КЗК да защити реалните медии от социалните
На депутатите статуквото им харесва, заплащат на тролове, което е по-евтино
Депутатите отново се заеха да поправят Изборния кодекс. Който във Англия или Съединени американски щати съществува неизменен от епохи. У нас все има нещо за доизкусуряване, което към този момент граничи с безумство.
Крайно време е обаче Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по клаузите в изборните закони. Защото, волно или несъзнателно в последните години се сътвори монопол, и то голям. И няма по какъв начин да не се му се обърне внимание.
Всичко се получи след изключването на обществените медии от възбраните в закона, да вземем за пример тези за директна пропаганда и съобщаване на резултатите от екзитполовете.
Едва ли има човек, който да счита, че фейсбук или туитър не е медия. Напротив, в целия свят е. И партиите, изключително младите и красивиге, на драго сърце се възползваха от безумието, основано от родните депутати. Създадена бе войска от тролове, подправени профили и всички позволени от закона действия. И стартира борбата за гласове.
В деня за размисъл, в деня на изборите хората бяха залети от пропаганда и изборни резултати. Един клип на претендент за кмет на квартал “Оборище ” ми изскачаше при всяко включване на компютъра. Адът продължи в неделя. Кой води, къде изоставаме, още малко ни би трябвало. Валяха проценти, номера на бюлетини, маскирани неудобно във време за гласоподаване да вземем за пример. И това всичко под благия взор на ЦИК, цялото общество и Министерство на вътрешните работи. Защото нямало по какъв начин да се управляват обществените медии. И тук идва резонният въпрос за какво тогава бяха сложени в нелоялно състояние естествените медии? Които трябваше да маркират предизборните си материали, да разгласяват цените си. И в случай че си разрешат да разгласяват екзитпол, да отнесат и санкция. Въпреки че единственото, което вършат, е да осведомят своите фенове и читатели.
Ако това не е монопол, тогава какво друго е? Един трол коства 100 пъти по-малко от един клип да вземем за пример. Което се употребява с наслада от партиите у нас. Все отново им излиза по-евтино и много по-ефективно. И кой бяга от това? На всичко от горната страна можеш да маскариш съперника си от всевъзможни анонимни уеб сайтове, да го хейтиш, да пускаш подправени вести. Спрямо които Костинбродската спекулация наподобява като мероприятие на пионерска организация.
През обществените медии нахлува и всякакво външно въздействие. От което се опариха и в Съединени американски щати, и във Англия. Само в България се вършим, че този проблем не съществува, в никакъв случай не е съществувал и няма да съществува, както е споделил Владимир Илич Ленин. У нас си гоним действителните медии и сме удовлетворени. Стига да има някой с фиксация против някоя от тях и да залее ЦИК с тъжби.
Давам единствено един елементарен образец. Трамвай №12 в центъра на София, сряда към обед. До мен се возят момче и момиче на годините на щерка ми. Стигаме до Съдебната палата. “Ей, трамвай умъртвил една жена. Май тъкмо тук. Във фейса го написаха ”, споделя момичето. “А, дерайлирал ли е? ”, отвръща момчето. Слязоха от трамвая. Без да осъзнават, че са паднали жертва на подправена вест. Да, имаше случай с трамвай. Да, пострада жена, само че единствено пострада. Тежко, със строшен таз и засегната ръка. Но жива. И нека е жива още дълги години.
Сега тази преживелица умерено може да се придвижи към изборите. Колко подправени вести бяха пуснати единствено на последните? Стотици. То не бяха фотоси отпреди години, откровени неистини, че автобуси не могат да минават през нов подлез. Не може да ги помниш всичките. И цялата тази мръсотия отхвърли много повече хора от гласоподаване,
в сравнение с публикуването на екзитполове. Защото е извънредно време да се разбере, че българинът не се въздейства от нищо, когато дойдат избори. И гласоподава единствено и само, когато е решен на това. Не му въздействат екзитполове, не му въздейства времето. Като си навие на пръста, че всичките са маскари, отива да бере гъби.
Влияят му кавги, измислени истории. Такива, с които е цялостно в обществените медии. Костинброд докара до появяването на държавното управление на Тройната коалиция. Не екзитполовете.
Някои депутати дадоха обещание да оказват помощ на действителните медии и да трансформират кодекса, като отпадне възбраната за издание на предварителна информация. Защото действително тя не се съблюдава. Дали през обществените медии, или пък през известни ранглисти от рода на “Мелодия на годината ”. Те, несъмнено, дават отговор изцяло на закона, който са си измислили депутатите. Които и дадоха цялостния монопол на информация на
дезинформаторите. Защото е комфортно и безобидно.
Заради това не съм безусловно убеден, че те ще спазят обещанието си възбраната да падне. Както се получи последния път. Някои към този момент даже намерено се опълчват на това. И претекстовете им са стоманени - по този начин им е комфортно. Ще останат безработни един куп тролове и тролчета в обществените медии. И ще би трябвало да се изправиш в действителна борба за поста, а не във виртуална. След което умерено ще развееш байрака на свободата на словото и какъв брой подвластни са медиите в България. И комфортно ще скриеш, че те, действителните, си имат цена. Трябва да се заплаща, и то авансово. Друго си е да дадеш 50 лв. на тролче, друго е да платиш 5000 за клип или реклама в уеб страницата на действителна медия.
И по този начин в действителност Комисия за защита на конкуренцията остава единственият регулатор, който може да постави завършек на безумията в Изборния кодекс. Доказателствата за неравностойното състояние сред обществените и действителните медии са очеизвадни, а не явни. /24chasa.bg
Депутатите отново се заеха да поправят Изборния кодекс. Който във Англия или Съединени американски щати съществува неизменен от епохи. У нас все има нещо за доизкусуряване, което към този момент граничи с безумство.
Крайно време е обаче Комисията за защита на конкуренцията да се произнесе по клаузите в изборните закони. Защото, волно или несъзнателно в последните години се сътвори монопол, и то голям. И няма по какъв начин да не се му се обърне внимание.
Всичко се получи след изключването на обществените медии от възбраните в закона, да вземем за пример тези за директна пропаганда и съобщаване на резултатите от екзитполовете.
Едва ли има човек, който да счита, че фейсбук или туитър не е медия. Напротив, в целия свят е. И партиите, изключително младите и красивиге, на драго сърце се възползваха от безумието, основано от родните депутати. Създадена бе войска от тролове, подправени профили и всички позволени от закона действия. И стартира борбата за гласове.
В деня за размисъл, в деня на изборите хората бяха залети от пропаганда и изборни резултати. Един клип на претендент за кмет на квартал “Оборище ” ми изскачаше при всяко включване на компютъра. Адът продължи в неделя. Кой води, къде изоставаме, още малко ни би трябвало. Валяха проценти, номера на бюлетини, маскирани неудобно във време за гласоподаване да вземем за пример. И това всичко под благия взор на ЦИК, цялото общество и Министерство на вътрешните работи. Защото нямало по какъв начин да се управляват обществените медии. И тук идва резонният въпрос за какво тогава бяха сложени в нелоялно състояние естествените медии? Които трябваше да маркират предизборните си материали, да разгласяват цените си. И в случай че си разрешат да разгласяват екзитпол, да отнесат и санкция. Въпреки че единственото, което вършат, е да осведомят своите фенове и читатели.
Ако това не е монопол, тогава какво друго е? Един трол коства 100 пъти по-малко от един клип да вземем за пример. Което се употребява с наслада от партиите у нас. Все отново им излиза по-евтино и много по-ефективно. И кой бяга от това? На всичко от горната страна можеш да маскариш съперника си от всевъзможни анонимни уеб сайтове, да го хейтиш, да пускаш подправени вести. Спрямо които Костинбродската спекулация наподобява като мероприятие на пионерска организация.
През обществените медии нахлува и всякакво външно въздействие. От което се опариха и в Съединени американски щати, и във Англия. Само в България се вършим, че този проблем не съществува, в никакъв случай не е съществувал и няма да съществува, както е споделил Владимир Илич Ленин. У нас си гоним действителните медии и сме удовлетворени. Стига да има някой с фиксация против някоя от тях и да залее ЦИК с тъжби.
Давам единствено един елементарен образец. Трамвай №12 в центъра на София, сряда към обед. До мен се возят момче и момиче на годините на щерка ми. Стигаме до Съдебната палата. “Ей, трамвай умъртвил една жена. Май тъкмо тук. Във фейса го написаха ”, споделя момичето. “А, дерайлирал ли е? ”, отвръща момчето. Слязоха от трамвая. Без да осъзнават, че са паднали жертва на подправена вест. Да, имаше случай с трамвай. Да, пострада жена, само че единствено пострада. Тежко, със строшен таз и засегната ръка. Но жива. И нека е жива още дълги години.
Сега тази преживелица умерено може да се придвижи към изборите. Колко подправени вести бяха пуснати единствено на последните? Стотици. То не бяха фотоси отпреди години, откровени неистини, че автобуси не могат да минават през нов подлез. Не може да ги помниш всичките. И цялата тази мръсотия отхвърли много повече хора от гласоподаване,
в сравнение с публикуването на екзитполове. Защото е извънредно време да се разбере, че българинът не се въздейства от нищо, когато дойдат избори. И гласоподава единствено и само, когато е решен на това. Не му въздействат екзитполове, не му въздейства времето. Като си навие на пръста, че всичките са маскари, отива да бере гъби.
Влияят му кавги, измислени истории. Такива, с които е цялостно в обществените медии. Костинброд докара до появяването на държавното управление на Тройната коалиция. Не екзитполовете.
Някои депутати дадоха обещание да оказват помощ на действителните медии и да трансформират кодекса, като отпадне възбраната за издание на предварителна информация. Защото действително тя не се съблюдава. Дали през обществените медии, или пък през известни ранглисти от рода на “Мелодия на годината ”. Те, несъмнено, дават отговор изцяло на закона, който са си измислили депутатите. Които и дадоха цялостния монопол на информация на
дезинформаторите. Защото е комфортно и безобидно.
Заради това не съм безусловно убеден, че те ще спазят обещанието си възбраната да падне. Както се получи последния път. Някои към този момент даже намерено се опълчват на това. И претекстовете им са стоманени - по този начин им е комфортно. Ще останат безработни един куп тролове и тролчета в обществените медии. И ще би трябвало да се изправиш в действителна борба за поста, а не във виртуална. След което умерено ще развееш байрака на свободата на словото и какъв брой подвластни са медиите в България. И комфортно ще скриеш, че те, действителните, си имат цена. Трябва да се заплаща, и то авансово. Друго си е да дадеш 50 лв. на тролче, друго е да платиш 5000 за клип или реклама в уеб страницата на действителна медия.
И по този начин в действителност Комисия за защита на конкуренцията остава единственият регулатор, който може да постави завършек на безумията в Изборния кодекс. Доказателствата за неравностойното състояние сред обществените и действителните медии са очеизвадни, а не явни. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ