На 9 юли 2024 г. (нов стил) се навършват 174

9 юли – Честваме 174 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли 2024 година (нов стил) се навършват 174 години от рождениeто на. Честването минава и под знака на кръглата годишнина от първото независимо българско издание на романа „ Под игото “, оповестен през 1894 година от издателство „ Т. Ф. Чипев “ – 130 години.

Първият разказ в младата българска литература остава най-популярното произведение на Иван Вазов, донесло му литературна популярност освен в България, само че и по света. Век по-късно и в динамични времена „ Под игото “ продължава да вълнува, провокира и разкрива минало и хоризонти, като резервира основна роля и в просветителната стратегия в българското учебно заведение.

Наричат Иван Вазов патриарх на българската литература и национален стихотворец. С приближаването на втория век след рождението му остава непреклонен на фона на исторически пристрастености и литературни разногласия, като дава право на избор с поклонение пред Отечество и народ.

Кратка история за живота на Иван Вазов

Ива̀н Мѝнчов Ва̀зов е български стихотворец, публицист и драматург, именуван постоянно „ Патриарх на българската литература “. Творчеството на Вазов е отражение на две исторически столетия – Възраждането и следосвобожденска България. Иван Вазов е учен на Българската академия на науките и министър на националното просвещение от 7 септември 1897 година до 30 януари 1899 година от Народната партия.

Иван Вазов е роден на 9 юли (27 юни остарял стил) 1850 година в Сопот. Произхожда от семейство на приблизително състоятелен търговец, в което на респект са строгият ред и патриархалността, почитание към религиозните и битовите обичаи, отзивчивостта към възрожденските просветителски и патриотични настроения. Брат е на военните дейци Георги Вазов и Владимир Вазов, на общественика и политик Борис Вазов, а също на лекар Кирил (Кирко) Вазов. Според Борис Вазов родът на Вазовите произлиза от Кирко Иванов Арнаудов от нестрамското село Сопот (сега несъществуващо), който се преселва в днешния Сопот в края на XVIII век по време на размириците при ръководството на Али паша Янински.

Иван Вазов приключва локалното взаимно и класно учебно заведение, среща се с истинска и преводна българоезична литература. С помощта на учителя Партений Белчев, съветски ученик, овреме се приобщава и към рускоезичната лирика. През 1866 година учи гръцки и турски език в Калоферското учебно заведение при Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев), като става негов асистент преподавател. Там намира богата библиотека от френскоезични и рускоезични книги, които изиграват огромна роля за литературното му развиване.

През 1866 година се записва в 4-ти клас на Пловдивската гимназия, ръководена от Йоаким Груев, където би трябвало да овладее гръцки и турски език. Освен това Вазов старателно учи френски език и се увлича от поезията на Пиер Беранже, Виктор Юго и Алфонс дьо Ламартин. През 1868 година татко му го извиква в Сопот, с цел да поеме търговията, само че Вазов не демонстрира податливост към тази специалност, а изпълва бащините си бележници със стихове (част от тях излизат през 1880 година в стихосбирката „ Майска китка “). През 1870 година в „ Периодическо списание “ на Браилското книжовно сдружение излиза и първото му оповестено стихотворение „ Борба “.

Софийски интервал на Иван Вазов

През 1889 година Иван Вазов се връща в България и се открива в София. През 1890 година основава списание „ Денница “, което излиза 2 години. По това време издава най-силните си критично-реалистични разкази, събрани в „ Драски и шарки “ (в два тома). През 1895 година тържествено е празнувана 25-годишната му литературна активност. Романът „ Нова земя “ е посрещнат от рецензията толкоз негативно, че огорченият създател стига до мисълта да се откаже от писане.

След възобновяване на Народната партия Вазов се включва интензивно в нейната активност и е определен за депутат през 1894 и 1896 година През 1897 – 1899 година той е министър на националното просвещение в третото държавно управление на Константин Стоилов. След това се отдръпва от дейния политически живот, само че през 1911 година още веднъж е народен представител в V велико национално заседание.

На Балканските войни през 1912 – 1918 година откликва с 3 стихосбирки – поетична хроника на събитията. Вазов е сред тези, които се опълчват на въвличането на България в Първата международна война на страната на Тройния съюз, само че когато това става, възпява в стиховете си успехите на българските войски. Втората национална злополука приема трудно, с възприятието, че е дочакал разгрома на своя свят, само че не изгубва вярата си в бъдещето на България.

През 1920 година тържествено е отпразнуван 70-годишният празник на Иван Вазов, от дълго време към този момент непринудено разгласен за национален стихотворец. Успял да види всенародната обич и благодарност, през 1921 година умира от раздор на сърцето в дома си в София. Действителен член на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките) от 1881 година, почетен член на Българска академия на науките от 1921 година

Иван Вазов завещава цялото си имущество на един от своите братя, който се намира в затруднено материално състояние. След гибелта му обаче министър-председателят Александър Стамболийски прокарва специфичен закон за основаване на музей на Иван Вазов, с който къщата в София, авторските права и цялото движимо имущество на писателя са национализирани без отплата. Вещите, намиращи се у трети лица, би трябвало да бъдат предадени неотложно, като нарушителите са застрашени с отговорност по закона за разбойничеството.

Любовен живот на Иван Вазов

Първите любовни трепети поетът изпитва едвам на 19 години към 30-годишната Катерина. Катерина е покръстена еврейка, а мъжът ѝ Васил Кьорооглу, я е сграбчил от Солун, като самичък, оставайки да работи във Влашко, е поверил грижата за нея на родителите си.

Според мнозина огромната обич на Иван Вазов е Зихра. Тя е била жена на турски бей, който пийнал се удавя. След това неин настойник става съветски офицер.

Първата същинска любовна драма на Иван Вазов е с българката Пелагия. Пелагия била извънредно красива и съдбовна жена, а пристрастеността на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на съветски полковник и разрушила сърцето на поета. Той даже мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.

Иван Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент (писателят Васил Друмев) – Атина Болярска. Бракът им продължава едвам 15 месеца. За неговия провал съвременниците винят майка му Съба, само че самият Вазов отхвърля това. Разводът сред двамата лишава 30 години.

И най-после идва последната и най-голяма обич на Иван Вазов – Евгения Бончева-Елмазова, с книжовен псевдоним Евгения Марс. Техният разказ продължава 16 години – до самата гибел на поета през 1921 година Когато се срещат тя е на 28 години, а той на 55. Евгения е омъжена за първия български квалифициран ортодонт доктор Елмазов и майка на двама сина. Той ѝ посвещава лирическия цикъл “Трендафилите ”.

Творчество

През 1870 година Вазов отпечатва първото си стихотворение – „ Борба “. През 1872 година издава стихотворението „ Борът “, което е първото му обществено коментирано стихотворение. До 1875 – 1876 година Вазов написа и любовни стихотворения. През 1876 година отпечатва първата си стихосбирка – „ Пряпорец и Гусла “, само че не подписва книгата с същинското си име, а с псевдонима Пейчин. Това става в Букурещ. В нея той включва „ Панагюрските въстаници “, по-известно като „ Боят настана “. През 1877 година излиза втората стихосбирка на Вазов – „ Тъгите на България “, която към този момент е подписана от Иван Вазов. Третата стихосбирка на Вазов излиза от щемпел година по-късно – през 1878 година и носи заглавието „ Избавление “. През 1881 година Вазов издава стихосбирката „ Гусла “.

Иван Вазов е създател освен на първия български научнофантастичен роман („ Последният ден на ХХ век “, 1899), само че е написал и първата наша фентъзи поема („ В царството на самодивите “, 1884), както и някои фентъзи стихотворения.

Голям дял в художествената прозаичност на Иван Вазов заемат пътеписите му. В тях природата е пречупена през светоусещането на патриота и жителя, като Вазов ловко редува пейзажите с географски, исторически и етнографски бележки, информационния звук с белетристично изображение, лиризма с комизъм.

Интересът към основаването и развиването на български следосвобожденски спектакъл подтиква първите драматургични опити на Вазов, които имат триумф измежду публиката, проправят пътя на младата българска драматургия, само че не са художествено завладяване за създателя. Популярност му донасят драмите Хъшове, Към бездна, Борислав и Ивайло и комедията Службогонци, които са нов стадий от развоя на българската драма след В. Друмев и Д. Войников. С патриотичния си възторг, колоритните характери и безапелационно изявените деяние и тирада Хъшове придвижва на сцената огромна част от идейно-емоционалното благосъстояние на Немили-недраги; с трагично напрежение е изпълнена и Към бездна – драматизация на повестта Иван Александър.

Още от края на XIX век творбите на Вазов са необятно публикувани и отвън България. Преведени са на повече от 50 езика.Вазов не инцидентно е наименуван „ патриарх на българската литература ”. Неговото творчество слага основите на занапред разрастващата се прозаичност и поезия в България. Романът му „ Под игото ” е преведен на над 40 езика. Днес името му се загатва с почит, а портретът му виси в доста културни институции. Наследството на създателя, от което черпим, би трябвало да бъде четено от поколенията и отсега нататък, с цел да се предава патриотичния дух, който струи от трудовете му.

Паметник на Иван Вазов в София

Паметникът на огромния български публицист Иван Вазов се намира в центъра на София, на ул. „ Раковска ”, в градинката пред църквата „ Св. София ”. Дело е на скулптора Иван Блажев, който го издига през 50-те години на предишния век. Иван Вазов е изобразен по какъв начин държи в ръката си книга, а погледът му като че ли е насочен напред, към бъдещето. Цялата фигура на Вазов показва неотстъпчивост и е знак на непоклатимата религия и любов на писателя към българския народ.

Музеи на Иван Вазов

Къща музей „ Иван Вазов “ в Сопот, родният дом на патриарха на българската литература – град Сопот, Пловдивска област, част от Стоте национални туристически обекта. Работно време: 08:00 – 12:00 и 13:00 – 17:00 ч. почивен ден понеделник. Родната къща на поета, роден на 9 юли 1850 година, е разрушена при опожаряването на града по време на

Руско-турска война (1877-1878). През 1920 година се взема решение за възобновяване ѝ и през 1935 година музеят е открит.

Къща музей „ Иван Вазов “ в София, домът на Вазов в София, на едноименната улица при пресечката с улица „ Георги Раковски “.

Къща музей „ Иван Вазов “ в Берковица.