Народ, достоен за независимо отечество. Как България устоя на руския натиск след Съединението
На днешния 28 септември 1886 година, преди 136 години, във към този момент съединеното неотдавна Княжество България се организират избори за III Велико национално заседание (ВНС).
Те са нужни, с цел да може, според Търновската конституция, българският парламент да избере княз на към този момент овакантения от Александър I български трон.
Специалният съветски императорски делегат ген. Николай В. Каулбарс упорства за отсрочване на изборите и освобождение на офицерите детронатори, взели участие в.
Каулбарс влиза в предизборната акция
В навечерието на изборния ден, обратно на всевъзможни интернационалните правила, ген. Калубарс взема решение да обиколи България и да се включи в самата предизборна акция. Той посещава само обитаеми места в северната част на страната, защото Русия към момента не признава Съединението, както и българската власт над някогашната Източна Румелия (вече Южна България).
Целта на съветския посланик е да провокира в страната протест на симпатизиращи на съветската политика, който да смъкна от власт регентството отпред със Стефан Стамболов. Очаква се по-късно бунтовниците да поверят властта персонално на генерала, като делегат на съветския цар.
В Северна България съветската власт разчита на военните в Северна България, най-много на тези от Шуменския гарнизон. В южната част на страната, където абдикиралият воин на Съединението е извънредно известен измежду тамошното офицерство, Петербург залага на локалното население и най-много на последователи на свалената от власт в Източна Румелия на 6 септември 1885 година Народна партия.
Руският военачалник потегля на 22 септември от София и обикаля за към седмица градовете Орхание (Ботевград), Враца, Плевен, Свищов, Русе, Шумен и Варна. Следвайки ентусиазма на извоюваното независимо сполучливо Съединение, успеха в Сръбско-българската война и осъществения неотдавна контрапреврат отпред със Стамболов обаче, на всички места надвиват демонстрациите против Каулбарсовата задача. А и той потегля из страната към този момент компрометиран на състоялия се.
От преди малко основания в. " Независима България " Димитър Петков предизвестява популацията: " Отваряйте си очите впрочем, в случай че желаете да ви не проклина потомството… Не забравяйте, че очите на целия просветен свят се обръщат през днешния ден към нас. Ако ний не се покажем като народ, заслужен за без значение родно място, то нашата земя ще бъде разграбена… Ако ний непринудено не повикаме съветска окупация, то никой не може да ни я наложи. "
Руските послания
При обиколката си из страната Каулбарс приказва за " волята на царя ", обвързвана с отсрочване на идните избори за III Велико народно събрание и освобождение на задържаните офицери-превратаджии от 9 август. Той пита популацията за налозите и вземаната експроприация за да възбуди неодобрение към българските управляващи. В изборния ден, в Русе, даже прави опит да посети изборна секция, само че към този момент е застрашен с арестуване.
Навсякъде предлага на подкрепящите политиката на формален Петербург да се въздържат от гласоподаване. Някои симпатизиращи на Русия опозиционери даже намерено му приказват освен срещу регентството на Стамболов и държавното управление на доктор Васил Радославов, само че го и твърдят, че " българският народ още веднъж чака своето избавление от Русия ". Поради това и намерено приканват генерала за съветска окупация на страната, а той дава обещание, че ще съобщи на царя желанията им.
И други съветски пропагандатори причакват в изборния ден селяните край София и ги убеждават: " На вас не ви трябват избори, а Русия. Русия не ще налог, Русия не ще експроприация, Русия няма да ви взема бойци. " А и в доста градски центрове има съветски жители, от които се чака да се намесят във вота и да предизвикат кавги.
Ето за какво заради виновния за страната миг, консерваторите Константин Стоилов и Григор Начович изпращат окръжни до почитателите си по места да работят в името на България дружно с либералите на Стамболов и Радославов. Като външен министър за задачата Начович насочва нота до всички дипломатически сътрудници (за да не се смята Русия обидена) непознатите жители да не се намесват в изборния ден.
28 септември в София и Дупница
В деня на изборите съветски пропагандатори повеждат селяните от покрайнините на София към съветското дипломатическо агентство. Там те се въоръжават със сопи, с цел да смущават изборната секция. Нахвърлят се върху бюрото и стартират да трошат урните.
Дошлата полиция, дружно с противникови гласоподаватели, ги изтласква и стартира да ги преследва, а те се скриват в съветското агентство в столицата. Там гавазите им носят самун, сирене и ракия. Започват замеряния на двете групи през оградата на агентството. Скоро една пристигнала рота армия разпръсква тълпата към постройката и я обкръжава.
Кърваво сблъскване става и в Дупница. Нещо повече, то минава всичко срещано по време на седемгодишното битие на младата българска страна. Подкрепящите политиката на Петербург цанковисти довеждат още вечерта преди изборния ден селяни, както и харамии от Югозапада. Те се събират на мястото на изборите още рано сутринта преди съставянето на изборното бюро. Междувременно стартират да скандират: " Нечеме избори! ", " Сакаме Русия! ".
След това тълпата атакува полицейския сектор, където, поради предстоящи разстройства, са затворени още преди изборния ден някои нейни симпатизанти. Въоръжено със сопи, камъни и револвери, множеството освобождава задържаните и ги повежда към изборния пункт. Там то атакува и разпръсква самата секция. Съумява да посрещне с камъни и дребното поделение бойци, които са принудени да правят отстъпка.
Продължават и провикванията против политиката водена в месеците от 6 септември 1885 година насам: " Нечеме старите депутати! ", " Те вършиха война със сърбето и недъгав в този момент да се бием с Русия! ", " Заради ним плащаме налози, а Русия налог не взима. "
След това тълпата атакува за повторно полицейския сектор. В този миг тя измъква и безусловно раздира околийския шеф Димитров, който е изхвърлен в реката с крясъци: " Да живее съветският цар! ", " Русия нечеш, а? "
В къща до учебното заведение пък тълпата намира скрилите се народни представители Х. Зограф и Х. Грънчаров, както и локалния преподавател Папукчийски. Убива ги със сопи. Едва късно по здрач от Самоков идва един ескадрон с цел да спре анархията. А когато на другия ден се стартират арести, основните виновници към този момент са избягали и се скриват в съветското дипломатическо агентство в столицата. Там изкарват повече от две седмици, като им се дават по 6 гроша дневно.
Към безредиците по време на изборите можем да посочим и случая в Кутловица. Очаквайки волове, коне и пари от съветския цар, както и унищожаване на налозите, популацията избира монарха от Петербург за български депутат.
Споменатите случки са част от една към този момент започваща да се постанова традиция след Съединението. За пръв път до кръвопролития се стига още през май 1886 година в Хаджи Елес и Нова Загора по време на изборите за, заседаващо в София, с депутати и от Южна България ().
Тогава, в самия избирателен ден, в Нова Загора поручик Сербезов е погубен с крясъци: " Долу княза! Да живее съветския цар! " В Хаджи Елес (днес Първомай) пък е погубен един от дейците по Съединението - поп Ангел Чолаков.
Резултатите
Макар в 7 от 85 изборни околии в страната да няма регистриран избирателен резултат, на множеството други места изборите минават сполучливо. Избрано е болшинство, което поддържа регентството и държавното управление. To се състои от либерали от Северна и Южна България, както и от консерватори към К. Стоилов и Гр. Начович.
Това обединено болшинство е твърдо за избор на нов княз и излизане от рецесията при опазване на достолепието на към този момент Съединена България. Това ще стане основа за един предстоящ избор на държавен глава и излизане от интервала на безкняжието и политическата рецесия предизвикана в началото от и задълбочена с преврата на 9 август 1886 година
А за случката в Дупница, от страниците на русенския в. " Славянин " Захарий Стоянов изпраща заръки към убитите, които гласят: " Поклон на дяда Райча (убития в деня на Съединението майор Райчо Николов – бел. авт.) и на поп Ангела! Кажете им: " И ние паднахме от съветска рубла! " Утешете Раковски, Хаджи Димитра, Ботева, Бенковски, Левски, Ангел Кънчева, Любена, Волова, Каблешкова и други Кажете им, че България живее, че тя тлее в лицето на всевъзможни барски прислужници, че тя ще издъхне със свети думи на уста: " Свобода и самостоятелност! "
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Те са нужни, с цел да може, според Търновската конституция, българският парламент да избере княз на към този момент овакантения от Александър I български трон.
Специалният съветски императорски делегат ген. Николай В. Каулбарс упорства за отсрочване на изборите и освобождение на офицерите детронатори, взели участие в.
Каулбарс влиза в предизборната акция
В навечерието на изборния ден, обратно на всевъзможни интернационалните правила, ген. Калубарс взема решение да обиколи България и да се включи в самата предизборна акция. Той посещава само обитаеми места в северната част на страната, защото Русия към момента не признава Съединението, както и българската власт над някогашната Източна Румелия (вече Южна България).
Целта на съветския посланик е да провокира в страната протест на симпатизиращи на съветската политика, който да смъкна от власт регентството отпред със Стефан Стамболов. Очаква се по-късно бунтовниците да поверят властта персонално на генерала, като делегат на съветския цар.
В Северна България съветската власт разчита на военните в Северна България, най-много на тези от Шуменския гарнизон. В южната част на страната, където абдикиралият воин на Съединението е извънредно известен измежду тамошното офицерство, Петербург залага на локалното население и най-много на последователи на свалената от власт в Източна Румелия на 6 септември 1885 година Народна партия.
Руският военачалник потегля на 22 септември от София и обикаля за към седмица градовете Орхание (Ботевград), Враца, Плевен, Свищов, Русе, Шумен и Варна. Следвайки ентусиазма на извоюваното независимо сполучливо Съединение, успеха в Сръбско-българската война и осъществения неотдавна контрапреврат отпред със Стамболов обаче, на всички места надвиват демонстрациите против Каулбарсовата задача. А и той потегля из страната към този момент компрометиран на състоялия се.
От преди малко основания в. " Независима България " Димитър Петков предизвестява популацията: " Отваряйте си очите впрочем, в случай че желаете да ви не проклина потомството… Не забравяйте, че очите на целия просветен свят се обръщат през днешния ден към нас. Ако ний не се покажем като народ, заслужен за без значение родно място, то нашата земя ще бъде разграбена… Ако ний непринудено не повикаме съветска окупация, то никой не може да ни я наложи. "
Руските послания
При обиколката си из страната Каулбарс приказва за " волята на царя ", обвързвана с отсрочване на идните избори за III Велико народно събрание и освобождение на задържаните офицери-превратаджии от 9 август. Той пита популацията за налозите и вземаната експроприация за да възбуди неодобрение към българските управляващи. В изборния ден, в Русе, даже прави опит да посети изборна секция, само че към този момент е застрашен с арестуване.
Навсякъде предлага на подкрепящите политиката на формален Петербург да се въздържат от гласоподаване. Някои симпатизиращи на Русия опозиционери даже намерено му приказват освен срещу регентството на Стамболов и държавното управление на доктор Васил Радославов, само че го и твърдят, че " българският народ още веднъж чака своето избавление от Русия ". Поради това и намерено приканват генерала за съветска окупация на страната, а той дава обещание, че ще съобщи на царя желанията им.
И други съветски пропагандатори причакват в изборния ден селяните край София и ги убеждават: " На вас не ви трябват избори, а Русия. Русия не ще налог, Русия не ще експроприация, Русия няма да ви взема бойци. " А и в доста градски центрове има съветски жители, от които се чака да се намесят във вота и да предизвикат кавги.
Ето за какво заради виновния за страната миг, консерваторите Константин Стоилов и Григор Начович изпращат окръжни до почитателите си по места да работят в името на България дружно с либералите на Стамболов и Радославов. Като външен министър за задачата Начович насочва нота до всички дипломатически сътрудници (за да не се смята Русия обидена) непознатите жители да не се намесват в изборния ден.
28 септември в София и Дупница
В деня на изборите съветски пропагандатори повеждат селяните от покрайнините на София към съветското дипломатическо агентство. Там те се въоръжават със сопи, с цел да смущават изборната секция. Нахвърлят се върху бюрото и стартират да трошат урните.
Дошлата полиция, дружно с противникови гласоподаватели, ги изтласква и стартира да ги преследва, а те се скриват в съветското агентство в столицата. Там гавазите им носят самун, сирене и ракия. Започват замеряния на двете групи през оградата на агентството. Скоро една пристигнала рота армия разпръсква тълпата към постройката и я обкръжава.
Кърваво сблъскване става и в Дупница. Нещо повече, то минава всичко срещано по време на седемгодишното битие на младата българска страна. Подкрепящите политиката на Петербург цанковисти довеждат още вечерта преди изборния ден селяни, както и харамии от Югозапада. Те се събират на мястото на изборите още рано сутринта преди съставянето на изборното бюро. Междувременно стартират да скандират: " Нечеме избори! ", " Сакаме Русия! ".
След това тълпата атакува полицейския сектор, където, поради предстоящи разстройства, са затворени още преди изборния ден някои нейни симпатизанти. Въоръжено със сопи, камъни и револвери, множеството освобождава задържаните и ги повежда към изборния пункт. Там то атакува и разпръсква самата секция. Съумява да посрещне с камъни и дребното поделение бойци, които са принудени да правят отстъпка.
Продължават и провикванията против политиката водена в месеците от 6 септември 1885 година насам: " Нечеме старите депутати! ", " Те вършиха война със сърбето и недъгав в този момент да се бием с Русия! ", " Заради ним плащаме налози, а Русия налог не взима. "
След това тълпата атакува за повторно полицейския сектор. В този миг тя измъква и безусловно раздира околийския шеф Димитров, който е изхвърлен в реката с крясъци: " Да живее съветският цар! ", " Русия нечеш, а? "
В къща до учебното заведение пък тълпата намира скрилите се народни представители Х. Зограф и Х. Грънчаров, както и локалния преподавател Папукчийски. Убива ги със сопи. Едва късно по здрач от Самоков идва един ескадрон с цел да спре анархията. А когато на другия ден се стартират арести, основните виновници към този момент са избягали и се скриват в съветското дипломатическо агентство в столицата. Там изкарват повече от две седмици, като им се дават по 6 гроша дневно.
Към безредиците по време на изборите можем да посочим и случая в Кутловица. Очаквайки волове, коне и пари от съветския цар, както и унищожаване на налозите, популацията избира монарха от Петербург за български депутат.
Споменатите случки са част от една към този момент започваща да се постанова традиция след Съединението. За пръв път до кръвопролития се стига още през май 1886 година в Хаджи Елес и Нова Загора по време на изборите за, заседаващо в София, с депутати и от Южна България ().
Тогава, в самия избирателен ден, в Нова Загора поручик Сербезов е погубен с крясъци: " Долу княза! Да живее съветския цар! " В Хаджи Елес (днес Първомай) пък е погубен един от дейците по Съединението - поп Ангел Чолаков.
Резултатите
Макар в 7 от 85 изборни околии в страната да няма регистриран избирателен резултат, на множеството други места изборите минават сполучливо. Избрано е болшинство, което поддържа регентството и държавното управление. To се състои от либерали от Северна и Южна България, както и от консерватори към К. Стоилов и Гр. Начович.
Това обединено болшинство е твърдо за избор на нов княз и излизане от рецесията при опазване на достолепието на към този момент Съединена България. Това ще стане основа за един предстоящ избор на държавен глава и излизане от интервала на безкняжието и политическата рецесия предизвикана в началото от и задълбочена с преврата на 9 август 1886 година
А за случката в Дупница, от страниците на русенския в. " Славянин " Захарий Стоянов изпраща заръки към убитите, които гласят: " Поклон на дяда Райча (убития в деня на Съединението майор Райчо Николов – бел. авт.) и на поп Ангела! Кажете им: " И ние паднахме от съветска рубла! " Утешете Раковски, Хаджи Димитра, Ботева, Бенковски, Левски, Ангел Кънчева, Любена, Волова, Каблешкова и други Кажете им, че България живее, че тя тлее в лицето на всевъзможни барски прислужници, че тя ще издъхне със свети думи на уста: " Свобода и самостоятелност! "
* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ