Първото изпълнение на френския национален химн Марсилезата
На днешния ден 1792 година френският народен химн Марсилезата е изпят за първи път в Париж.
Песента проехтява за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от идващи от Марсилия части от френската Национална армия, отиващи на фронта, и оттова произлиза и името ѝ. Има подобен триумф по времето на Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я прогласява за народен химн.
Забранена по времето на Империята, тя е модифицирана от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става още веднъж химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.
Днес народен химн на Франция, тя е била и химн на интернационалното революционно придвижване. Всъщност думите на " Интернационала ", написани през 1870 г. от Йожен Потие, в началото са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна от 1871 г. с тази мелодия „ Интернационалът “ е признат за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на „ Интернационала “.
Тъй като доста хора с лява ориентировка по света, изключително анархистите, черпят ентусиазъм от Комуната, „ Марсилезата “ става международен знак на лявата политическа ориентировка. Неин превод, дефиниран като руско-френски химн се появява в пресата на Одеса през 1891 година. В Чикаго мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на гибел, пеейки „ Марсилезата “. През 1917 г., след рухването на царисткия режим, и „ Марсилезата “, и „ Интернационалът “ са употребявани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „ Интернационалът “ последователно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „ Отречемся от старого мира “ (Да се отречем от остарелия свят) мощно се разграничават от френския текст. В Русия „ Марсилезата “ е пята както с съветския, по този начин и с френския текст.
Песента е неразрешена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората международна война и пеенето ѝ е било акт на опозиция. Преди това, тя е била неразрешена също и във Френската империя. Франция при Наполеон и Наполеон III употребява или други химни, или няма химн в интервала от 1799 до 1870 година.
Специално във Франция химнът (и изключително текстът му) става ненапълно полемичен въпрос от 70-те години на предишния век. Някои го считат за милитаристки и ксенофобски. Направени са доста оферти да се смени химнът или текстът му.
Исторически обаче „ Марсилезата “ се свързва с Френската република и нейните полезности, което прави такава смяна малко евентуална.
Марсилезата
е написана от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 против 26 април 1792 година откакто Франция афишира война на Австрия и стартира войната на първата коалиция. Оригиналното ѝ име е „ Марш на рейнската войска “ (Chant de guerre de l`Armée du Rhin) и е отдадена на рейнската войска (Armée du Rhin), една от главните революционни армии на военния спектакъл в Рейнланд от 1791 до 1795 година.
Клод Жозеф Роже дьо Лил (на френски: Claude Joseph Rouget de Lisle), роден на 10 май 1760 година в Лон льо Соние, Юра - умрял на 26 юни 1836 година в Шоази льо Роа, Сена е Уез), е френски капитан и композитор, който през 1792 година основава „ Марсилезата “, френският народен химн.
Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е нараснал в чин капитан. Създава „ Марсилезата “ през април 1792 г. в Страсбург, където е разквартирована неговата военна част. Песента била въодушевена от творбата на Моцарт " Пиано Концерто 25 ". Първата ѝ част се казвала „ Chant de guerre de l’armée du Rhin “ („ Боен химн на Рейнската войска “). Названието си „ Марсилеза “ той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон и най-сетне на Франция.
Дьо Лил бил върл роялист и контрареволюционер. През 1793 г. едвам заобикаля гилотината и лежи дълго време в пандиза. Умира в беднотия през 1836-а. На 14 юли 1915 г. неговите тленни остатъци са превозени до войнишкото гробище в град Шоази льо Роа.
Песента проехтява за първи път по улиците на Париж на 30 юли 1792 г., изпята от идващи от Марсилия части от френската Национална армия, отиващи на фронта, и оттова произлиза и името ѝ. Има подобен триумф по времето на Френската гражданска война, че на 14 юли 1795 г. Конвентът я прогласява за народен химн.
Забранена по времето на Империята, тя е модифицирана от Ектор Берлиоз през 1830 г. и по-късно, през 1879 г., става още веднъж химн на Франция. Утвърждава се като химн на Франция и с конституциите от 1946 и 1958 година.
Днес народен химн на Франция, тя е била и химн на интернационалното революционно придвижване. Всъщност думите на " Интернационала ", написани през 1870 г. от Йожен Потие, в началото са изпълнявани с мелодията на Марсилезата. По време на Парижката комуна от 1871 г. с тази мелодия „ Интернационалът “ е признат за химн. Едва през 1888 г. Пиер Дегейтер написва познатата и до през днешния ден мелодия на „ Интернационала “.
Тъй като доста хора с лява ориентировка по света, изключително анархистите, черпят ентусиазъм от Комуната, „ Марсилезата “ става международен знак на лявата политическа ориентировка. Неин превод, дефиниран като руско-френски химн се появява в пресата на Одеса през 1891 година. В Чикаго мъчениците от Хеймаркетския бунт отиват на гибел, пеейки „ Марсилезата “. През 1917 г., след рухването на царисткия режим, и „ Марсилезата “, и „ Интернационалът “ са употребявани за национални химни на Съветска Русия. За няколко години „ Интернационалът “ последователно става единствен химн. Руските думи на Марсилезата „ Отречемся от старого мира “ (Да се отречем от остарелия свят) мощно се разграничават от френския текст. В Русия „ Марсилезата “ е пята както с съветския, по този начин и с френския текст.
Песента е неразрешена от режима на Виши във Франция и в окупираните от Германия райони през Втората международна война и пеенето ѝ е било акт на опозиция. Преди това, тя е била неразрешена също и във Френската империя. Франция при Наполеон и Наполеон III употребява или други химни, или няма химн в интервала от 1799 до 1870 година.
Специално във Франция химнът (и изключително текстът му) става ненапълно полемичен въпрос от 70-те години на предишния век. Някои го считат за милитаристки и ксенофобски. Направени са доста оферти да се смени химнът или текстът му.
Исторически обаче „ Марсилезата “ се свързва с Френската република и нейните полезности, което прави такава смяна малко евентуална.
Марсилезата
е написана от Клод Жозеф Роже дьо Лил в Страсбург в нощта на 25 против 26 април 1792 година откакто Франция афишира война на Австрия и стартира войната на първата коалиция. Оригиналното ѝ име е „ Марш на рейнската войска “ (Chant de guerre de l`Armée du Rhin) и е отдадена на рейнската войска (Armée du Rhin), една от главните революционни армии на военния спектакъл в Рейнланд от 1791 до 1795 година.
Клод Жозеф Роже дьо Лил (на френски: Claude Joseph Rouget de Lisle), роден на 10 май 1760 година в Лон льо Соние, Юра - умрял на 26 юни 1836 година в Шоази льо Роа, Сена е Уез), е френски капитан и композитор, който през 1792 година основава „ Марсилезата “, френският народен химн.
Роже дьо Лил влиза в армията като инженер и по-късно е нараснал в чин капитан. Създава „ Марсилезата “ през април 1792 г. в Страсбург, където е разквартирована неговата военна част. Песента била въодушевена от творбата на Моцарт " Пиано Концерто 25 ". Първата ѝ част се казвала „ Chant de guerre de l’armée du Rhin “ („ Боен химн на Рейнската войска “). Названието си „ Марсилеза “ той получил от политика Шарл Барбаруа, роден в Марсилия. По-късно песента става химн на Марсилския доброволчески батальон и най-сетне на Франция.
Дьо Лил бил върл роялист и контрареволюционер. През 1793 г. едвам заобикаля гилотината и лежи дълго време в пандиза. Умира в беднотия през 1836-а. На 14 юли 1915 г. неговите тленни остатъци са превозени до войнишкото гробище в град Шоази льо Роа.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ