На днешната дата, през 1835 година, е роден един от

На днешната дата, през 1835 година, е роден един от най-видните български революционери – Бачо Киро. Той се ражда в село Горни Турчета, както е бил прочут град Бяла църква, в фамилията на селския пастир Петър Филев Занев. Остава без татко на 6 години и би трябвало да стартира работа, с цел да подкрепи прехраната на фамилията. През 1847 година майка му, Цона Добрева, го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.
След 1852 година учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 година се завръща в с. Горни турчета, където преподава до гибелта си през 1876 година.
Бачо Киро вкарва взаимоучителната метода, таблиците за образование и „ Рибния буквар “. Работи за патриотичното образование на младите, вкарва честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро написа стихове отдадени на ориста на поробена България и приканва към протест и независимост. Уважават го както българи, по този начин и турци.
През 1869 година учредява първото селско читалище в България - " Селска обич ". През 1870 година основава първия селски читалищен и учебен спектакъл в България. Между 1870-1871 година е дописник на вестник " Македония ". През 1864 година повежда популацията и със сопи прогонва търновския гръцки епископ Григорий.
В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознва с ред видни дейци на ВРО. Близйк другар на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 година е учреден Бялочерковския частен революционен комитет с ръководител Бачо Киро Петров. Сред създателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
След решението на Гюргевския комитет за въстание в България напролет на 1876 година съумява благодарение на свои съидейници и съратници да провежда в Бяла църква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е образувана по-голяма чета под общата команда на именития поп Харитон Халачев. Бачо Киро е определен за член на щаба. Взема присъединяване в епичната и неравна борба с войската на бригадния турски военачалник Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 година в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, съумява да се избави и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, само че е предаден и задържан.
Откаран е в Търново, където е наказан на гибел посредством обесване. Изправен пред изключителния турски съд, спечелил даже враговете с достойното си държане, Бачо Киро без съмнение поел отговорността за делата си. Търновският отличник Етхем бей направил опит посредством бранителя Джовани Икономов да избави Бачо Киро, представяйки го за умопобъркан. Според остарелия турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на гибел. Тогава се случило нещо удивително. На прекрасен и чист турски език български родолюбец издекламирал следните стихове:
" Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)
без боязън от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)
Пушка на рамо турих, (шишкане умузума тактъм)
Дряновски манастир открих. (Дренова монастира булдум)
Правдата си да следа излязох, (хакъм арамаа бен чиктъм)
въжето си на врата самичък метнах! (ипи де бойнума тактъм) "
Бачо Киро е обесен дружно с Иван Семерджиев на 28 май 1876 година в Търново.
Източник: Уикипедия