Провалът на НАТО в Косово през погледа на експертите
На днешната дата се дава старт на интервенция „ Преднамерена мощ “ – въздушната дрънканица над Сараево и по този начин наречените безвредни зони. До през днешния ден е малко противоречива и самата причина за интервенцията. На първо място се приказва за по този начин нареченото кръвопролитие в Маркеле, което съгласно едни е деяние на мюсюлмани, които са търсили мотив за привличане на вниманието, само че въпреки това ще открием, че и до през днешния ден се счита, че сърбите първи са прибягнали до мощ – истината остава някъде там. След близо месец, НАТО прави 3515 полета и нанася удар над 338 самостоятелни цели. Мнозина считат този акт за генерална подготовка и интервенция на НАТО през 1999 година, само че тъкмо този миг и до през днешния ден се счита за „ Перфектния неуспех “.
И явно има едно рационално пояснение за всичко това. Намесата в Косово се преглежда и до през днешния ден като неточност, само че дано стартираме през цялото време. За мнозина повода за интервенция не е подплатена с положителните планове, а обстоятелството, че НАТО желае да разшири своите позиции в Европа. Едва ли ще открием територия без публично многообразие и до момента в който сърбите употребяват своята история и стойност на района, косоварските албанци стартират да следят неналичието на интерес и предпочитание за договаряния от страна на президента Ругова по отношение на тяхното бъдеще. Слободан Милошевич също изиграва особена роля в изселването им, само че това не остава без интервенция и погледа на главните сили.
Логично е, че откакто насилствените ограничения се взимат, НАТО са първите, които ще преглеждат този спор, само че още веднъж да напомним, че техните претекстове не са ориентирани към справедливите ограничения, а по-скоро към изявяване и демонстриране на наличие. До 1999 година по калкулации на UNHCR – Върховен комисариат на Организация на обединените нации за бежанците – има към 250 000 от тях са изгонени без правото на заслон. Цифрите и до през днешния ден са под въпрос, само че дано одобряваме формалната статистика.
Фактът, че непрекъснато се приказва за засилваща експанзия и скупчването на хора ще докара до нов геноцид, кара множеството представители на НАТО да помислят по какъв начин тъкмо да работят. Тук обаче идва първият формален проблем. Колективната самозащита в член 51 на Организация на обединените нации изисква наблюдаване от страна на съвета за сигурност на Организация на обединените нации или вероятно стартирането на резолюцията „ Обединение за мир “, което се употребява в Корейската война. Проблемът е, че навръх тази база нито едно от условията не е спазено. Действа се, както мнозина удостоверяват, под чиста форма на ползи, освен това с нарушаването на интернационалните клаузи. Конфликтът сред човешките права и клаузите за самоограничение от интервенция, слагат за първи път написаните правила под редица въпроси.
Точно затова и откакто самите написани закони не разрешават интервенция, преди да има каквото и да наблюдаване и изследване, обезвреждат военната интервенция, някои специалисти бързат да сложат изключение, което пропуща горната точка. Практически законът се пренаписва, с цел да може да се започва военна акция и то особено за този случай. Тук обаче има няколко условия, с цел да може абсолютно да се задействат армиите.
На първо място би трябвало да е потвърдено, че човешката рецесия или злополука е повече от неизбежна, държавното управление на страната, в която същата ще се случва, би трябвало да показва отвод или неналичието на компетентност, с цел да се оправи. Всички останали опити за реализиране на мир би трябвало да се провалят и най-важното – намесата би трябвало да е лимитирана, с цел да не разреши разрастването на спора и основаването на нова война. За мнозина тези условия са реализирани, а за други – не изключително. За образец ще дадем държавното управление на Норвегия, което избира да изпрати помощи, в сравнение с войска.
Странно е, че никой не поглежда тази уговорка по различен метод – навлизането в непозната територия под предлог, че нещо може да се случи. Впрочем дали не се употребява и по-късно, освен това в доста други спорове? Една година по-рано Милошевич за следващ път съумява да изгони към 50 000 души в планините, оставяйки ги да се оправят както намерят за добре. По това време към този момент се печата разрешението за бомбардировките, само че точно то се връчва на Ричард Холбрук, който би трябвало да го употребява като закана и конвенция, с която да изпрати към 2000 невъоръжени наблюдаващи, които забележете – би трябвало да наблюдават за мира и спазването на човешките права. В тази обстановка се заражда някакво време за договаряния и вяра, че клаузите ще бъдат спазени.
F-117 cabin (Museum of Aviation, Belgrade) На Октомврийската конвенция се доближава до рецензии, в които от една страна се счита, че нито един водач не би трябвало да се заплашва със мощ, до момента в който други са на мнение, че методът е бил сполучлив към 4 години по-рано във времето на войната с Босна, тъй като точно тогава Милошевич непринудено сяда на масата за договаряния.
Единственият проблем е, че тази карта може да се изиграе единствено един път в едно разпределяне. Изискванията на НАТО по това време са обвързани с изтеглянето на сръбската войска от Косово, достъп на интернационалните сили в провинцията и предоставяне на гаранции, които стопират по-нататъшните опити за етническо пречистване. Играта по тънката струна на търпението стартира да демонстрира, че възможната опасност от въздушни офанзиви към този момент не е законна и губи своята стойност ден след ден. Нека обаче не забравяме и още една доста значима детайлност – Виенската спогодба.
Именно тя не разрешава да се приказва за приложимост на мощ за реализиране на единодушие и прилепяне на съперниците. По време на договарянията ще установим и още една забавна детайлност, на 27 октомври 1998 г. се слага краен период по отношение на следните условия на НАТО към Милошевич. Някои от условията са федералните сили да бъдат понижени до 10 600 души. Отговорът е съкращаване до 12 300 души и отдръпването на още 4126 представители на специфичните сили. До декември 1999 година 90% от всички федерални сили в Косово (преди това са 36 000), са изпратени в поделения и релокирани на други места в страната, до момента в който 75% от бежанците могат да се върнат вкъщи си. Мирът, както се досещате, става не просто тъничък, а имагинерен.
Макар и да има съкращаване на силите, конфликти се следят сред сръбските сили и косовските фракции, като жертвите по това време са към 100 души в няколко спора. В своя отбрана, въоръжените сили на Сърбия декларират, че са били предизвикани и са дали отговор на силата със мощ. Да не забравяме, че Косовската освободителна войска е дейна в този интервал, затова следим условие за прекъсване на огъня, което обаче се посреща с експанзия от другата страна. До този миг мнозина ще подлагат на критика приложената корист на примирието.
Тоест НАТО поддържа едната страна, само че автоматизирано не помни да наложи наказания на другата. Дори и отчетите ще покажат, че единствено сърбите са неприятните в целия спор, до момента в който дейностите на косоварите остават като затворена книга, като че ли даже не съществуват. Някои критици не схващат и за какво в тази задача е изпратен човек като американския посланик Уилям Уокър, който апропо не спирал да декларира едно и също „ Трябва да премахнем Милошевич! “. Нека не забравяме, че задачата по този начин или другояче е издадена от Съвета на Организация на обединените нации за сигурност, където Китай и Русия също участват и точно с тях страната и толкоз ненавижданият Милошевич имат право на глас, затова те неведнъж декларират едно и също – съкращаване на експанзията от страна на косоварите и санкционирането им, само че както се досещате, те не са послушани.
Мирът е на път да се пропука, само че и до през днешния ден се счита, че началото на края идва с Рачак. В това малко село жертвите са 45 цивилни албанци. Впрочем това не е единственият случай на конфликт на сили, само че е един от запомнените. Веднага западът скача на крайници, с цел да изясни по какъв начин намесата на НАТО остава неизбежна, само че се пропуща следната детайлност – съгласно някои от главните наблюдаващи и откриватели по-късно, липсват каквито и да било доказателства, че убийствата са осъществени от югославските представители.
Алън Палмър и до през днешния ден твърди, че всички тези набези и убийства са инсценирани от освободителната войска с вярата да разсънят спора и да натиснат струната за разделяне. И по-късно всичко се трансформира по метода, който към този момент се гледа в новините. Според президента на Сърбия – Милан Милутинович е имало някакво стълкновение, което обаче е било сред косовари и югославските въоръжени сили в предната заран. След няколко престрелки, оживелите членове от противниковите сили се връщат, с цел да смъкват униформите на мъртвите бойци и да ги облекат в цивилни облекла. Отговорът не закъснява с изказванието, че това е нормалната процедура на агресорите, които избирали малко село и започвали етническото пречистване.
Изпратен е даже югославски патолог, който удостоверява, че в случай че случаят се е случил на 19 януари 1999 година, към телата се следят охлузвания, които потвърждават, че са били влачени. От 40-те открити тела, към 37 от тях имат барутни натривки по ръцете – т.е. те са употребявали оръжие и явно са стреляли с него, а това изключва по всички параграфи правилото за граждански и почтен участник в престрелка. Тук има няколко спънки – изпратеният специалист е назначен от държавното управление, а при изпращането на втори екип, телата стават 45, а не 40. Самото следствие става още по-интересно, тъй като с идването на финландските учени се оказва, че някои разкрития са спорни.
Експертите откриват, че всички тела имат следи от огнестрелна рана, създадена наоколо до тялото, това на практика и най-малко до някаква степен отхвърля версията на предходното проучване, че всички тела са били преоблечени в цивилни облекла. Междувременно обаче се счита, че косоварите най-вероятно след преобличането са били принудени да стрелят още веднъж по телата, с цел да основат още една рана.
Всичко това са въпреки всичко загадки. Освен това финландците са безапелационни, че употребяваният парафинов тест за събаряне на барутни натривки е стар и съставката може да бъде открит по ръцете даже и при свиването на тютюн, както и от някои козметични артикули. Макар и до през днешния ден да има задоволително хрумвания и несъгласия, стартът на по-мащабна военна акция е даден. Необходимо е малко време, с цел да се нагнети ситуацията.
Според организации като Лекари без граница и ОН, жертвите на косоварски албанци при отдръпването на силите на Милошевич са сред 1900 и 2500, само че съгласно американското държавно управление, те са били покрай 100 000 души. Един любопитен факт е, че до момента в който погледите са ориентирани към Косово, не би трябвало да забравяме, че в Турция се следи сходен сюжет, само че жертвите на кюрдите са близо 39 000 души.
Защо НАТО не обърна внимание на този акт на експанзия? Обърнете внимание, че на тази територия живеят към 2 милиона души, до момента в който количеството албанци в Косово е едвам 250 000 души. Тоест 1% е потърпевш по време на изтеглянето и подписването на Октомврийската конвенция. Твърдението за геноцид не е съответстващо, само че никой не обръща внимание. Когато Централно разузнавателно управление на САЩ най-сетне поучават Клинтън да спре въздушните удари, тъй като те ще бъдат повода за по-бързото взимане на ограничения, той отхвърля. Никой не обръща внимание и на мнението на Джордж Робъртсън, който по това време е консултант на министъра на защитата на Англия. Неговите думи са:
„ Преди Рачак да се случи по-рано тази година (1999 г.) Косовската освободителна войска беше виновна за повече убийства, в сравнение с Югославските сили бяха направили въобще. “
Впрочем доста по-късно и заглавие на „ London Sunday Times “ ще показа, че американски разузнавачи са помагали на същата войска и са ги обучавали в партизанска война, преди да стартират глобите и използването на мощ. Замислите се за какво същата войска има постоянно преимуществото след въздушните удари?
Те просто са знаели къде са ориентирани бомбите – нищо повече от това. Мнозина разказват същата войска като група терористи, изключително Робърт Гилбърт, който е изпратен особено като наблюдаващ в Косово. След приключването на задачата за първи път се приказва за взимане на предварителни защити от повторни сходни намеси, въпреки и това също да остава под въпрос по отношение на бъдещите спорове.
Снимки: Wikipedia
