In memoriam Моника Вити и Микеланджело Антониони: приключението
На 90-годишна възраст умря Моника Вити, кралицата на италианското кино, заяви "Фигаро ". По този мотив публикуваме още веднъж един роман на френското издание за връзката на актрисата с италианския режисьор Микеланджело Антониони. Филмите на Антониони са документални филми за Моника Вити. Тялото на Моника. Краката ѝ. Устните ѝ. Русата ѝ грива. Деколтето ѝ. Късогледите ѝ очи.
Микеланджело Антониони и Моника Вити по време на фотосите на "Приключението "
Заедно те се смеели доста. Моника Вити и Микеланджело Антониони, избухващи в смях, не е тъкмо първият облик, който идва мислено. Не си представяме по какъв начин най-интелектуалният режисьор и олицетворението на модерната невроза се заливат от смях.
Истинското ѝ име е Мария Луиза Чечарели. Пробвала се е в театъра, малкия екран, спомагателното синхронизиране. Антониони таман търсел глас, с цел да дублира Дориан Грей (това не е смешка: в действителност има актриса с това име) във “Викът ”. Тя била на запис. Той бил зад нея. Тя имала кок. Той се доближил, споделил ѝ, че има прекрасен врат, че може да се опитва в киното. “Винаги в тил, значи? ”, дала отговор тя. Трябва да се е обърнала с усмивка. Станали неразделни.
Тя го въодушевява. Носи му благополучие. Той не я пуска. Спортната му фигура издава патриций от Ферара, където дружал с Джорджо Басани, създателят на “Градината на Финци-Контини ”. Искал да бъде художник, разгласил рецензии в профилирани списания, бил помощник на Карне. Той към този момент е снимал “Хроника на една обич ” и “Приятелките ”. Предлага ѝ “Приключението ”. Идеята се родила по време на един круиз. Скарали се и тя изчезнала за час и половина на необитаем остров. Само Антониони може да снима филм, дълъг два часа и 20 минути, върху толкоз нежни основи.
Посоката е Панарея, най-малкият от Еолийските острови. На Леа Масари ѝ е омръзнало от годеника ѝ. Докато се къпе до една канара в средата на нищото, тя се изпарява в природата. Всички остават без мирис от кряскане: “Анна! Анна! ”. Къде е момичето? Въпросът ще остане без отговор, една от най-съблазнителите мистерии на седмото изкуство. “Криминален филм наобратно ”, ще разяснява Антониони.
Снимките през 1959 година наподобяват на олимпийско достижение. Трябвало да траят три седмици, траяли девет. Островът, със своите 250 поданици, е лишен от всевъзможни улеснения. Очевидно няма топла вода. За електричество да не приказваме. Единствената връзка с континента: предавател, захранван от бензинов мотор. Екипът от 50 души се настанява, където откри. Леа Масари идва с 15-те си куфара. Тя ще получи сърдечна рецесия, съпроводена от двудневна кома. Техниците са се натъпкали на лодка, дълга 12 метра. Летният сезон е приключил и прогнозата за времето не е доста обещаваща. Има прекалено много вятър. Трябва да завали, а слънцето отхвърля да се скрие.
По-късно настъпва мраз. Моника Вити изпада в ридания. Габриеле Ферцети заплашва да зареже всичко. Торнадо доближава острова. Местен риболовец го отклонява, правейки знак с кръст. Продукцията е пред банкрут. Персоналът афишира стачка. Спешно е открит нов финансист. Плановете не престават в Сицилия, във трен, в хотел “Сан Доменико ” в Таормина. Антониони снима в черно-бяло отсъствието, паниката, меланхолията. Накрая Моника Вити плаче. Тя поставя ръка върху косите на мъжа, който преди малко я е измамил. Силуетите им се открояват в тил. Джовани Фуско е създател на музиката. Филмът е шедьовър.
Устните ѝ, русата ѝ грива, деколтето ѝ
Това мнение надалеч не е единомислещо. “Приключението ” е прожектиран на фестивала в Кан на 15 май 1960 година (в конкурсната стратегия е и “Долче Вита ”, който печели Златната палма). Публиката се присмива. Освирквания и дюдюкания. На излизане Моника Вити е със сълзи на очи. Антониони я успокоява. На идващия ден в хотел “Карлтън ” ги чака лист с поддръжка: “Видяхме най-хубавия филм на фестивала ”. В долната част на писмото са петдесетина влиятелни имена, измежду които Роселини, продуцентът Анатол Дауман, Ален Кюни, Морис Роне и даже Алис Саприч. Впоследствие филмът се трансформира в класика.
Антониони продължава да снима Моника Вити. “Аз нуждая се да пребивавам и работя с индивида, който обичам ”, ще каже актрисата. В “Затъмнението ” тя се разделя с ухажор публицист и среща Ален Делон, борсов медиатор с бял кабриолет “Алфа ”.
Ален Делон и Моника Вити
В “Червената пустиня ” е омъжена за инженер и току-що е напуснала психиатрична болница. Мъкне тъгата си в декорите от заводи и промишлен пушек и на половина изнасилена от Ричард Харис, се скита със сина си, не знаейки към кого да насочи любовта си.
Филмите на Антониони са документални филми за Моника Вити. Тялото на Моника. Краката ѝ. Устните ѝ. Русата ѝ грива. Деколтето ѝ. Късогледите ѝ очи. “Те са най-странното нещо в нея, споделя той. Те не се стопират върху някакъв предмет, а гледат втренчено далечни секрети ”. На екрана тя прави гримаси пред огледалото, има жестове на императрица.
За нас той ще остане режисьор на необщителността. Защото се интересува от прочувствения безпорядък, тъй като измисля във “Фотоувеличение ” тенис мач без топки и ракети, тъй като героите му са безразлични, с елегантно обезсърчение и тъга.
След раздялата им Моника Вити работи още веднъж с Антониони в “Мистерията Обервалд ”. През 1985 година удар лишава режисьора от диалект и го оставя на половина неподвижен. Той умира през 2007 година, в същия ден, в който и Ингмар Бергман. Актрисата страда от заболяването на Алцхаймер. С малко шанс, тя не знае, че Микеланджело си е отишъл.
Микеланджело Антониони и Моника Вити
Превод от френски: Галя Дачкова
Микеланджело Антониони и Моника Вити по време на фотосите на "Приключението "
Заедно те се смеели доста. Моника Вити и Микеланджело Антониони, избухващи в смях, не е тъкмо първият облик, който идва мислено. Не си представяме по какъв начин най-интелектуалният режисьор и олицетворението на модерната невроза се заливат от смях.
Истинското ѝ име е Мария Луиза Чечарели. Пробвала се е в театъра, малкия екран, спомагателното синхронизиране. Антониони таман търсел глас, с цел да дублира Дориан Грей (това не е смешка: в действителност има актриса с това име) във “Викът ”. Тя била на запис. Той бил зад нея. Тя имала кок. Той се доближил, споделил ѝ, че има прекрасен врат, че може да се опитва в киното. “Винаги в тил, значи? ”, дала отговор тя. Трябва да се е обърнала с усмивка. Станали неразделни.
Тя го въодушевява. Носи му благополучие. Той не я пуска. Спортната му фигура издава патриций от Ферара, където дружал с Джорджо Басани, създателят на “Градината на Финци-Контини ”. Искал да бъде художник, разгласил рецензии в профилирани списания, бил помощник на Карне. Той към този момент е снимал “Хроника на една обич ” и “Приятелките ”. Предлага ѝ “Приключението ”. Идеята се родила по време на един круиз. Скарали се и тя изчезнала за час и половина на необитаем остров. Само Антониони може да снима филм, дълъг два часа и 20 минути, върху толкоз нежни основи.
Посоката е Панарея, най-малкият от Еолийските острови. На Леа Масари ѝ е омръзнало от годеника ѝ. Докато се къпе до една канара в средата на нищото, тя се изпарява в природата. Всички остават без мирис от кряскане: “Анна! Анна! ”. Къде е момичето? Въпросът ще остане без отговор, една от най-съблазнителите мистерии на седмото изкуство. “Криминален филм наобратно ”, ще разяснява Антониони.
Снимките през 1959 година наподобяват на олимпийско достижение. Трябвало да траят три седмици, траяли девет. Островът, със своите 250 поданици, е лишен от всевъзможни улеснения. Очевидно няма топла вода. За електричество да не приказваме. Единствената връзка с континента: предавател, захранван от бензинов мотор. Екипът от 50 души се настанява, където откри. Леа Масари идва с 15-те си куфара. Тя ще получи сърдечна рецесия, съпроводена от двудневна кома. Техниците са се натъпкали на лодка, дълга 12 метра. Летният сезон е приключил и прогнозата за времето не е доста обещаваща. Има прекалено много вятър. Трябва да завали, а слънцето отхвърля да се скрие.
По-късно настъпва мраз. Моника Вити изпада в ридания. Габриеле Ферцети заплашва да зареже всичко. Торнадо доближава острова. Местен риболовец го отклонява, правейки знак с кръст. Продукцията е пред банкрут. Персоналът афишира стачка. Спешно е открит нов финансист. Плановете не престават в Сицилия, във трен, в хотел “Сан Доменико ” в Таормина. Антониони снима в черно-бяло отсъствието, паниката, меланхолията. Накрая Моника Вити плаче. Тя поставя ръка върху косите на мъжа, който преди малко я е измамил. Силуетите им се открояват в тил. Джовани Фуско е създател на музиката. Филмът е шедьовър.
Устните ѝ, русата ѝ грива, деколтето ѝ
Това мнение надалеч не е единомислещо. “Приключението ” е прожектиран на фестивала в Кан на 15 май 1960 година (в конкурсната стратегия е и “Долче Вита ”, който печели Златната палма). Публиката се присмива. Освирквания и дюдюкания. На излизане Моника Вити е със сълзи на очи. Антониони я успокоява. На идващия ден в хотел “Карлтън ” ги чака лист с поддръжка: “Видяхме най-хубавия филм на фестивала ”. В долната част на писмото са петдесетина влиятелни имена, измежду които Роселини, продуцентът Анатол Дауман, Ален Кюни, Морис Роне и даже Алис Саприч. Впоследствие филмът се трансформира в класика.
Антониони продължава да снима Моника Вити. “Аз нуждая се да пребивавам и работя с индивида, който обичам ”, ще каже актрисата. В “Затъмнението ” тя се разделя с ухажор публицист и среща Ален Делон, борсов медиатор с бял кабриолет “Алфа ”.
Ален Делон и Моника Вити
В “Червената пустиня ” е омъжена за инженер и току-що е напуснала психиатрична болница. Мъкне тъгата си в декорите от заводи и промишлен пушек и на половина изнасилена от Ричард Харис, се скита със сина си, не знаейки към кого да насочи любовта си.
Филмите на Антониони са документални филми за Моника Вити. Тялото на Моника. Краката ѝ. Устните ѝ. Русата ѝ грива. Деколтето ѝ. Късогледите ѝ очи. “Те са най-странното нещо в нея, споделя той. Те не се стопират върху някакъв предмет, а гледат втренчено далечни секрети ”. На екрана тя прави гримаси пред огледалото, има жестове на императрица.
За нас той ще остане режисьор на необщителността. Защото се интересува от прочувствения безпорядък, тъй като измисля във “Фотоувеличение ” тенис мач без топки и ракети, тъй като героите му са безразлични, с елегантно обезсърчение и тъга.
След раздялата им Моника Вити работи още веднъж с Антониони в “Мистерията Обервалд ”. През 1985 година удар лишава режисьора от диалект и го оставя на половина неподвижен. Той умира през 2007 година, в същия ден, в който и Ингмар Бергман. Актрисата страда от заболяването на Алцхаймер. С малко шанс, тя не знае, че Микеланджело си е отишъл.
Микеланджело Антониони и Моника Вити
Превод от френски: Галя Дачкова
Източник: glasove.com
КОМЕНТАРИ