На 93 годишна възраст ни напусна Величко Минеков, един от

На 93 годишна възраст ни напусна Величко Минеков, един от най-талантливите български създатели.

Величко Минеков е роден на 13 октомври 1928 година в пазарджишкото село Мало Конаре. Учи във ВИИИ „ Николай Павлович” в София при проф. Андрей Николов и проф. Марко Марков, а приключва през 1954 година в класа по статуя на проф. Любомир Далчев. От 1964 година е учител по статуя в Художествената академия. От 1967 година е доцент, а през 1975 година става професор. На идната 1976 година е определен за ректор на академията, като заема поста до 1983 година. По-късно преподава във Великотърновския университет.

Сред учениците на Величко Минеков са скулптори като Александър Хайтов, Димитър Борисов, Димитър Найденов, Живко Дончев, Иван Русев, Рая Георгиева, Светлин Николов, Спас Киричев, Христо Харалампиев. От 1976 година е зам.-председател на СБХ.

Величко Минеков взе участие във всички общи художествени изложения в България и в редица интернационалните експозиции в Москва, Париж, Будапеща, Венеция и мн. други.

Негови произведения се намират в Националната изложба в София, в Софийската градска художествена изложба, художествените галерии на Пловдив, Пазарджик, Варна, Враца, Стара Загора, Русе, както и в Италия, Германия, Русия, Съединени американски щати, Белгия, Египет, Иран. Творби на Величко Минеков са в сбирките на Световната организация по изхранването – Женева, Кенеди Център – Вашингтон, Кметството на Антверпен, Хюго Вутен – Белгия, Петер Лудвиг – Кьолн.

Награди и звания:

1956 – II премия на ОХИ за фигурата „ Спартак “ – лауреат на VI юношески международен фестивал в Москва за същата фигура
1957 – I премия, златен орден,на ОХИ за творбата „ Почивка “
1958 – I премия на ОХИ за творбите „ Майка” и„ Жажда “
1960 – почетен с медал „ Кирил и Методий “ II-ра степен
1969 – присъдена му е премията „ Иван Лазаров “
1971 – почетен със званието „ заслужил художник “
1975 – става лауреат на Димитровска премия
1976 – почетен с медал „ Георги Димитров “
1976 – почетен със званието „ национален художник “
1979 – почетен с медал „ Червено знаме на труда “, II степен
1979 – разгласен за почетен жител на Пазарджик
1979 – връчен му е Почетният знак на София
1980 – присъдена му е премията на Съюза на архитектите в България за принос в българската архитектура
2006 – почетен с премия „ Оборище “
2006 – почетен с медал „ Стара планина “ I степен
2006 – почетен с почетното звание „ Доктор хонорис идея “ на НХА
2010 – почетен жител на София.

Опелото е на 5 август (петък) в храм „ Свети Седмочисленици” в гр. София от 12:00 часа. Погребението ще бъде в 14:30 часа на на Централните софийски гробища.

Снимка: Министерство на културата