137 години русофилски преврати мачкат България
На днешната дата преди 137 години е проведен първият държавен прелом след Освобождението на България против княз Александър Батенберг.
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, правят държавен прелом на 8 против 9 август 1886 година Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното учебно заведение и елементи от Струмския полк, те обезоръжават защитата към двореца в София и принуждават княза да подпише разгласа към българския народ, че се отхвърля от заемания трон. Акцията няма поддръжката на българската общност и приключва с крах.
Против превратаджиите се афишира Стефан Стамболов, който е ръководител на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той прави контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от рамките на Княжеството, е извикан да се завърне назад и да заеме българския трон. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отхвърля да встъпи още веднъж на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този мотив от съветския император Александър III. С повторна разгласа към българския народ той известява, че се отхвърля от българския трон, и откакто назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуща България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят леговище в Румъния, а след това и в Русия.
Държавният прелом бележи началото на един преломен миг в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа рецесия, която продължава цяло десетилетие и завършва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 година
По зла подигравка на ориста оттогава насам сянката на Русия прозира зад съвсем всеки държавен прелом у нас. Някои анализатори и политолози настояват, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 година звучат през днешния ден като клетва, от която никой българин не би трябвало да отстъпва:
" И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, само че тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и доста още други. Ако тя ни е освободила, то е било единствено за това, с цел да ни тури на гърба нов самар. "
В дъното на заговора група офицери русофили, недоволни от външнополитическия курс на княза, правят държавен прелом на 8 против 9 август 1886 година Начело на преврата застават майор П. Груев и капитаните А. Бендерев и един от най-големите предатели на отечеството - Радко Димитриев. С помощта на юнкерите от Военното учебно заведение и елементи от Струмския полк, те обезоръжават защитата към двореца в София и принуждават княза да подпише разгласа към българския народ, че се отхвърля от заемания трон. Акцията няма поддръжката на българската общност и приключва с крах.
Против превратаджиите се афишира Стефан Стамболов, който е ръководител на Народното събрание. С помощта на части от Пловдивския гарнизон той прави контрапреврат. Князът, който след детронирането му е изведен вън от рамките на Княжеството, е извикан да се завърне назад и да заеме българския трон. Макар да се завръща в България, княз Александър I Батенберг отхвърля да встъпи още веднъж на престола, мотивирайки се с нежеланието, изказано по този мотив от съветския император Александър III. С повторна разгласа към българския народ той известява, че се отхвърля от българския трон, и откакто назначава Регентски съвет в състав: Стефан Стамболов, Петко Каравелов и С. Муткуров, напуща България. След неуспеха на преврата участващите в него офицери емигрират вън от Княжеството и търсят леговище в Румъния, а след това и в Русия.
Държавният прелом бележи началото на един преломен миг в новата политическа история на България. Това е първата българска политическа рецесия, която продължава цяло десетилетие и завършва с признаването на княз Фердинанд I от Русия и останалите велики сили през 1896 година
По зла подигравка на ориста оттогава насам сянката на Русия прозира зад съвсем всеки държавен прелом у нас. Някои анализатори и политолози настояват, че и през последните 25 години преход кабинетите на Филип Димитров, Жан Виденов, Иван Костов и Бойко Борисов са свалени с дългата ръка на Москва и русофили от българската енергийна мафия.
За това думите на Захари Стоянов, изречени още през 1886 година звучат през днешния ден като клетва, от която никой българин не би трябвало да отстъпва:
" И след всички тия върволици жестокости и несгоди, които ни една страна не е направила над България, допустимо ли ще да бъде да се намерят посред ни такива идиоти и изменници дори, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, настойничка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, тъй като и естествените стихии ще да въстанат и стачкуват против сходно едно закононарушение! По-малък грях е да обереш църква и манастир, в сравнение с да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че съветското държавно управление имало приятелски, почтени и благородни планове, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла.
Но Русия ни освободи, ще да ни се каже. Да, само че тя освободи и татарите, и черкезите, и бухарците, и поляците, и грузинците и доста още други. Ако тя ни е освободила, то е било единствено за това, с цел да ни тури на гърба нов самар. "
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ




