ", отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като "изкуствени и неискрени ".
След 1882 година Оскар Уайлд се обръща към прозата. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882-1891 г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. "Женски свят ". Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета "Идеи ", романи и др,ги.
Отпечатването на романа "Портретът на Дориан Грей " (1890 г.) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от триумфа на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които са: "Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895 г.), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър " (1892 г.), "Идеалният мъж " (1895 г.) и "Жена без зцначение " (1893 г.).
Оскар Уайлд написа и издава два сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории " (1888 г.) и "Къщата на наровете " (1892 г.), които се преиздават и до през днешния ден.
Изключително известен Уайлд става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му.
Оскар Фингъл О'Флаърти Уилс Уайлд (Oscar Fingal O'Flahertie Wills Wilde), в резюме Оскар Уайлд, става един от най-популярните драматурзи в Лондон при започване на 90-те години на XIX век, по време на късновикторианска Англия. Неговата популярност се дължи най-вече на епиграмите и пиесите му, романа му "Портретът на Дориан Грей " (1890 г.) и събитията, свързани с лишаването му от независимост и ранната му гибел.
Родителите на Уайлд са сполучливи англо-ирландски интелектуалци в Дъблин, където той е роден на 16 октомври през 1854 година. Той е последовател на философията на естетизма.
Естетизмът (или още естетично движение) е интелектуално и художествено придвижване, подкрепящо акцента върху естетическите полезности повече, в сравнение с социално-политическите тематики в литературата, изобразителното изкуство, музиката и другите изкуства. Т.е. изкуството от това придвижване се концентрира повече върху това да бъде красиво, в сравнение с да има по-дълбоко значение - "Изкуство за изкуството ". Това е изключително значимо в Европа през XIX век, подкрепено от забележителни фигури като Оскар Уайлд, само че актуалните критици също са свързани с естетичното придвижване като, да вземем за пример Харолд Блум, Според него през ХХ век в филантропичните отдели възходящ проблем е излагането на обществена и политическа идеология от разнообразни литературни творби. През XIX век естетизмът е обвързван с други придвижвания като символизма и декадентството, показани във Франция и арт придвижването декадентимо в Италия.
След университета Оскар Уайлд се реалокира в Лондон и след триумфа си, заживява в съвременни, културни и обществени кръгове. Хапливото му духовитост, безупречните му облекла и блестящото му умеене да води диалог го вършат една от най-известните персони на неговото време. Пише драмата "Соломе " през 1891 година на френски език до момента в който е в Париж.
Макар да е измежду най-големите звезди на своето време, Уайлд претърпява пагубен неуспех и е отритнат от лондонското висше общество поради непочтено държание, както го дефинира тогавашното публично мнение. Осъден е на две години затвор и тежък труд - от 1895 до 1897 година.
След излизането си от пандиза се открива в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две творби на "разкаялия се виновник " са неговата изповед De Profundis (1897 г.) и поемата "Балада за Редингската тюрма " (1898 г.).
Оскар Уайлд в никакъв случай повече да се завръща в Ирландия или Англия.
През 1881 година излиза първият му алманах "Стихотворения ", отличаващ се с блестяща форма и с опита поезията да бъде построена чрез правилата на импресионизма в живописта, само че поемите са избрани от консервативната рецензия като "изкуствени и неискрени ".
След 1882 година Оскар Уайлд се обръща към прозата. Чете лекции в Съединени американски щати и Англия (1882-1891 г.) върху актуалното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. "Женски свят ". Прави първите си драматически опити, издава три сборника с разкази, литературно-критическите есета "Идеи ", романи и др,ги.
Отпечатването на романа "Портретът на Дориан Грей " (1890 г.) му печели славата на съвременен публицист с автентичен гений, затвърдена и от триумфа на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси, най-известните измежду които са: "Колко е значимо да бъдеш сериозен (1895 г.), "Ветрилото на лейди Уиндърмиър " (1892 г.), "Идеалният мъж " (1895 г.) и "Жена без зцначение " (1893 г.).
Оскар Уайлд написа и издава два сборника с приказки - "Щастливият принц и други истории " (1888 г.) и "Къщата на наровете " (1892 г.), които се преиздават и до през днешния ден.
Изключително известен Уайлд става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния разговор, присъщ за доста от творбите му.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ