Този месец отбелязваме 50 години от първото изстрелване на ракетата Сатурн 5 и полета на кораба Аполо 4
На 9-ти ноември 1967 година от галактическия център Кенеди излетява ракетата “Сатурн 5 ” с безпилотния транспортен съд “Аполо 4 ”. Полетът е стъпка към реализирането на пилотираните лунни експедиции на НАСА. Освен това той се случва едвам няколко месеца след нещастието с “Аполо 1 ”, при която заради пожар в кабината умират астронавтите Гъс Грисъм, Ед Уайт и Роджър Чафи.
Мнозина се питат – за какво идната експедиция след “Аполо 1 ” е “Аполо 4 ”? Къде са “Аполо 2 ” и “Аполо 3 ”? Причината за отсъствието им се корени в метода, по който НАСА е обозначавала задачите си.
Макар че стратегия “Аполо ” навлиза в своя кипеж през 1967 година, тестовите полети са почнали от дълго време, шест години по-рано – през 1961-ва, когато дебютират за пръв път ракетите “Сатурн 1 ” и са направени първите тествания на макетите на командните модули “Аполо ”. При тези първични полети НАСА употребява означение AS (от Apollo-Saturn), последвано от число сред 100 до 110. По-късно е основана по-напредналата ракета “Сатурн 1Б ”, при която се употребява означение AS и число сред 200 и 210.
На 26-ти февруари 1966 година е изработен суборбитален тест на ракетата “Сатурн 1Б ” с потребен товар “Блок 1 Аполо Команден модул ”, като задачата е обозначена като AS-201. През лятото са извършени още два безпилотни полета – AS-202 и AS-203 (203 е извършен пръв). Първият пилотиран полет с “Блок 1 ”, AS-204, би трябвало да се случи през февруари 1967 година. След него са планувани “Аполо 2 ” – дублираща задача на “Аполо 1 ”, екипажът на която би трябвало да ревизира за някои пропуски, позволени при провеждането на първата пилотирана задача, и да ги поправя. При “Аполо 3 ” към този момент е очакван тест на “Блок 2 Аполо Команден модул ”, който съставлява окончателната версия на кораба, планувана да лети до Луната. В организацията обаче се взема решение, че дублиращ полет “Аполо 2 ” не е необходим (тъй като “Блок 1 ” няма да лети до Луната), по тази причина е направена смяна – “Аполо 2 ” би трябвало да дебютира с лунния модул, а “Аполо 3 ” би трябвало да е първото изстрелване на мощната ракета “Сатурн 5 ”.
Но внезапно всичко се трансформира – през януари 1967 година екипажът, трениращ за AS-204, умира неуместно. Овдовелите съпруги молят НАСА тази задача публично да се преименува на “Аполо 1 ”, с цел да могат, даже и посмъртно, астронавтите да получат самопризнание като нейни членове. Агенцията извършва това тяхно предпочитание. Другите безпилотни проби остават известни като AS-201, AS-202, AS-203, по остарялото номериране. Те не са прекръстени. На 24-ти април 1967 година е оповестено публично, че всички последващи задачи ще стартират да се номерират от “Аполо 4 ” нататък (източник – PopSci).
Изстрелването на роботизирания транспортен съд “Аполо 4 ” е реалност на 9-ти ноември 1967 година в 14:00 ч. българско време. Понеже това е първият полет на тежкотоварната “Сатурн 5 ”, НАСА се опасява от неуспех наоколо до стартовата площадка. За наслада това не се случва – “Сатурн 5 ” се държи съгласно проектите по време на всички стадии на своя полет. Тя вкарва сполучливо степента S-IVB и командния модул “Аполо ” в първична кръгова 190-километрова орбита. След две обиколки на Земята степента S-IVB прави наново запалване – за пръв път в историята на космонавтиката. При това “Аполо 4 ” е доведен в дефинитивна елиптична орбита с разцвет 17 218 километра от Земята. Корабът се отдалечава на това разстояние, прави фотоси на Земята:
Земята, снимана от борда на “Аполо 4 ”. Photo credit: NASA
… след което се завръща назад и прави меко приводняване в Тихия океан.
Полетът е изцяло сполучлив. Макар през днешния ден рядко да си спомняме за “Аполо 4 ”, с изключение на на кръгли годишнини, без него е нямало да са факт и по-нататъшните задачи, в това число “Аполо 8 ” (първата пилотирана обиколка на Луната) и “Аполо 11 ” (първото пилотирано кацане на Луната).
Днес, половин век по-късно, частни галактически компании вървят самоуверено по стъпките на “Аполо ”. Сред тях се откроява СпейсЕкс. Тази година бяха изстреляни цели 16 ракети “Фолкън 9 ”, една от които достави в орбита българския телекомуникационен сателит “БългарияСат-1 ”. А до края на 2017-та или при започване на 2018-та чакаме полета на “Фолкън Хеви ” – най-мощната ракета в Съединени американски щати след пенсионирането на “Сатурн 5 ” с потенциал 63 тона до околоземна орбита. Съвсем скоро човечеството още веднъж ще разполага с технология, способна да закара астронавти на път към Луната.
