Случаят “Франкен”
На дъното на Балтийско море край Гданск лежат останките на немски танкер „ Франкен “, потънал от руснаците през април 1945.
Танкерът е бил плаваща бензиностанция – транспортен съд, който е снабдявал с гориво немските Военноморски сили по време на Втората международна война в района на Балтийско море. Можел е да придвижва до 10 000 тона гориво. Когато на 8 април 1945 година руснаците го потапят, резервоарите му са били съвсем цялостни. Според тогавашното интернационално право, след края на войната потъналият танкер станал полска благосъстоятелност.
„ По това време не си струваше да се вадят останките от танкера. Той си лежеше на дъното и не пречеше никому “, споделя Бенедикт Хак от Института за морето в Гданск. Той добавя, че през днешния ден обстановката е друга и въпросът не е „ дали “, а „ по кое време “ ще се стигне да огромна екологична злополука.
Според последни информации, в резервоарите на танкера има още 3136 кубически метра гориво. „ Въпреки че по време на нападението е изтекла забележителна част от него, трюмовете на танкера към момента са съвсем цялостни “, споделя Бенедикт Хак. Някои от резервоарите на танкера и в този момент са в релативно положително положение и не пропущат. „ Добро достижение на немското инженерно изкуство “, споделя Хак. Но и най-хубавото инженерно достижение не може да анулира законите на физиката.
Под въздействието на водата, корозията прояжда стоманата с по един милиметър на всеки 10 години. Това значи, че седемдесет години след края на войната към този момент са корозирали 7 милиметра от външните стени на резервоарите, които са дебели общо 12 милиметра. Според Бенедикт Хак, по-нататъшната разяждане ще докара до разпадането на танкера и до неконтролирано приключване на горивото в морската вода. Това би имало трагични последствия за околната среда. Нещо повече. Балтийско море е вътрешно море, а сега се следи извънредно муден продан на водни маси със Северно море.
Еколозите са надяват да получат пари от европейските спешни фондове за изваждането на останките от танкера.
(Със съкращения от „ Дойче веле “)
Танкерът е бил плаваща бензиностанция – транспортен съд, който е снабдявал с гориво немските Военноморски сили по време на Втората международна война в района на Балтийско море. Можел е да придвижва до 10 000 тона гориво. Когато на 8 април 1945 година руснаците го потапят, резервоарите му са били съвсем цялостни. Според тогавашното интернационално право, след края на войната потъналият танкер станал полска благосъстоятелност.
„ По това време не си струваше да се вадят останките от танкера. Той си лежеше на дъното и не пречеше никому “, споделя Бенедикт Хак от Института за морето в Гданск. Той добавя, че през днешния ден обстановката е друга и въпросът не е „ дали “, а „ по кое време “ ще се стигне да огромна екологична злополука.
Според последни информации, в резервоарите на танкера има още 3136 кубически метра гориво. „ Въпреки че по време на нападението е изтекла забележителна част от него, трюмовете на танкера към момента са съвсем цялостни “, споделя Бенедикт Хак. Някои от резервоарите на танкера и в този момент са в релативно положително положение и не пропущат. „ Добро достижение на немското инженерно изкуство “, споделя Хак. Но и най-хубавото инженерно достижение не може да анулира законите на физиката.
Под въздействието на водата, корозията прояжда стоманата с по един милиметър на всеки 10 години. Това значи, че седемдесет години след края на войната към този момент са корозирали 7 милиметра от външните стени на резервоарите, които са дебели общо 12 милиметра. Според Бенедикт Хак, по-нататъшната разяждане ще докара до разпадането на танкера и до неконтролирано приключване на горивото в морската вода. Това би имало трагични последствия за околната среда. Нещо повече. Балтийско море е вътрешно море, а сега се следи извънредно муден продан на водни маси със Северно море.
Еколозите са надяват да получат пари от европейските спешни фондове за изваждането на останките от танкера.
(Със съкращения от „ Дойче веле “)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ