На днешния 25 декември се отбелязват 30 години Център по

На днешния 25 декември се означават 30 години Център по трансфузионна хематология на Военномедицинска академия (ВМА). Вече три десетилетия неговата задача е да бъде в помощ на клиниките на лечебното заведение, да работи за развиване на трансфузионната система и безвъзмездното кръводаряване в България, оповестяват от ВМА. 

Военният кръвен център е основан през 1993 година под управлението на доцент Андрей Андреев. Той сплотява в екипа си група млади лекари, лаборанти и медицински сестри, които поставят основите и дават опция за надграждане на структурата. 



Един от тези медици е доктор Румен Попов – тогава млад експерт, а през днешния ден професор, който към този момент 19 години е отпред на Центъра. Спомня си началото – мъчно и изпълнено с доста провокации, със солидна подготовка на доктрина, само че с най-малък на практика опит. С доста труд и неизменност обаче съумяват да се наложат в трансфузионната процедура на страната ни.
Изградихме работещ самостоятелен кръвен център, който е мощен тил във връзка с трансфузионната терапия на ВМА.



Тогава бяхме доста по-малко хора, размерът на работа също беше доста по-малък. С годините нещата се променяха. Особено през последните 5-6 години. Трябваше да влезем в темпото на ВМА, която е водеща болница, с огромен размер активност и ежедневни провокации, разяснява проф. Попов. 

Годините са доста, незабравимите моменти в работното всекидневие на Центъра също: Най-емоционално бе първоначално, когато започнахме работата с кръводарители и доста неща трябваше да научим ускорено. Лека-полека, само че доста бързо навлязохме в дебрите на трансфузионната хематология и с всяка година отчитаме растеж на безвъзмездните кръводарители, включително и одеве навършили пълноправие и към този момент имащи право да кръводарят.



Статистиката от последните 10 години сочи 64 011 кръводарявания, половината от които (32 006) са от военнослужещи и цивилни чиновници във военните формирования. За съпоставяне – през 2013 година кръводарителите във ВМА са 5230, а през 2023 година – 6950. 

Имаше един доста сложен миг, към 2007 година, когато армията стана кадрова. Тогава внезапно имаше голям срив на кръводаряването. Беше извънредно мъчно. Трябваше да се стегнат коланите и ние го направихме. Започнахме дейна работа с лекарите от военните формирования и по този начин успяхме да убедим кадровите военнослужещи, че една от задачите им е точно кръводаряването. Имаше доста напрегнати моменти, само че през днешния ден резултатите са налице, а някои от военнослужещите имат по 15 и повече кръводарявания, изясни проф. Румен Попов. 



Друг тежък интервал е по време на пандемията от COVID-19. И тогава обаче военномедицинските мобилни екипи за кръводаряване не стопират работа, за разлика от цивилните центрове. И съумяват да запазят възходящата наклонност. 

Пандемията беше страшна, само че ние не спряхме работата си. Напротив, мобилизацията беше цялостна. В началото, когато главно средство за лекуване на болните бе реконвалесцентната плазма, трябваше да реагираме стремително. Ние не познавахме самата методика за нейната подготовка. Наложи се да пътуваме до Италия с сътрудници инфекционисти, където ни образоваха по какъв начин би трябвало да се случват нещата. И го направихме безусловно за няколко дни след завръщането ни. Успяхме да помогнем на доста пациенти, освен от нашата болница, тъй като месеци наред само при нас можеше да се подарява плазма, спомня си проф. Попов.



Друг мощно прочувствен миг в историята на военния кръвен център е началото на чернодробната трансплантология във ВМА: По време на първата такава намеса прекарах цяла нощ с екипа в операционната. Видях компликации, с които сътрудниците се сблъскаха, компликациите, които ние имахме при обезпечаването на тези пациенти. Пред очите ми е по какъв начин хирурзите се сменяха по време на работа, тъй като трансплантацията продължи цяла нощ. Радва ме това, че постоянно сме били опора на хирурзите и посредством и на нас, те са се справяли чудесно.



Наша съществена задача е да работим всеки ден за доверието на донорите, с цел да се връщат още веднъж при нас. А това става допустимо, когато екипът е построен от експерти, които знаят своите отговорности, които са виновни в работата си и виновни пред ВМА. Именно хората са най-голямото благосъстояние на Кръвния център и аз се гордея с всеки от моя екип, споделя разгорещено проф. Румен Попов. 



През всички тези години успяхме да помогнем на ужасно доста пациенти. Голяма част от тях не подозират, че са изписани живи и здрави след тежки болести, посредством и на нашата работа. Това няма по какъв начин да не ни удовлетворява. Ние оказваме помощ на лечебни заведения от цялата страна и ще продължим да го вършим и отсега нататък, споделя още той.

А на финала споделя още една позитивна вест – до броени дни ще завърши и ремонтът на Кръвния център на ВМА: цялостна смяна – и във връзка с битовите условия, и във връзка с апаратурата. 



Проф. Румен Попов благодари на всички съидейници на ВМА в борбата за човешкия живот. Благодари и на екипа на Центъра по трансфузионна хематология за напъните и отдадеността в работата, като им пожела доста здраве и шанс!