Сатирата с първа премиера за 2018 година
На 9 януари ще се състои първата премиера в Сатиричния спектакъл за 2018 година. Режисьорът Йосиф Сърчаджиев предлага нов прочит на комедията на Валентин Красногоров „ Прелестите на изневярата”. Шест години след първата режисура на пиесата Йосиф Сърчаджиев още веднъж работи в Сатиричния спектакъл със същия постановъчен екип - сценографа Елена Делева и композитора Мартин Каров, само че с отчасти изменен актьорски състав. В новата версия в миниатюрата „ Да доживеем до вдругиден” вземат участие Мирослава Върбанова и Явор Борисов, във втората едноактна пиеса „ Прелестите на изневярата” – Екатерина Георгиева и Пламен Великов, Ана Вълчанова и Богдан Казанджиев си партнират в „ Семейна сцена”, а в епизода „ Женска орисия” – Йорданка Стефанова и Полин Лалова.
„ Знаем, че тематиката за изневярата е третирана посредством всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките нещастия до актуалната сатирата и фарса. Тя изрично е застъпена и в Библията посредством една от десетте Божи заповеди: „ Не прелюбодействай!”. Нашият създател, обаче, не си служи нито със законите на драмата или нещастието, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист тип, само че на доста места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И все пак, той гледа на героите си с схващане, любов и трогване, без да им икономисва неуместните обстановки, конфузните положения или жалките реакции. Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, въображаемо е сложено в кавички от създателя.
„ Прелестите на изневярата” напълно не са чак толкоз прелестни. Стремежът на индивида към многообразие, обич, пристрастеност или благополучие посредством невярност е придружено от неудобства, терзания, страхове, измама и неистини и в последна сметка остава малоценен, недоизживян и някак неподобаващ. „ Това е положението”, като че ли ни споделя създателят. „ Такива сме от Адам и Ева до нас самите.
Не сме ангели, слаби сме, пристрастеностите са по-силни. Нека се погледнем посредством героите на пиесата и да се примирим със себе си.” – споделя Йосиф Сърчаджиев. Валентин Красногоров е създател на 42 пиеси. Негови текстове са преведени на британски, немски, испански, чешки, полски, словенски, румънски, албански, хърватски, монголски, гръцки, естонски, украински, турски, иврит, якутски, аварски и други Най-много са преведените пиеси на български – 11. Пиесите на Красногоров се играят в целия свят, като общият брой постановки надвишава 830.
Първата премиера на „ Прелестите на изневярата” е през 1982 в Ленинград. До момента комедията е сложена 97 пъти, в това число в Канада, Израел, Австралия, Албания, Финландия, Германия, Румъния. Красногоров е занаятчия на парадокса. Той ловко основава конспирация още от първата минута на действието и държи фена в напрежение до края на пиесата. Трудно може да се планува по какъв начин ще приключи една или друга история – всички те са непредсказуеми.
За да отдалечи фена от преждевременното „ разгадаване “, с цел да приспи неговата зоркост, създателят постоянно прибягва към детайлите на детектива, комическата обстановка, вкарва в действието в допълнение напрежение, по този начин ловко преплитайки ги в протичащото се, че постоянно се изненадваш – сякаш развръзката клонеше към благополучен край, а ненадейно всичко приключи с провал. И противоположното – от пепелищата изникват красиви цветя. И което е най-странното – колкото по-невероятни са обстановките, толкоз по-близки се оказват те до живота, до нашата реалност.
„ Знаем, че тематиката за изневярата е третирана посредством всички жанрове в историята на драматургията – от древногръцките нещастия до актуалната сатирата и фарса. Тя изрично е застъпена и в Библията посредством една от десетте Божи заповеди: „ Не прелюбодействай!”. Нашият създател, обаче, не си служи нито със законите на драмата или нещастието, нито с острието на сатирата, нито с подигравката и кикота на фарса. Не си служи в чист тип, само че на доста места е мацнал с четката и от драмата, и от сатирата, и от фарса. И все пак, той гледа на героите си с схващане, любов и трогване, без да им икономисва неуместните обстановки, конфузните положения или жалките реакции. Общото заглавие, под което представяме четирите пиеси, въображаемо е сложено в кавички от създателя.
„ Прелестите на изневярата” напълно не са чак толкоз прелестни. Стремежът на индивида към многообразие, обич, пристрастеност или благополучие посредством невярност е придружено от неудобства, терзания, страхове, измама и неистини и в последна сметка остава малоценен, недоизживян и някак неподобаващ. „ Това е положението”, като че ли ни споделя създателят. „ Такива сме от Адам и Ева до нас самите.
Не сме ангели, слаби сме, пристрастеностите са по-силни. Нека се погледнем посредством героите на пиесата и да се примирим със себе си.” – споделя Йосиф Сърчаджиев. Валентин Красногоров е създател на 42 пиеси. Негови текстове са преведени на британски, немски, испански, чешки, полски, словенски, румънски, албански, хърватски, монголски, гръцки, естонски, украински, турски, иврит, якутски, аварски и други Най-много са преведените пиеси на български – 11. Пиесите на Красногоров се играят в целия свят, като общият брой постановки надвишава 830.
Първата премиера на „ Прелестите на изневярата” е през 1982 в Ленинград. До момента комедията е сложена 97 пъти, в това число в Канада, Израел, Австралия, Албания, Финландия, Германия, Румъния. Красногоров е занаятчия на парадокса. Той ловко основава конспирация още от първата минута на действието и държи фена в напрежение до края на пиесата. Трудно може да се планува по какъв начин ще приключи една или друга история – всички те са непредсказуеми.
За да отдалечи фена от преждевременното „ разгадаване “, с цел да приспи неговата зоркост, създателят постоянно прибягва към детайлите на детектива, комическата обстановка, вкарва в действието в допълнение напрежение, по този начин ловко преплитайки ги в протичащото се, че постоянно се изненадваш – сякаш развръзката клонеше към благополучен край, а ненадейно всичко приключи с провал. И противоположното – от пепелищата изникват красиви цветя. И което е най-странното – колкото по-невероятни са обстановките, толкоз по-близки се оказват те до живота, до нашата реалност.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ