Изстрелването на „Спутник-1“ и началото на космическата надпревара между САЩ и СССР
На днешната дата се навършват 66 години от изстрелването в космоса на първия неестествен сателит – „ Спутник-1 “. Историческото събитие води до разпалването на яростна галактическа конкуренция сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, която е част от Студената война. Показателен е фактът, че новината за сполучливия старт на руския уред провокира същинска „ сателитна рецесия “ в Америка. В интерес на истината, конкуренцията сред двете международни сили стартира още през 1955 година Именно тогава управляващите в Съединени американски щати афишират, че ще изведат собствен уред в околоземна орбита по случай приближаващата Международна геофизична година (1 юли 1957 – 31 декември 1958 г.). Само четири дни по-късно, Съветския съюз оповестява, че има намерение да направи същото.
Изстрелването на „ Спутник-1 “
Съветското държавно управление утвърждава проекта за изстрелването на спътника при започване на 1956 година Той гласи, че така наречен „ Обект Д “ би трябвало да тежи към звук и половина и да носи със себе си внушително съоръжение за провеждането на разнообразни проучвания. Само няколко месеца по-късно, обаче, излиза наяве, че амбициозният план няма по какъв начин да бъде сбъднат до края на 1958 година Притесненията, че Съединени американски щати ще съумеят първи да изведат в орбита собствен уред кара управляващите в Съюз на съветските социалистически републики да трансформират първичния си проект. Учените се захващат със основаването на доста по-лек спътник, разполагащ със доста по-скромна инсталация.
October 4, 1957: The USSR launches Sputnik-1, the first artificial satellite in space. Sputnik was the first satellite to orbit the Earth and launched the " Space Race " between the US and the Soviet Union. Photo of Sputnik replica courtesy.
— AtomicHeritage (@AtomicHeritage)
Така се стига до датата 4 октомври 1957 година Тогава, от секретния научноизследователски полигон на руското министерство на защитата „ Тюра-Там “ (който по-късно се трансформира в космодрума Байконур – мястото, от което след няколко години към космоса полита и Юрий Гагарин) към околоземна орбита се насочва „ Спутник-1 “. Сателитът тежи към 83 кг. (теглото на захранващия блок от сребърно-цинкови батерии е 51 кг.), а диаметърът му е 58 см. Представлява идеална сфера, направена от алуминиева сплав, с четири разгъващи се антени и два радиопредавателя. Корпусът му е изработен от две полусфери с дебелина 2 мм., съединени с 36 болта. Повърхността им е полирана за по-добри отражателни свойства.
„ Спутник-1 “ лети към Земята в продължение на 92 дни. Скоростта му е 29 000 км/ч, като прави една цялостна обиколка към планетата ни за малко над 96 минути (апаратът реализира общо 1440 обиколки). Полетът му е незабравимо събитие за всички радиолюбители по света, защото в продължение на 22 дни те могат да улавят предаваните от него сигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz. Спътникът изгаря при навлизането си в земната атмосфера на 4 януари 1958 година Това се случва, откакто „ Спутник-1 “ изминава общо над 70 млн. км.
65 years ago today, America's first successful satellite, Explorer 1, was launched and placed into Earth orbit. Pictured here is an Explorer 1 backup in our collection.
— National Air and Space Museum (@airandspace)
Съединени американски щати против Съюз на съветските социалистически републики
Изстрелването на „ Спутник-1 “ дава началото на интервал, в който Съюз на съветските социалистически републики показва по безспорен метод превъзходството си над Съединени американски щати в областта на галактическите проучвания. Само месец по-късно историческо събитие – на 3 ноември 1957 година, е даден старт на задачата на „ Спутник-2 “. Това е първият уред, изстрелян в Космоса, на борда на който им живо създание – кучето Лайка. Следват още няколко гръмки триумфа – като първия уред, достигнал Луната („ Луна-1 “), фотографирането на противоположната страна на естествения ни сателит, както и първия спътник, достигнал друга планета („ Венера-1 “). Несъмнено, най-значимото събитие в този стадий от конкуренцията се случва на 2 април 1961 година, когато Съюз на съветските социалистически републики става първата страна, изпратила човек в космоса – Юрий Гагарин.
Американските управляващи са извънредно обезпокоени от протичащото се. След няколко несполучливи опита, на 31 януари 1958 година „ Експлорър-1 “ се трансформира в първия уред на НАСА, достигнал околоземна орбита. Първият американски астронавт – Алън Шепард, излетява на 25 май 1961 година, по-малко от два месеца след историческия полет на Гагарин. На същия ден президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди произнася тирада в Конгреса, в която декларира следното: „ Вярвам, че тази нация би трябвало да се ангажира с постигането на задачата преди края на това десетилетие – кацането на човек на Луната и безвредното му връщане на Земята “. Думите му дават началото на най-важния стадий от галактическата конкуренция сред Вашингтон и Москва, а погледите на всички към този момент са отправени към нашия натурален сателит.
На 20 юли 1969 година на повърхността на Луната стъпва Нийл Армстронг, а малко след него това прави и Едуин Олдрин. Полетът на „ Аполо 11 “ е голям триумф за Съединени американски щати. Следват още няколко американски задачи до естествения ни сателит, които удостоверяват очевидното – Съветският съюз е претърпял проваляне в галактическата конкуренция. В интерес на истината, Съюз на съветските социалистически републики се пробва да реализира няколко задачи до Луната, само че в последна сметка ги анулира. Постепенно, конкуренцията се трансформира в съдействие, доказателство за което е емблематичната среща на американски и руски астронавти в околоземна орбита, състояла се през юли 1975 година
One small step.
OTD 54 years ago, Apollo 11 crewmembers became the first human beings to set foot on the lunar surface.
Today, we’re building on the legacy of Apollo as we prepare to establish a long-term human infrastructure on the Moon with.
— NASA (@NASA)
Новата галактическа конкуренция
Редица специалисти считат, че галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Русия не е останала в предишното и сега се разгаря с нова мощ. Този път, обаче, обстановката е доста по-различна, счита проф. Рам Джаку от университета „ Макгил “ в Монреал, който е член на борда на шефовете на Международния институт по галактическо право. „ Определено може да се каже, че ставаме очевидци на нова галактическа конкуренция. Нейната настървеност нараства, аргументите за което са стратегически, геополитически и търговски. Основните участници в нея не са само Съединени американски щати и Русия. Успехите, които реализират страни като Китай и Индия, а и някои частни компании, образно показват, че в конкуренцията към този момент са забъркани и доста други играчи “, съобщи за Vesti.bg проф. Джаку.
Един от най-често задаваните въпроси е дали Китай ще успее да изпревари Съединени американски щати и да се трансформира във водеща галактическа мощ. Азиатската страна приключи градежа на своята галактическа станция „ Тянгун “ („ Небесен замък “), а също така интензивно развива сателитните си връзки и създава ракети за многократна приложимост. Според някои специалисти, Китай следва компактно Съединени американски щати и е допустимо да се изравни със своя конкурент до края на десетилетието. Едно нещо наподобява несъмнено – конкуренцията още веднъж е ориентирана към Луната. Изпращането на хора там този път няма да е със алегорична стойност. Териториалните искания могат да се трансфорат във факт, а също така на нашия сателит има и някои скъпи запаси. Сред тях е Хелий-3. Изотопът, който липсва на Земята, може да улесни термоядрения синтез и да провокира същинска гражданска война в енергетиката.
Изстрелването на „ Спутник-1 “
Съветското държавно управление утвърждава проекта за изстрелването на спътника при започване на 1956 година Той гласи, че така наречен „ Обект Д “ би трябвало да тежи към звук и половина и да носи със себе си внушително съоръжение за провеждането на разнообразни проучвания. Само няколко месеца по-късно, обаче, излиза наяве, че амбициозният план няма по какъв начин да бъде сбъднат до края на 1958 година Притесненията, че Съединени американски щати ще съумеят първи да изведат в орбита собствен уред кара управляващите в Съюз на съветските социалистически републики да трансформират първичния си проект. Учените се захващат със основаването на доста по-лек спътник, разполагащ със доста по-скромна инсталация.
October 4, 1957: The USSR launches Sputnik-1, the first artificial satellite in space. Sputnik was the first satellite to orbit the Earth and launched the " Space Race " between the US and the Soviet Union. Photo of Sputnik replica courtesy.
— AtomicHeritage (@AtomicHeritage)
Така се стига до датата 4 октомври 1957 година Тогава, от секретния научноизследователски полигон на руското министерство на защитата „ Тюра-Там “ (който по-късно се трансформира в космодрума Байконур – мястото, от което след няколко години към космоса полита и Юрий Гагарин) към околоземна орбита се насочва „ Спутник-1 “. Сателитът тежи към 83 кг. (теглото на захранващия блок от сребърно-цинкови батерии е 51 кг.), а диаметърът му е 58 см. Представлява идеална сфера, направена от алуминиева сплав, с четири разгъващи се антени и два радиопредавателя. Корпусът му е изработен от две полусфери с дебелина 2 мм., съединени с 36 болта. Повърхността им е полирана за по-добри отражателни свойства.
„ Спутник-1 “ лети към Земята в продължение на 92 дни. Скоростта му е 29 000 км/ч, като прави една цялостна обиколка към планетата ни за малко над 96 минути (апаратът реализира общо 1440 обиколки). Полетът му е незабравимо събитие за всички радиолюбители по света, защото в продължение на 22 дни те могат да улавят предаваните от него сигнали на честоти 20,005 и 40,002 MHz. Спътникът изгаря при навлизането си в земната атмосфера на 4 януари 1958 година Това се случва, откакто „ Спутник-1 “ изминава общо над 70 млн. км.
65 years ago today, America's first successful satellite, Explorer 1, was launched and placed into Earth orbit. Pictured here is an Explorer 1 backup in our collection.
— National Air and Space Museum (@airandspace)
Съединени американски щати против Съюз на съветските социалистически републики
Изстрелването на „ Спутник-1 “ дава началото на интервал, в който Съюз на съветските социалистически републики показва по безспорен метод превъзходството си над Съединени американски щати в областта на галактическите проучвания. Само месец по-късно историческо събитие – на 3 ноември 1957 година, е даден старт на задачата на „ Спутник-2 “. Това е първият уред, изстрелян в Космоса, на борда на който им живо създание – кучето Лайка. Следват още няколко гръмки триумфа – като първия уред, достигнал Луната („ Луна-1 “), фотографирането на противоположната страна на естествения ни сателит, както и първия спътник, достигнал друга планета („ Венера-1 “). Несъмнено, най-значимото събитие в този стадий от конкуренцията се случва на 2 април 1961 година, когато Съюз на съветските социалистически републики става първата страна, изпратила човек в космоса – Юрий Гагарин.
Американските управляващи са извънредно обезпокоени от протичащото се. След няколко несполучливи опита, на 31 януари 1958 година „ Експлорър-1 “ се трансформира в първия уред на НАСА, достигнал околоземна орбита. Първият американски астронавт – Алън Шепард, излетява на 25 май 1961 година, по-малко от два месеца след историческия полет на Гагарин. На същия ден президентът на Съединени американски щати Джон Кенеди произнася тирада в Конгреса, в която декларира следното: „ Вярвам, че тази нация би трябвало да се ангажира с постигането на задачата преди края на това десетилетие – кацането на човек на Луната и безвредното му връщане на Земята “. Думите му дават началото на най-важния стадий от галактическата конкуренция сред Вашингтон и Москва, а погледите на всички към този момент са отправени към нашия натурален сателит.
На 20 юли 1969 година на повърхността на Луната стъпва Нийл Армстронг, а малко след него това прави и Едуин Олдрин. Полетът на „ Аполо 11 “ е голям триумф за Съединени американски щати. Следват още няколко американски задачи до естествения ни сателит, които удостоверяват очевидното – Съветският съюз е претърпял проваляне в галактическата конкуренция. В интерес на истината, Съюз на съветските социалистически републики се пробва да реализира няколко задачи до Луната, само че в последна сметка ги анулира. Постепенно, конкуренцията се трансформира в съдействие, доказателство за което е емблематичната среща на американски и руски астронавти в околоземна орбита, състояла се през юли 1975 година
One small step.
OTD 54 years ago, Apollo 11 crewmembers became the first human beings to set foot on the lunar surface.
Today, we’re building on the legacy of Apollo as we prepare to establish a long-term human infrastructure on the Moon with.
— NASA (@NASA)
Новата галактическа конкуренция
Редица специалисти считат, че галактическата конкуренция сред Съединени американски щати и Русия не е останала в предишното и сега се разгаря с нова мощ. Този път, обаче, обстановката е доста по-различна, счита проф. Рам Джаку от университета „ Макгил “ в Монреал, който е член на борда на шефовете на Международния институт по галактическо право. „ Определено може да се каже, че ставаме очевидци на нова галактическа конкуренция. Нейната настървеност нараства, аргументите за което са стратегически, геополитически и търговски. Основните участници в нея не са само Съединени американски щати и Русия. Успехите, които реализират страни като Китай и Индия, а и някои частни компании, образно показват, че в конкуренцията към този момент са забъркани и доста други играчи “, съобщи за Vesti.bg проф. Джаку.
Един от най-често задаваните въпроси е дали Китай ще успее да изпревари Съединени американски щати и да се трансформира във водеща галактическа мощ. Азиатската страна приключи градежа на своята галактическа станция „ Тянгун “ („ Небесен замък “), а също така интензивно развива сателитните си връзки и създава ракети за многократна приложимост. Според някои специалисти, Китай следва компактно Съединени американски щати и е допустимо да се изравни със своя конкурент до края на десетилетието. Едно нещо наподобява несъмнено – конкуренцията още веднъж е ориентирана към Луната. Изпращането на хора там този път няма да е със алегорична стойност. Териториалните искания могат да се трансфорат във факт, а също така на нашия сателит има и някои скъпи запаси. Сред тях е Хелий-3. Изотопът, който липсва на Земята, може да улесни термоядрения синтез и да провокира същинска гражданска война в енергетиката.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ