105 години от кървавата вендета на изверга Коста Пекянец над българите в Босилеградско
На днешната дата през далечната 1917 година кръвожадните убийци на сръбския изрод Коста Пекянец правят всеобщи кланета на беззащитни българи в Босилеградско, след което мародерстват из поруганите села.
Самата акция стартира с едно нахлуване на жп линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и немски бойци в хигиеничен трен. На 15-16 май 1917 година една чета от 200 души нахлува в региона на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна Ръжана, по изключително нечовечен метод са убити 32-ма мирни поданици по домовете им. Това са главно възрастни, дами и деца, измежду които две деца са изгорели в една запалена къща. Изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, полезности и хранителни артикули. По-голяма от част от популацията е предизвестено и съумява да се избави с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни елементи и това им разрешава безнаказано да издевателстват. В някои планински махали самоорганизирали се локални селяни оказват въоръжена опозиция с цел да обезпечат бягството на дамите и децата си пред погрома. При първи конфликт със сборна рота от Кюстендил, Пекянец се отдръпва към Косово.
" Този тежък и печален миг от ориста на българите в Босилеградско за жалост не се учи в учебниците по история. Мъките на българите в Западните околности доста десетилетия наред са отвън фокуса на внимание на политиците ни. А доста от тях искрено се възхищават от страната и идеологията, която разреши на Пекянец да пролее потоци почтена кръв на нашите сънародници от Западните околности.
Докато България се прехласваше по " сръбското ", българите в този завършек на Сърбия понижиха няколко пъти, а Белград ехидно отхвърля да извърши уговорките, които е поел със заграбването на тези земи.
" Български " историци пък се стараеха да оправдаят килъра и вместо него да обругаят българските бойци, които унищожиха кръвожадната орда на злодея.
Българската страна е в дълг към българите от Западните околности. Българското общество - също ", разяснява юристът Станислав Станев.
Самата акция стартира с едно нахлуване на жп линия Ниш-Скопие при гара Ристовац и избиването на ранени български и немски бойци в хигиеничен трен. На 15-16 май 1917 година една чета от 200 души нахлува в региона на Босилеградско и в продължение на два дни мародерства над мирното българско население. В селата Горна и Долна Любата, Босилеград, Долна и Горна Лисина, Топли дол, Долна и Горна Ръжана, по изключително нечовечен метод са убити 32-ма мирни поданици по домовете им. Това са главно възрастни, дами и деца, измежду които две деца са изгорели в една запалена къща. Изгорени са 317 къщи и други постройки. Ограбени са добитък, полезности и хранителни артикули. По-голяма от част от популацията е предизвестено и съумява да се избави с бягство. Никъде по пътя си сръбските разбойници не срещат български военни елементи и това им разрешава безнаказано да издевателстват. В някои планински махали самоорганизирали се локални селяни оказват въоръжена опозиция с цел да обезпечат бягството на дамите и децата си пред погрома. При първи конфликт със сборна рота от Кюстендил, Пекянец се отдръпва към Косово.
" Този тежък и печален миг от ориста на българите в Босилеградско за жалост не се учи в учебниците по история. Мъките на българите в Западните околности доста десетилетия наред са отвън фокуса на внимание на политиците ни. А доста от тях искрено се възхищават от страната и идеологията, която разреши на Пекянец да пролее потоци почтена кръв на нашите сънародници от Западните околности.
Докато България се прехласваше по " сръбското ", българите в този завършек на Сърбия понижиха няколко пъти, а Белград ехидно отхвърля да извърши уговорките, които е поел със заграбването на тези земи.
" Български " историци пък се стараеха да оправдаят килъра и вместо него да обругаят българските бойци, които унищожиха кръвожадната орда на злодея.
Българската страна е в дълг към българите от Западните околности. Българското общество - също ", разяснява юристът Станислав Станев.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ