Елисавета Багряна - жената, която застана срещу условностите на обществото
На днешната дата през 1893 година е родена огромната ни поетеса Елисавета Багряна
Елисавета Багряна, известна измежду другари като Лиза Багряна, е българска поетеса, създател на детски книги и преводач. Образът на Багряна е извънредно спорен, както и мнението за нея в българското общество, написа
Едно е несъмнено обаче за грандамата на българската литература - тя в никакъв случай няма да бъде забравена.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство в София. Една година живее със фамилията си в Търново, където написа първите си стихове.
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от фамилията на мъжа ù.
Това е и една от аргументите поетесата да се крие зад разнообразни псевдоними и също по този начин да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù - необразована жена с могъщ темперамент, следи всяка крачка на Лиза и счита, че тя вместо да си гледа отговорностите по дома и брачна половинка се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неуместно.
Лиза се изтезава в тази среда, креативните ù упоритости и вродена дързост на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.
Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя брачна половинка и сина си.
Той дълги години не допуска, че точно известната поетеса е негова майка. Дори като дете участва на нейно четене, без да знае, че слуша дамата, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, с цел да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир схваща, че това е съглашение сред Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.
Багряна надалеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля посредством дейностите си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или недодялан метод. Напротив, по това време западният модел на връзки сред половете, и в частност мястото на дамата в публичния живот, към този момент навлиза. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя напълно неприкрито дава публичност на процесите, които към този момент са в ход.
Образът на мощната жена в литературата, която отхвърля публичните правила като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята мощ, търсеща и изискваща своята независимост, е не просто нов. Този облик е съвсем антагонистично противоположен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и други
При тях силата на дамата като полезност е ориентирана единствено към родовото, към общото и неговото благоденствие. Индивидуалното благополучие и себеизразяване се постановат като изострен контрастност едвам с новите търсения на кръга „ Мисъл “. Но и там обликът на дамата не търпи трагичната смяна, която Багряна ни показва.
През 1921 година Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във "Вестник на дамата ", вестник "Лик ", в списанията "Съвременник ", "Златорог " и други. Първата ù стихосбирка „ Вечната и святата “ излиза през 1927 година, донасяйки ù необятно самопризнание и известност.
През 1925 година Елисавета се среща с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици - Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово въздействие стартира да написа със свободен стих и темп. По това време Боян е женен за поетесата Дора Габе и по този начин се заформя дин от най-емблематичните любовни триъгълници в българските литературни среди.
Според биографи, техни близки и откриватели на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна стартират любовта си, той не живее със брачната половинка си към този момент от шест години, въпреки и да не са публично разведени.
Те остават женени до гибелта на професора, макар че той съжителства с Лиза. Бракът на Багряна с Шапкарев към този момент е непоправимо смутен и тя живее настрана, когато се среща с Пенев. По-късно Елисавета и Боян отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната.
От това пътешестване се ражда изящната стихосбирка „ Бретан “. Когато се връщат в България, професорът е решен да получи бракоразвод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, само че умира ненадейно по време на интервенция, оставяйки остра омраза сред двете поетеси. Боян Пенев вечно остава най-голямата обич на Багряна. Елисавета се омъжва единствено още един път за дипломата Александър Ликов, с който се среща, когато той е избраник на Дора Габе. Иронично тя ги среща персонално. Двете поетеси към този момент са се помирили след историята с Боян Пенев.
По-късно Габе схваща, че Багряна и Александър скрито са се оженили. Бракът им продължава до 1954 година, когато той умира. Поетесата получава редица оценки през дългия си креативен път. Носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България “ през 1983 година
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. Интересен е слухът, че поетесата крие същинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на гибелта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня.
Багряна е един от дребното ни създатели, при който творчество и персона се припокриват напълно и не могат да бъдат обсъждани или разбрани поединично. Творбите ù са огледало на живота ù, удостоверение и одобряване, само че и прозорец към напълно персоналния ù свят, оттатък догматичните присъди на обществото и сухите обстоятелства за постъпките ù.
Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги буря и единствено посредством тях доближаваме до пълнокръвния облик на една жена, която може би първа застава като създател против патриархалните порядки и условностите на обществото.
Елисавета Багряна, известна измежду другари като Лиза Багряна, е българска поетеса, създател на детски книги и преводач. Образът на Багряна е извънредно спорен, както и мнението за нея в българското общество, написа
Едно е несъмнено обаче за грандамата на българската литература - тя в никакъв случай няма да бъде забравена.
Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април (16 април остарял стил) 1893 година в чиновническо семейство в София. Една година живее със фамилията си в Търново, където написа първите си стихове.
През 1919 година Елисавета се омъжва за капитан Иван Шапкарев, от който ражда сина си Любомир Шапкарев. Страстта на Елисавета към поезията не се приема добре от фамилията на мъжа ù.
Това е и една от аргументите поетесата да се крие зад разнообразни псевдоними и също по този начин да крие тетрадките със стиховете си, а свекърва ù - необразована жена с могъщ темперамент, следи всяка крачка на Лиза и счита, че тя вместо да си гледа отговорностите по дома и брачна половинка се занимава с нещо вятърничаво, маловажно и неуместно.
Лиза се изтезава в тази среда, креативните ù упоритости и вродена дързост на характера, която заема централно място в по-късното ù творчество, се оказват в капан.
Младата жена взема едно от най-осъжданите решения в живота си – изоставя брачна половинка и сина си.
Той дълги години не допуска, че точно известната поетеса е негова майка. Дори като дете участва на нейно четене, без да знае, че слуша дамата, която го е родила. Семейството му дълго го лъже, че майка му следва в Париж, с цел да не знае, че родителите му са разведени. По-късно Любомир схваща, че това е съглашение сред Багряна и Шапкарев. Едва на 16 години момчето открива истината за майка си, и то от вестниците.
Багряна надалеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля посредством дейностите си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или недодялан метод. Напротив, по това време западният модел на връзки сред половете, и в частност мястото на дамата в публичния живот, към този момент навлиза. Грeхът на Багряна се състои в това, че тя напълно неприкрито дава публичност на процесите, които към този момент са в ход.
Образът на мощната жена в литературата, която отхвърля публичните правила като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята мощ, търсеща и изискваща своята независимост, е не просто нов. Този облик е съвсем антагонистично противоположен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и други
При тях силата на дамата като полезност е ориентирана единствено към родовото, към общото и неговото благоденствие. Индивидуалното благополучие и себеизразяване се постановат като изострен контрастност едвам с новите търсения на кръга „ Мисъл “. Но и там обликът на дамата не търпи трагичната смяна, която Багряна ни показва.
През 1921 година Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи във "Вестник на дамата ", вестник "Лик ", в списанията "Съвременник ", "Златорог " и други. Първата ù стихосбирка „ Вечната и святата “ излиза през 1927 година, донасяйки ù необятно самопризнание и известност.
През 1925 година Елисавета се среща с един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици - Боян Пенев. Той се занимава с въпросите на стихосложението и води семинар по този проблем. Багряна под негово въздействие стартира да написа със свободен стих и темп. По това време Боян е женен за поетесата Дора Габе и по този начин се заформя дин от най-емблематичните любовни триъгълници в българските литературни среди.
Според биографи, техни близки и откриватели на животите им обаче по времето, когато Пенев и Багряна стартират любовта си, той не живее със брачната половинка си към този момент от шест години, въпреки и да не са публично разведени.
Те остават женени до гибелта на професора, макар че той съжителства с Лиза. Бракът на Багряна с Шапкарев към този момент е непоправимо смутен и тя живее настрана, когато се среща с Пенев. По-късно Елисавета и Боян отпътуват за Франция, живеят в Париж и обикалят страната.
От това пътешестване се ражда изящната стихосбирка „ Бретан “. Когато се връщат в България, професорът е решен да получи бракоразвод от Дора Габе и да узакони връзката си с Лиза, само че умира ненадейно по време на интервенция, оставяйки остра омраза сред двете поетеси. Боян Пенев вечно остава най-голямата обич на Багряна. Елисавета се омъжва единствено още един път за дипломата Александър Ликов, с който се среща, когато той е избраник на Дора Габе. Иронично тя ги среща персонално. Двете поетеси към този момент са се помирили след историята с Боян Пенев.
По-късно Габе схваща, че Багряна и Александър скрито са се оженили. Бракът им продължава до 1954 година, когато той умира. Поетесата получава редица оценки през дългия си креативен път. Носителка на златен орден на Международната асоциация на поетите в Рим (1969). Удостоена е със званието „ Герой на Народна република България “ през 1983 година
Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 година, на 98 години. Интересен е слухът, че поетесата крие същинските си години и може би е на повече от 100 години по времето на гибелта си. Последното ù пристанище се оказва старческият дом в Горна баня.
Багряна е един от дребното ни създатели, при който творчество и персона се припокриват напълно и не могат да бъдат обсъждани или разбрани поединично. Творбите ù са огледало на живота ù, удостоверение и одобряване, само че и прозорец към напълно персоналния ù свят, оттатък догматичните присъди на обществото и сухите обстоятелства за постъпките ù.
Те ни разкриват мотивацията зад тях, движещата ги буря и единствено посредством тях доближаваме до пълнокръвния облик на една жена, която може би първа застава като създател против патриархалните порядки и условностите на обществото.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ