Сивата икономика е глътнала над 22.6 млрд. лева несъбрани данъци
На близо 22,6 милиарда лв. възлизат несъбраните данъчни вземания у нас за интервала 2008 – 2016 година Това сподели изследване на Българската стопанска камара (БСК) за промените в сивата стопанска система, като оттова прецизираха, че става дума даже за занижени оценки.
От 2007 до предходната година изменението на размера на сивата стопанска система е приблизително 3,1 на 100. Най-драматичен е бил растежът през 2010 година (над 5,02 на сто), като той последователно понижава в идващите години, сочи проучването, което е основано на числови данни на Национален статистически институт, Евростат и др.
Индикатор за повишаването на сивия бранш е фактът, че нарастването на данъчните доходи е доста по-малко, в сравнение с би трябвало да бъде при съществуващото повишаване на базови стопански параметри.
Символично изменение да вземем за пример има на приходите от акцизи, макар че акцизните ставки са се вдигнали доста - от 12 на 33 на 100 за горивата, над 20 пъти за цигарите, нараствания има и при природния газ, алкохола и други „ Акцизите са върху размерите, не върху цената, а у нас размерите са доста огромни в последните години – значи би трябвало да има страхотни доходи. А ги няма “, разяснява Данев.
Пропастта сред данъчни доходи и Брутният вътрешен продукт съгласно него значи, че или бизнесът не заплаща налози, или администрацията не ги събира.
Особено тревожна е наклонността на понижаване на каузи на Данък добавена стойност и налог „ облага “ в приходната част на бюджета (от 34,1% на 32,9% за Данък добавена стойност и 9,5% на 8% за Директива за птиците от общо данъчните доходи за 2007 и надлежно 2016 г.).
По думите на Данев не става въпрос за контрабанда, а за укриване на средства. Механизмите за укриване на налог „ облага “ са няколко и се употребяват всеобщо – завишаване цената на активите и понижаване на облагаемата облага, надуване на капиталовите разноски, трансфериране на цени и изнасяне на облагата на на открито. Председателят уточни, че топ 50 на българските компании по доходи съвсем нямат облаги, а в това време доста от тях вършат съществени вложения.
Според БСК митът, че няма смяна в данъчните и осигурителните параметри, може елементарно да бъде опустошен, като се отчетат повишението на минималната заплата, тавана на облагаемия застрахователен приход, ставката на здравната вноска и т.н, което при понижена успеваемост на данъчната администрация води до нарастване на сивия бранш.
„ Преди време Национална агенция за приходите си купи за голяма сума програмен продукт за разкриване на данъчни измами – нещо да е разкрила? “, попита Данев.
Той за следващ път съобщи, че всички работодатели са против определянето на МОД и попита, дали има заведено дело след криминализирането на неплащането на осигурителните вноски три години след смяната.
По отношение на измамите с осигуровки обаче Данев побърза да оправдае част от работодателите.
„ В някои браншове чиновниците всеобщо не желаят трудови контракти и да бъдат обезпечавани на действителната сума, която получават, а на минималната заплата. Така работодателите – заради потребността от фрагменти – се принуждават да работят срещу закона “, счита Данев.
От Камарата оферират разнообразни ограничения за понижаване на размера на сивата стопанска система. Сред тях са ускорение на въвеждането на директивите на Европейски Съюз за по-бързото възобновяване на Данък добавена стойност, въвеждане на финансови правила за здравно обслужване на неосигурените, инспекция на осигурителните заплащания в държавните и общинските структури, обезпечаване на опция за осъществяване на разплащания посредством ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства и др.
От 2007 до предходната година изменението на размера на сивата стопанска система е приблизително 3,1 на 100. Най-драматичен е бил растежът през 2010 година (над 5,02 на сто), като той последователно понижава в идващите години, сочи проучването, което е основано на числови данни на Национален статистически институт, Евростат и др.
Индикатор за повишаването на сивия бранш е фактът, че нарастването на данъчните доходи е доста по-малко, в сравнение с би трябвало да бъде при съществуващото повишаване на базови стопански параметри.
Символично изменение да вземем за пример има на приходите от акцизи, макар че акцизните ставки са се вдигнали доста - от 12 на 33 на 100 за горивата, над 20 пъти за цигарите, нараствания има и при природния газ, алкохола и други „ Акцизите са върху размерите, не върху цената, а у нас размерите са доста огромни в последните години – значи би трябвало да има страхотни доходи. А ги няма “, разяснява Данев.
Пропастта сред данъчни доходи и Брутният вътрешен продукт съгласно него значи, че или бизнесът не заплаща налози, или администрацията не ги събира.
Особено тревожна е наклонността на понижаване на каузи на Данък добавена стойност и налог „ облага “ в приходната част на бюджета (от 34,1% на 32,9% за Данък добавена стойност и 9,5% на 8% за Директива за птиците от общо данъчните доходи за 2007 и надлежно 2016 г.).
По думите на Данев не става въпрос за контрабанда, а за укриване на средства. Механизмите за укриване на налог „ облага “ са няколко и се употребяват всеобщо – завишаване цената на активите и понижаване на облагаемата облага, надуване на капиталовите разноски, трансфериране на цени и изнасяне на облагата на на открито. Председателят уточни, че топ 50 на българските компании по доходи съвсем нямат облаги, а в това време доста от тях вършат съществени вложения.
Според БСК митът, че няма смяна в данъчните и осигурителните параметри, може елементарно да бъде опустошен, като се отчетат повишението на минималната заплата, тавана на облагаемия застрахователен приход, ставката на здравната вноска и т.н, което при понижена успеваемост на данъчната администрация води до нарастване на сивия бранш.
„ Преди време Национална агенция за приходите си купи за голяма сума програмен продукт за разкриване на данъчни измами – нещо да е разкрила? “, попита Данев.
Той за следващ път съобщи, че всички работодатели са против определянето на МОД и попита, дали има заведено дело след криминализирането на неплащането на осигурителните вноски три години след смяната.
По отношение на измамите с осигуровки обаче Данев побърза да оправдае част от работодателите.
„ В някои браншове чиновниците всеобщо не желаят трудови контракти и да бъдат обезпечавани на действителната сума, която получават, а на минималната заплата. Така работодателите – заради потребността от фрагменти – се принуждават да работят срещу закона “, счита Данев.
От Камарата оферират разнообразни ограничения за понижаване на размера на сивата стопанска система. Сред тях са ускорение на въвеждането на директивите на Европейски Съюз за по-бързото възобновяване на Данък добавена стойност, въвеждане на финансови правила за здравно обслужване на неосигурените, инспекция на осигурителните заплащания в държавните и общинските структури, обезпечаване на опция за осъществяване на разплащания посредством ПОС-терминали от всички първостепенни и второстепенни разпоредители с бюджетни средства и др.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ