На днешната дата преди 53 години се случва едно от

...
На днешната дата преди 53 години се случва едно от
Коментари Харесай

Непознатата история на „Аполо 11“

На днешната дата преди 53 години се случва едно от най-значимите събития в човешката история – спускаемият уред „ Ийгъл “ каца на Луната.

Това става четири дни след изстрелването на „ Аполо 11 “ от галактическия център „ Кенеди “ във Флорида. На борда има трима астронавти – Едуин „ Бъз “ Олдрин, Майкъл Колинс и Нийл Армстронг – индивидът, който в ранните часове на 21 юли оставя първите човешки следи по повърхността на Луната, произнасяйки популярната фраза „ Една дребна крачка за индивида – един голям скок за човечеството “.

Moon landings: What was the 1969 Apollo 11 mission?
— BBC News (World) (@BBCWorld)
В идващите редове може да се запознаете с някои по-малко известни елементи, свързани с това историческо събитие:

На какво мирише лунната повърхнина?

Един от най-важните въпроси, пред които били изправени учените от НАСА по време на подготовката за задачата на „ Аполо 11 “, е каква ще бъде повърхността, на която ще кацне „ Ийгъл “? Дали тя ще е твърда или мека? Никой не можел да даде безапелационен отговор. За благополучие, когато апаратът достигнал Луната, повърхността се оказала твърда и кацането минало безпроблемно. Астронавтите обаче открили нещо изненадващо – тя има характерна миризма.

Лунната пръст се оказала доста лепкава. По тази причина Армстронг и Олдрин не съумели да почистят добре своите костюми, откакто се прибрали в модула „ Ийгъл “. В резултат те усетили миризма, която по-късно сравнили с тази, носеща се във въздуха след изстрелването на фойерверки. За страдание на учените на Земята, те по този начин и не съумели да проучват въпросния мирис. Пробите, които астронавтите донесли, били сложени в специфични контейнери. Когато специалистите ги отворили, лунната пръст към този момент нямала никаква миризма.

В разгара на Студената война

През 1961 година американският президент Джон Кенеди декларирал пред Конгреса, че през идващото десетилетие Съединени американски щати ще изпрати собствен астронавт на Луната. Емблематично става следното негово изявление: „ Ние решаваме да отидем до Луната или да създадем нещо друго не тъй като е елементарно, а тъй като е мъчно “. Записи, публикувани години по-късно, разкриват, че Кенеди в действителност не се интересува изключително от тематиката за галактическите проучвания. Неговата основа цел била друга – да победи Съюз на съветските социалистически републики.

09:32 has taken off from Launch Pad 39A at Cape Kennedy, Florida
— National Geographic (@NatGeo)
По време на среща с представители на НАСА, състояла се през 1962 година, президентът признал, че счита изпращането на американски астронавт на Луната за значима стъпка към спечелването на Студената война. Не бива да се не помни, че единствено няколко месеца преди встъпването в служба на Кенеди, Юрий Гагарин се трансформирал в първия човек, полетял в космоса. Малко откакто влезнал в Белия дом, новоизбраният държавен глава разискал с вицепрезидента Линдън Джонсън по какъв начин Съединени американски щати могат да завоюват конкуренцията със Съветския съюз. Джонсън, който още през 1958 година декларирал, че контролът над галактическото пространство е от голямо значение за бъдещето на света, подчертал, че успеха може да бъде реализирана единствено посредством изпращането на пилотирана задача до Луната.

Тайната стратегия на Съюз на съветските социалистически републики

Съединени американски щати надалеч не били единствената страна, сложила си за цел да изпрати човек на Луната. Същото се пробвали да създадат и управляващите в Съюз на съветските социалистически републики. За секретната стратегия, която трябвало да затвърди превъзходството на Съветския съюз в областта на галактическите проучвания, знаели малко на брой. Години по-късно, журналистът от вестник „ Комсомолская истина “ Ярослав Голованов написал следното: „ Първоначално всичко се правило в цялостна секретност, с цел да не бъдат разкрити руските секрети. След като Съединени американски щати изпревариха Съюз на съветските социалистически републики и изпратиха човек на Луната, задачата стана друга – неуспехът да бъде затулен и никой да не разбере за него “.

Речта, която Никсън по този начин и не произнесе

Джон Кенеди по този начин и не съумял да види по какъв начин фантазията му се сбъдва и американски астронавт стъпва на Луната, защото бил погубен през 1963 година Честта да стане очевидец на този исторически миг и да наблюдава задачата на „ Аполо 11 “ се паднала на Ричард Никсън, който бил определен за президент на Съединени американски щати през 1968 година Докато гледал по какъв начин Армстронг и Олдрин се разхождат по лунната повърхнина, неговото безпокойствие достигнало своя връх. Държавният глава чудесно осъзнавал, че в случай че нещо се обърка, той ще би трябвало да се нагърби с тежката задача да изясни по какъв начин се е стигнало до сходен неуспех и до гибелта на двама астронавти.

Armstrong: "What a spectacular view! "
Collins: "God, look at that Moon! Fantastic! "

Today in 1969, astronauts got their first look at the landing approach in preparation for a historic touchdown.
— NASA (@NASA)
Съветниците на Никсън даже подготвили изказване, което президентът щял да прочете, в случай че се случи най-лошото. В нея се казвало следното: „ В древността хората гледали към звездите и виждали своите герои в съзвездията. Днес, ние вършим съвсем същото, само че нашите герои са велики мъже от плът и кръв. Други ще ги последват и сигурно ще намерят пътя към дома…тези мъже бяха първите и ще останат преди всичко в сърцата ни “.

Освен това духовник щял да отслужи специфична литургия в памет на починалите. Гледайки Армстронг и Олдрин, Никсън можел само да се надява, че няма да му се наложи да прочете въпросната тирада. За благополучие, по този начин и станало. Тримата астронавти, пропътували повече от 384 000 км. до Луната, се завърнали наред на Земята. Това се оказало единствено началото на един от най-вълнуващите интервали в историята на галактическите проучвания. В интервала сред 1969 и 1972 година, Съединени американски щати осъществили още шест сходни задачи, като общо 12 астронавти оставили следите си на Луната.

Опасност от галактически заболявания

След завръщането си на Земята, Армстронг, Олдрин и Колинс били изолирани и сложени под карантина. Това не е изключително изненадващо – въпреки всичко те били първите астронавти, посетили Луната и никой нямал визия дали не са се заразили с някаква смъртоносна болест, непозната на човечеството.

Веднага откакто излезли от капсулата, с която се завърнали на нашата планета на 24 юли, тримата били трансферирани в мобилно карантинно оборудване. След това те били откарани до специфична лаборатория на НАСА, намираща се в галактическия център „ Джонсън “. Астронавтите останали изолирани там в продължение на 17 дни, преди да им бъде разрешено да излязат на 10 август 1969 година

End of a history-making mission! Today in 1969, started 47,000 miles from home, rapidly accelerating toward Earth. It re-entered the atmosphere & at 10,000 feet, the three main parachutes deployed. The crew had been to the Moon & safely returned:
— NASA (@NASA)
Още от създателя:

Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР