На днешния ден 1792 г. френският национален химн Марсилезата е

...
На днешния ден 1792 г. френският национален химн Марсилезата е
Коментари Харесай

Първото изпълнение на френския национален химн Марсилезата

На днешния ден 1792 година френският народен химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.

Песента проехтява за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от идващи от Марсилия части от френската Национална армия, отиващи на фронта, и оттова произлиза и името ѝ. Има подобен триумф по времето на Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я прогласява за народен химн.

Забранена по времето на Империята, тя е модифицирана от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става още веднъж химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.

Днес народен химн на Франция, тя е била и химн на интернационалното революционно придвижване. Всъщност думите на " Интернационала ", написани през 1870 г. от Йожен Потие, в началото са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна от 1871 г. с тази мелодия „ Интернационалът “ е признат за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на „ Интернационала “.

Тъй като доста хора с лява ориентировка по света, изключително анархистите, черпят ентусиазъм от Комуната, „ Марсилезата “ става международен знак на лявата политическа ориентировка. Неин превод, дефиниран като руско-френски химн се появява в пресата на Одеса през 1891 година. В Чикаго мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на гибел, пеейки „ Марсилезата “. През 1917 г., след рухването на царисткия режим, и „ Марсилезата “, и „ Интернационалът “ са употребявани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „ Интернационалът “ последователно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „ Отречемся от старого мира “ (Да се отречем от остарелия свят) мощно се разграничават от френския текст. В Русия „ Марсилезата “ е пята както с съветския, по този начин и с френския текст.

Песента е неразрешена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората международна война и пеенето ѝ е било акт на опозиция. Преди това, тя е била неразрешена също и във Френската империя. Франция при Наполеон и Наполеон III употребява или други химни, или няма химн в интервала от 1799 до 1870 година.

Специално във Франция химнът (и изключително текстът му) става ненапълно полемичен въпрос от 70-те години на предишния век. Някои го считат за милитаристки и ксенофобски. Направени са доста оферти да се смени химнът или текстът му.

Исторически обаче „ Марсилезата “ се свързва с Френската република и нейните полезности, което прави такава смяна малко евентуална.

 

Марсилезата

е  написана от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 против 26 април 1792 година откакто Франция афишира война на Австрия и стартира войната на първата коалиция. Оригиналното ѝ име е „ Марш на рейнската войска “ (Chant de guerre de l`Armée du Rhin) и е отдадена на рейнската войска (Armée du Rhin), една от главните революционни армии на военния спектакъл в Рейнланд от 1791 до 1795 година.

Клод Жозеф Роже дьо Лил (на френски: Claude Joseph Rouget de Lisle), роден на 10 май 1760 година в Лон льо Соние, Юра - умрял на 26 юни 1836 година в Шоази льо Роа, Сена е Уез), е френски капитан и композитор, който през 1792 година основава „ Марсилезата “, френският народен химн.

Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е нараснал в чин капитан. Създава „ Марсилезата “ през април 1792 г. в Страсбург, където е разквартирована неговата военна част. Песента била въодушевена от творбата на Моцарт " Пиано Концерто 25 ". Първата ѝ част се казвала „ Chant de guerre de l’armée du Rhin “ („ Боен химн на Рейнската войска “). Названието си „ Марсилеза “ той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон и най-сетне на Франция.

Дьо Лил бил върл роялист и контрареволюционер. През 1793 г. едвам заобикаля гилотината и лежи дълго време в пандиза. Умира в беднотия през 1836-а. На 14 юли 1915 г. неговите тленни остатъци са превозени до войнишкото гробище в град Шоази льо Роа.

 
Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР