На днешния ден можем да си спомним за финансиста и

На днешния ден можем да си спомним за финансиста и икономист  Бончо Ненков Боев . Той е бил шеф на Българската национална банка от 1906 до 1908 година. Боев е и една от управителните фигури в „ Гирдап “, първата частна банка в България.

Бончо Боев е роден на 3 март 1859 година в Котел. Учи в родния си град, а по-късно в Априловската гимназия в Габрово. Продължава образованието си в духовните академии в Одеса и Москва и приключва право в Московския университет. През 1884–1885 година специализира държавни и икономически науки в Хале.

След завръщането си у нас от 1885 до 1893 година е служител в Министерство на финансите, като доближава до поста основен секретар. През 1889 година Боев провежда първата у нас промишлена анкета. Той организира промяна, свързани с преобразуването през 1893 година на натуралния в паричен десятък.

От 1894 до 1906 година Боев преподава финанси и статистика във Висшето учебно заведение, през днешния ден Софийски университет „ Свети Климент Охридски “. От 1900 година е автентичен член на Българското книжовно сдружение, през днешния ден Българска академия на науките. Той е един от създателите на Българското икономическо сдружение, а през 1901–1906 година е негов ръководител.

От 1898 година Бончо Боев е член на Международния статистически институт, а по-късно е член на публицистичния комитет на списанието, което институтът издава.

От 23 февруари 1906 година до 7 август 1908 година е

шеф на Българска национална банка.

Като подобен реализира метаморфоза за разширение на емисионната активност на банката и преустрояване на ипотекарния заем.

След привършване на кариерата си на държавен чиновник, се занимава с частно банкерство и комерсиална активност.  

По-късно Боев взе участие в управлението на банката „ Гирдап “, като става един от нейните съществени акционери. Близка до държавното управление по време на Първата международна война, „ Гирдап “ интензивно се включва в всеобщото основаване на акционерни сдружения през 1917–1918 година, доста от които се оказват безперспективни. „ Гирдап “ взе участие в предприятия като Първо българско за цимент акционерно сдружение „ Лев “, „ Мини Курило “, „ Модерен спектакъл “, Българска македонска банка, в които обилни дялове има и самият Боев. 

След войната кръгът към банка „ Гирдап “ губи политическите си подкрепи и изпада в недружелюбност. През 1919 година Бончо Боев е интерниран в Берковица, а на идната година е задържан по обвинявания в помагачество на Иван Ковачев, различен от главните акционери в „ Гирдап “, обвинен по Закона за съдене на виновниците за националните произшествия, поради заем, провиснал на видния радославист Никола Алтимирски. След осем месеца в пандиза Боев е оневинен.

През този интервал банка „ Гирдап “ изпада в тежки затруднения поради нейното неприятно ръководство в изискванията на тежък спор на ползи. Тя всеобщо отпуска заеми на свързани с нея лица, като самият Боев дължи над 10 милиона лв. или 7% от всички вземания на банката. Още при първите усложнения на „ Гирдап “ Боев се пробва да укрепи нейното състояние, като заменя част от дълга си против своя дял от постройката на банката на улица „ Славянска “ №5 в София, в която наемател е Министерството на финансите. Малко по-късно цялата постройка е национализирана, както и други парцели на Бончо Боев — Хотел „ Империал “ (улица „ Съборна “ №2) и къща на улица „ Врабча “ №10. През 1922 година Българска национална банка (БНБ) стачкува полици на Бончо Боев и постанова ипотека върху негови недвижими парцели и преглежда опцията да ги разпродаде на обществен търг. След многократни разсрочвания и отстъпки от страна на Българска народна банка дългът е дефинитивно погасен след гибелта на Бончо Боев от неговия наследник Борис.

Професор Б. Боев е един от донорите на Софийския университет

През 1919 година той подарява 5 хиляди лева за основаването на фонд, „ който да се ръководи от преподавателите по политическа спестовност, финансови науки и статистика в Юридическия факултет ”. Условието е лихвите от фонда да се дават като „ награда на студент, който напише най-хубавата студия в региона на българската стопанска система ”. Фондът стартира да действа през 1922 година, само че макар, че капиталът нараства и през 1925 година той е 6433 лева, а през 1949 година – 15 294 лева, няма сведения да е връчвана награда от него. През 1952 година фондът се влива в държавния бюджет.

Когато дърводелското учебно заведение в родния му град е преместено в Сливен, а общината в Котел незабавно открива на 15 септември1926 година Държавно столаро-бъчварско учебно заведение. То е изправено пред редица компликации – няма лична постройка, принадлежности, принадлежности, учители. Проф. Боев подарява средства за изграждане на работилницата за новото учебно заведение.

Професор Бончо Боев умира на 1 декември 1934 година в София.