Във Вартоломеевата нощ са избити хиляди хугеноти
На днешната дата през 1572 година е осъществено едно от най-ужасяващите закононарушения на верска основа в човешката история – Вартоломеевата нощ.
Вартоломеевата нощ е всеобщото изтребване на хугеноти, проведено от католиците в Париж по време на празника на Св. Вартоломей. И до през днешния ден не е прочут точният брой на жертвите, а клането продължава от 23-ти август през нощта до сутринта на 24-ти август. По публични данни единствено в Париж умират 3 хиляди хугеноти. Общият брой на жертвите е незнаен като варира сред 5000 и 30 000.
Според доста исторически персони подстрекател на мерзкото действие е Катерина Медичи – майката на френския крал Шарл IX. С Вартоломеевата нощ се възобновяват религиозните войни във Франция. Те избухват в следствие от разпространяването на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се опълчват на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри IV Наварски, наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а отпред на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни (1562-3, 1567-8, 1568-70 г.) приключват с триумф за хугенотите.
След Вартоломеевата нощ (1572) към 200 хиляди хугеноти заобикалят в прилежащи страни, а религиозните войни са обновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските страни и косвено спомагат за по-късното завземане на френските колонии от конкурентни страни.
През 1576 година на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация. На Север се образува Католическата лига, в която управителна роля играе аристокрацията, стремяща се да отслаби централната власт, като употребява демагогски битката на националните маси, основно дребнобуржоазните занаятчийски пластове на парижкото население.
През Третия интервал на войните (1585-1594 г.) националните маси, увлечени от вероятността да се освободят от фискалната употреба, необятно поддържат Католическата лига. В края на 80-те години политическа безредица доближава своя връх.
На 1 август 1589 година Анри III е погубен от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), само че той не е позволен в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II. Подемът на националното придвижване довежда до внезапно изменение на политическата позиция на аристокрацията и буржоазията, които вършат прелом към абсолютизма. През 1593 година Анри IV приема католицизма и през март 1594 година влиза в Париж. С това се поставя завършек на Хугенотските войни.
Източник: Уикипедия
Вартоломеевата нощ е всеобщото изтребване на хугеноти, проведено от католиците в Париж по време на празника на Св. Вартоломей. И до през днешния ден не е прочут точният брой на жертвите, а клането продължава от 23-ти август през нощта до сутринта на 24-ти август. По публични данни единствено в Париж умират 3 хиляди хугеноти. Общият брой на жертвите е незнаен като варира сред 5000 и 30 000.
Според доста исторически персони подстрекател на мерзкото действие е Катерина Медичи – майката на френския крал Шарл IX. С Вартоломеевата нощ се възобновяват религиозните войни във Франция. Те избухват в следствие от разпространяването на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се опълчват на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове - Анри IV Наварски, наварския крал Антоан и принц Луи I Конде, а отпред на католиците стоят херцозите дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни (1562-3, 1567-8, 1568-70 г.) приключват с триумф за хугенотите.
След Вартоломеевата нощ (1572) към 200 хиляди хугеноти заобикалят в прилежащи страни, а религиозните войни са обновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските страни и косвено спомагат за по-късното завземане на френските колонии от конкурентни страни.
През 1576 година на територията на Южна Франция се образува Хугенотска конфедерация. На Север се образува Католическата лига, в която управителна роля играе аристокрацията, стремяща се да отслаби централната власт, като употребява демагогски битката на националните маси, основно дребнобуржоазните занаятчийски пластове на парижкото население.
През Третия интервал на войните (1585-1594 г.) националните маси, увлечени от вероятността да се освободят от фискалната употреба, необятно поддържат Католическата лига. В края на 80-те години политическа безредица доближава своя връх.
На 1 август 1589 година Анри III е погубен от наемници на лигата. Наследява го Анри Наварски (Анри IV), само че той не е позволен в Северна Франция от войските на лигата и на испанския крал Филип II. Подемът на националното придвижване довежда до внезапно изменение на политическата позиция на аристокрацията и буржоазията, които вършат прелом към абсолютизма. През 1593 година Анри IV приема католицизма и през март 1594 година влиза в Париж. С това се поставя завършек на Хугенотските войни.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ