На частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се възлагат едва 10% от

...
На частните съдебни изпълнители (ЧСИ) се възлагат едва 10% от
Коментари Харесай

ЧСИ предупреждават: 90% от дълговете не се събират от нас, внимавайте какво подписвате

На частните правосъдни реализатори (ЧСИ) се разпореждат едвам 10% от вземанията у нас, като в останалите случаи кредиторите ангажират различни събирачи на задължения като колекторските компании, за чиято активност няма закон, няма и отбраната, която регламентира Гражданският процесуален кодекс (ГПК), написа " Фактор ".

``
реклама

Това оповестиха от Камарата на ЧСИ и предизвестиха: „ Нека хората да внимават какво подписват, тъй като след многочислените промени в законодателството в интерес на длъжниците, в производствата при ЧСИ правата им са предпазени, само че не по този начин стоят нещата с останалите 90% “.
Председателят на камарата Георги Дичев съобщи, че има отлив на кредиторите към съда въобще и надлежно към правосъдното осъществяване. Той уточни, че банките са цедирали на колекторски компании вземания за милиарди левове. „ Така с една договорка целият неприятен портфейл се почиства, освобождават се хранителни запаси към Българска народна банка, почистват се неприятни заеми “, изясни Дичев какъв е претекстът на финансовите институции да работят по този метод. Статистиката демонстрира, че предходната година делата на банките при ЧСИ са намалели от 29 000 (2017 г.) на 22 000 и към този момент съставляват едвам 10% от общия брой на всички каузи при правосъдните реализатори, съобщи Lex.bg.

От Камарата на ЧСИ откроиха и други трендове от последната година – всеобщите отговорности, които събират, към този момент не са за хиляди, а за стотици левове, като тези на банките стават все по-малко, а се усилват делата на страната и общините. Това се случва на фона на намаляването на таксите им, които не са обновени по отношение на инфлацията и цената на живота от 2006 година, а всички промени са в посока на ограничение на размерите им.

Частните правосъдни реализатори регистрират, че след измененията в Граждански процесуален кодекс от 2017 година към този момент е налице доста добра отбрана на длъжниците. Хората знаят правата си и всеобщо и дейно ги упражняват – оспорват оценки, базират се на несеквестируемост на приходи и имущество, възразяват против прекаленост на обезпечителните ограничения и на разноските по осъществяването и апелират пред съда дейностите, които считат, че са неправилни.

„ От друга страна явно кредиторите, вместо по правосъден път, търсят различни способи за събиране, заради което измененията от 2017 година би трябвало да се надградят като се даде още по-бърза и по-евтина отбрана на правата и на двете страни в изпълнителния развой посредством неговата електронизация “, съобщи ръководителят на КЧСИ. По думите му това може да стане с действителния старт на системата за електронни запори, с която таксите за длъжниците ще намалеят до 30 пъти. Сега в търсене на сметките на длъжника по предписание се изпращат запорни известия до всички банки в страната и по този начин таксата може да набъбне до над 500 лева, а с е-запорите ще е 18 лева

Другите благоприятни условия, които съществуват в Граждански процесуален кодекс – член 501а, само че единствено на хартия, са електронните търгове на имущество и провеждането на доброволни продажби на имущество. „ Те са извънредно потребни за хората, тъй като ще им спестят обилни правосъдни разноски и лихви “, акцентира Дичев.

Доброволната продажба по член 501а Граждански процесуален кодекс би трябвало да се прави посредством платформата за електронни търгове на Министерството на правораздаването, за чието създаване има оповестена социална поръчка, само че е обжалвана. Дичев изясни какво в действителност ще съставлява тя и за какво законодателят я планува в Граждански процесуален кодекс. „ Ипотекиран парцел доста мъчно може да бъде продаден на свободния пазар – всеки покупател или се отдръпва от договорката, или желае понижаване на цената. Сега ще може длъжникът, със единодушието на кредитора, да го изнесе на е-търг. Така се стопират лихвите, икономисват се разходи – адвокатски, юрисконсултски хонорари. Това е извънредно потребна смяна за хората и се надяваме да проработи “, изясни Георги Дичев.

От години ЧСИ приказват и за въвеждане на една предватителна – преди кредиторът да се е обърнал към съда, процедура за дребните вземания, с която да се разреши на длъжниците да платят преди дългът да е обраснал с такси и разходи. Идеята е тя да се ползва най-много за сумите, които търсят предприятията, предлагащи комунални услуги – ВиК сдруженията, топлофикациите, мобилните оператори, енергийните дружества. Кредиторът се обръща към правосъдния реализатор още преди да е изискал от съда заповед за осъществяване, последният ще се свързва с длъжника, ще го уведомява за сумата, която се търси от него и ще го предложения да заплати. Ако длъжникът е склонен, ще може да уговори с ЧСИ по какъв начин и по кое време ще заплаща, в това число и разсрочено. Ако обаче не желае да погаси задължението си непринудено, ЧСИ няма да има право да организира наложително осъществяване. Това ще се случи едвам откакто кредиторът се обърне към съда и се достави с изпълнителен лист.

„ Това е европейският опит, даже и на страни отвън Европейски Съюз, като Сърбия. С сходни процедури се реализира разтоварване на съда, икономисват се разноските и лихвите, при ясни правила и отговорности и то изцяло гратис за длъжниците “, сподели Дичев.

За първи път от 13 години ЧСИ регистрират спад на събраната през годината сума. Ако през 2017 година те са върнали на жителите и бизнеса 1,1 милиарда лева, то през предходната година събраното в интерес на кредиторите възлиза на 1,015 милиарда лева Освен това има изразителен спад в броя на формираните каузи – с 20 000 по-малко спрямо 2017 година, когато те бяха 240 000. Като съгласно камарата статистиката в действителност е доста по-лоша, защото след тълкувателно решение по дело №2/2013 година на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд от 26 юни 2015 година доста изпълнителни каузи са били прекъснати заради изтекла отминалост и в този момент някои кредитори ги образуват още веднъж и по този начин те влизат в данните за 2018 година

Основният „ консуматор “ на ЧСИ остава бизнесът със 105 000 каузи през 2018 година, въпреки броят им да е намалял доста (пред 2017 година делата на търговците бяха 129 000). Държавата и общините стават все по-масови взискатели със 71 000 каузи през 2018 година

След промените в Граждански процесуален кодекс във връзка с подсъдността, има и друга смяна – предходната година в София са формирани 38 000 каузи по-малко. Това е спад с 43% по отношение на 2017 година

При обществените продажби на парцели има фрапантно понижение – с 24%, като от 9 200 през 2017 година те са се намалили на 7 000 през 2018 година

„ Освен че делата понижават, мощно спада и материалният интерес по тях, като всеобщите вземания към този момент не са в хиляди, а в стотици левове. В резултат на гореизложеното, на измененията в Граждански процесуален кодекс от 2017 година и на фрапантното понижаване на таксите по осъществяването, адвокатските фирми на ЧСИ изпитват съществени усложнения, някои мъчно си покриват разноските, всеобщо се редуцират и чиновници “, обявиха от камарата.

„ Има сътрудници, които даже обмислят да прекратят активността си заради неспособност да заплащат на чиновниците си. Не го разбирайте като недоволство, просто даваме обстоятелствата, каквито са. Причините са сложни. При нас нещата се случват със забавяне. След рецесията стопанската система, кредитирането, вложенията бяха замрели, нямаше бизнес, а когато няма бизнес, няма и правосъдно осъществяване. В момента при нас берем плодовете на тези няколко години на застой и икономическо безвреме “, изясни Георги Дичев.

Данните демонстрират и един позитивен връх – предходната година ЧСИ са възстановили на жители 190 млн. лева Събраните издръжки на деца са 6 млн. лева, а служащи са получили посредством тях 7 млн. лева от неизплатени заплати.

В изгода на страната и общините са събрани 123,5 млн. лева, а на бизнеса – 285 млн. лева

Друг огромен проблем e неналичието на действителни електронни услуги, когато ЧСИ събират информация за длъжниците и имуществото им. „ Има един проблем, за който приказваме с Агенцията по вписванията от години – по какъв начин се постанова забрана върху парцел. Ще обясня какво се случва, с цел да разберете глупостта на обстановката. ЧСИ влиза в електронната систама и вижда, че преди година да вземем за пример е осъществена договорка с даден парцел. Но не вижда нотариалния акт, а единствено информация за договорката. ЧСИ написа до организацията искане да му бъде възложен актът, само че тъй като не знае какъв брой страници е той, не може да внесе авансово държавната такса. Така по-късно те ни дават отговор какъв брой изискуем и отново се върви до организацията, с цел да се заплати такса и чак тогава ЧСИ изготвя известие за забрана и ползва същия нотариален акт, с цел да го върне на Агенцията по вписванията, която да впише възбраната. Това може да отмеме месеци и недобросъвестни длъжници да се възползват и да се разпоредят с парцела “, разаза Дичев.

ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗГОТВЕНИЯ ОТ ГЕРБ ЗАКОН ЗА ЦЕНЗУРА НА МЕДИИТЕ В ИНТЕРНЕТСПИРАМЕ ВЪЗМОЖНОСТТА ЗА ПИСАНЕ НА КОМЕНТАРИ БЕЗ АВТОР В САЙТА!

ЗА ДА КОМЕНТИРАТЕ СТАТИЯТА, МОЛЯ, РЕГИСТРИРАЙТЕ съдебна експертиза ЗА СЕКУНДИ ТУК - https://petel.bg/registration.html
--> --> --> --> ``
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР