На България ѝ трябва много сериозно повишаване на международния имидж,

На България ѝ би трябвало доста съществено повишение на интернационалния имидж, споделя Жоро Пенчев
(снимка: Jeni Koleva / от профила на Жоро Пенчев във Facebook)

Повече отворени данни в администрацията, по-лесен достъп до технологиите за електронна еднаквост за българския бизнес, повече нововъведения от световно значение в България – такива са част от мотивите за горделивост в обществения доклад за свършената работа по времето на служебното държавно управление на Жоро Пенчев, консултант на министъра на стопанската система и някогашен координатор „ технологии, стопанска система и ръководство ” в плана „ Визия за София ”.

В обществените мрежи показа обществения си доклад за активността си като консултант и специалист в Министерство на стопанската система. Като най-съществени начинания в региона на технологиите Пенчев обрисува следните действия:

България в „ Трите морета ”: Министерство на стопанската система беше народен координатор на интернационалната среща на върха в границите на самодейността „ Трите морета ”. Нямах действително присъединяване в организацията, само че имах опция да допринеса с подготовка на срещата на министъра с Amazon и Гугъл, на които бяха разисквани страхотни начинания, от които се надявам най-малко част да станат действителност. Същевременно, защото дигитализацията беше един от фокусите и панелите на събитието, успяхме да стъпим върху тематиката, с цел да опитаме в къс порядък дружно с ДАЕУ – Държавна организация „ Електронно ръководство ” да пришпорим държавните институции да изпълнят отговорностите си по отваряне на данни – благодарности на ръководителя на организацията господин Симонски за взаимната работа. Домакинството на „ Трите морета ” беше огромен триумф за България, а министърът предложи и отбрани напълно нов фонд на тематика нововъведения в границите на самодейността, за който също се надявам да стане действителност.

Защо: На България ѝ би трябвало доста съществено повишение на интернационалния имидж. Успешна организация на събитие от подобен порядък, отбраняване на идея за структурни промени и привличане на посетители като най-големите софтуерни компании в света са все действия, които реализират точно тази цел.

Отворени данни: Във връзка с горната самодейност прекарах забележителна част от времето преди и към конференцията в поддръжка на разнообразни институции да се оправят механически със задачата да отворят данни. В интерес на истината се надявах да съумея да оказа помощ да се отворят повече данни от висок публичен интерес, само че техническите и административни „ бавнотии ” се оказаха по никакъв начин не малко. Помагах персонално в няколко институции: МИ, МОН, ИАНСМП, МК и Изпълнителна организация по горите, където бяха най-предизвикателните набори, само че и най-интересните – работата там още продължава. Въпреки че нямам точна статистика, мисля, че в отговор на писмото на ДАЕУ и много други администрации са обновили наборите си от данни на. При работата по отворени данни желая да изкажа специфични благодарности за помощта на господин Светлогор Киров и неговия екип в отрасловата дирекция в ДАЕУ.

Защо: Темата за отворените данни ми е пределно близка от работата в Общество и Софияплан. Това е основен инструмент както за бистрота сред институции и жители, по този начин и в поддръжка на разбори и политики, основани на данни. Отворените данни са и мотор за икономическа активност. от 2020 година прави оценка общия размер на бизнес в Европейски Съюз, основан върху отворени данни, на 184 милиарда евро, освен това най-вече новаторски бизнес. По-ангажираната ми техническа работа с Портала ми разреши също по този начин да насочва редица рекомендации за подобрението му.

Процес за снабдители на електронна еднаквост: Помогнахме да се отпуши процедурата по нотифициране на частни снабдители на е-идентичност. Това просто деяние, което се бави заради споделена отговорност години наред, в действителност разрешава на български бизнеси да се разпознават електронно пред администрации в Европейски Съюз и надлежно да употребяват локалните е-услуги, включително е-търгове. Тук още веднъж следва да благодаря за взаимната работа на ДАЕУ и господин Симонски, както и на BESCO – The Bulgarian Startup Association.

Защо: България от години построява национална е-идентичност, по план, който след доста итерации в този момент е заложен и в НПВУ, само че няма да е подготвен околните три години. Междувременно българските бизнеси губят благоприятни условия. Една елементарна стъпка като тази, за която всички условия и сертификационен път е изминат, отваря доста порти в Европейски Съюз за новаторски български бизнеси, ползващи локалните е-услуги.

Пътна карта на цифрови планове: С сътрудниците от администрацията подготвихме цифровите планове, които Министерството на стопанската система и организациите към него възнамеряват да извършват в пътната си карта за идващите четири години. Заложихме няколко рационални планове с повече от рационални бюджети, които да подобрят обслужването на жители и бизнес, като освен това интегрират подготвени решения на централно равнище на администрацията, вместо да харчат обществен запас за същата функционалност. По-иновативен план е този за платформа, позволяваща бизнесите да се намерят за индустриална симбиоза, част от предписанията на тактиката за МСП. Хубаво е тактиките да се превеждат фактически в политики, а не да остават на хартия.

Защо: Както съвсем всяка друга администрация, и Министерството изостава в дигитализацията си, а плановете от предната карта просто не са се изпълнявали, не на последно място заради неуместните си бюджети.

Трансформация на регистри: Въпреки че на този стадий е най-невидимо, може би най-вече се гордея с процеса по трансформацията на регистрите в Министерството. Започнахме поетапно автоматизирано прекачване на регистри от Ексел в същинска база данни и отварянето им към потребителите първо с търсачка на уеб страницата и второ с програмно-приложен интерфейс (API). Работата по това продължава, само че ще бъде довършена. За няколко седмици вложено време вършим гратис за бюджета и работещо краткотрайно решение, до момента в който стане подготвена системата на ДАЕУ, към която тези регистри би трябвало да мигрират в последна сметка.

Защо: Информационна система за каквото и да е не би трябвало да се прави небрежно и апропо. Но когато има работещо и изпитано решение, което да извърши законовите отговорности и да даде улеснение на жителите, би трябвало просто малко проактивност да бъде интегрирана без стрес върху бюджета и двоен масраф за данъкоплатеца. Публичните регистри би трябвало да бъдат не просто линкове към ексел файлове с неразбираема дата на уеб страницата на институцията – би трябвало да бъдат в същинска база, отговаряща на стандартите и осигуряваща програмен достъп на всекиго за разбор, публицистика и бистрота. Минимумът е да може да се търси в тях на уеб страницата.

Дигиталните действия в НПВУ: С сътрудниците от екипа на вицепремиера Атанас Пеканов работихме по разбор на цифровите аспекти на другите планове от Плана за възобновяване и резистентност, т.е. къде и по какъв начин тези планове включват основаването на някакъв програмен продукт, поръчван от съответната институция. Помогнах с експертиза къде и какво може да бъде усъвършенствано като разноски, по-добре структурирано, развито като действия и написано в по-добър подробност. Това беше много сериозна задача и се веселя, че имаше плодове и че успяхме да усъвършенстваме разноски и да ги пренасочим допълнително действия. Поздравявам екипа на господин Пеканов за цялата им работа по този проект!

Карти и данни в ИАГ: С изпълнителния шеф Алекс Дунчев предприехме самодейност по бистрота и гласност по отношение на данните на Изпълнителна организация по горите. Освен напъните по издание на данни на Портала за отворени данни, за които стана дума нагоре, съм изключително горделив с, в който участвах интензивно и за който си заслужава да се написа настрана, само че в резюме дава за прилагане и за разглеждане в GIS формат настоящи данни за очертанията на гори и държавни стопанства. Същевременно този план е прогресивен в още две основни посоки: първо, употребява действителен програмен продукт, вместо да поръчва нов, и второ: употребява инфраструктурата на държавния облак на ДАЕУ, за който към този момент като данъкоплатци сме платили и който обезпечава съгласуемост със стандартите на организацията.

Стратегическо обмисляне със модерни средства в МОН: Със зам-министър Евгения Пеева в Министерство на образованието и науките, дружно с сътрудници от сектора, работихме по техен страховит план за мониторинг на знаци за прогрес в образованието по отношение на средства, стратегии и политики по стратегическите цели. Работата по него продължава, само че когато е подготвен, мисля, че ще бъде същински образец за това по какъв начин една администрация би трябвало да възнамерява политики, учредени на данни – тематика, с която се занимавам от години в работата си по Визия за София и след това Софияплан. Впрочем, сходен план заложихме и в Министерство на стопанската система и се надявам да бъде изпълнен.

Удобство, бистрота и автоматизация в ИСУН: Консултирах сътрудниците от Централно координационно звено на тематика оптимизация на системата ИСУН. Стъпвайки върху рекомендациите от един отличен пост на Боян Юруков, помогнах с правенето на задание за разнообразни усъвършенствания и ремонти по даването на отворени данни и използването на обществената информация. По тяхно предложение по-късно предизвиках диалог с Национален статистически институт за възстановяване на автоматизираната връзка сред двете институции при попълване данните на бизнеси, кандидатстващи по европроекти. На процедура вместо да се изпращат PDF-и, които изискват човешка интервенция и отварят поле за неточност и нередности, данните автоматизирано влизат във формулите за оценка и би трябвало единствено да бъдат тествани, като всички досегашни процедури за меродавност не престават да са настоящи. Радвам се да рапортувам, че по информация от ЦКЗ и двете действия ще бъдат скоро подготвени.