Изровиха костите на могъща кралица, погребана преди 700 г. в манастир
Археолози, работещи в манастир от XIV век в Барселона, били сюрпризирани да открият 25 скелета, когато отворили осем гроба – в това число останките на една от най-могъщите европейски средновековни кралици, написа 24 часа.
Прочетете още
Седем века откакто Елисенда де Монкада основала Кралския манастир “Санта Мария Педралбес ” в Барселона, екип от специалисти отворил гробницата ѝ, с цел да научи повече за живота ѝ, се споделя в изказване на Културния институт на Барселона. Елисенда е считана за една от най-могъщите дами на своето време поради комбинацията от авторитетния ѝ генезис, огромните ѝ политически връзки и голямото ѝ благосъстояние.
Проучването разкрило, че кралицата е била заровена в строги религиозни облекла, само че също по този начин, че в гробниците на най-близките спътници на Елисенда има кости на мъже, намушкани до гибел, и на жена, умряла по средата на бременността си.
Елисенда де Монкада е четвъртата брачна половинка на Хайме II Арагонски, именуван Справедливия. Тя била на 30 години, когато се омъжва за 55-годишния държател на Арагон и Валенсия единствено месец след гибелта на третата му брачна половинка, ставайки мащеха на 10-те му деца. Самата тя няма наследници от монарха.
Хайме II цари от 1291 година до гибелта си през 1327 година Когато брачният партньор ѝ се разболява към края на живота си, Елисенда основава в Барселона манастир за Ордена на бедните клариси, група от католически монахини, живеещи в изолираност.
След гибелта на краля Елисенда живее в дребен замък до манастира “Педралбес ” до гибелта си през 1364 година
Аристократката в никакъв случай не става монахиня и макар смирението си упражнява властта и влиянието си още 37 години като вдовица. Като част от отбелязването на 700-годишнината от основаването на манастира през 1326 година, откривателите отворили осем исторически гроба на хора, свързани с ранните години на религиозната обител. Гробницата на Елисенда се отваря за първи път.
Вътре археолозите разкрили кутия с нейните кости в единия ъгъл на по-голямо пространство сред църквата и манастира, което било разграничено на две от ниска стена. На процедура саркофагът се състоял от две елементи. Тази класификация евентуално е била основана преднамерено, с цел да показа кралицата по едно и също време като суверен и като каеща се монахиня, засилвайки нейните двойни политически и духовни функции.
Едната страна на гробницата на кралица Елисенда се вижда от църквата. Там тя е изобразена облечена като кралица, с герба на короната на Арагон. Носи кралския пръстен и е съпроводена от две кученца в краката си, символизиращи честност. Другата страна, забележима от манастира, я изобразява облечена като монахиня – без никакви признаци на кралската ѝ власт.
Първоначален разбор на костите на кралицата разкрил, че тя е била на към 70 години, когато е умряла, което съответствува с историческата информация, като останките ѝ демонстрират доказателства за остеоартрит.
Била е висока към 160 см. Въпреки че е заровена в обикновено монашеско расо, в гробницата е имало следи от бродиран със злато копринен плат, както и ароматните билки розмарин и мирта.
В гробницата на Собирана Олзет, първата абатиса на манастира, откривателите разкрили кости, съответстващи на това, което е известно за живота ѝ. Но те забелязали травматично пострадване на лицето ѝ, което се е случило малко преди или по време на гибелта ѝ. Разследването на пострадването, което, наподобява, е нанесено с нож, към момента не е стигнало до изводи какво се е случило. Друга гробница, за която в началото се е считало, че принадлежи на рицаря Арто де Фосес, в действителност съдържала костите на петима души: две дами и три деца.
В гробницата не са открити мъжки кости, съответстващи на Арто. Дългата опашка на едната жена била непокътната, към момента прикрепена към черепа ѝ.
А в гробницата, за която се счита, че принадлежи на Франческа Сапортела, втората абатиса на “Педралбес ” и племенница на кралицата, откривателите разкрили костите на минимум девет души, положени там в разнообразни интервали от време. Това включва четири мъжки черепа, всички от които с прободни рани, и мумифициран торс на жена с остатъци от 20- до 23-седмичен плод в родовия канал. Документи и пергамент, открити от тази гробница, в това число нотни листове, сега се консервират и учат.
“Изследването на гробовете при основите на манастира предлага неповторима опция да се задълбочим в първите десетилетия от живота на манастира, решителен интервал за схващане на неговата еволюция и роля в средновековното каталунско общество ”, написа в изказването си Културният институт на Барселона.
Но генетичният разбор едвам в този момент е почнал – досега единствено 6% от генома на кралицата е секвениран. Екипът възнамерява да употребява ДНК от костни и зъбни проби, с цел да удостовери самоличността на скелетите в гробниците, да откри фамилни връзки сред тях и да изследва възможното съществуване на антични патогени.
Окончателните резултати от археологическия разбор на костите, текстила, хартиите и растителните остатъци се чакат в средата на 2027 година “Предизвикателството за идната година ще бъде да се трансфорат тези първи открития в цялостна историческа интерпретация, която ни разрешава да разберем по-добре освен кои са били тези хора, само че и по какъв начин са живели, по какъв начин са умряли и по какъв начин са били запомнени ”, написа Културният институт на Барселона.
Прочетете още
Седем века откакто Елисенда де Монкада основала Кралския манастир “Санта Мария Педралбес ” в Барселона, екип от специалисти отворил гробницата ѝ, с цел да научи повече за живота ѝ, се споделя в изказване на Културния институт на Барселона. Елисенда е считана за една от най-могъщите дами на своето време поради комбинацията от авторитетния ѝ генезис, огромните ѝ политически връзки и голямото ѝ благосъстояние.
Проучването разкрило, че кралицата е била заровена в строги религиозни облекла, само че също по този начин, че в гробниците на най-близките спътници на Елисенда има кости на мъже, намушкани до гибел, и на жена, умряла по средата на бременността си.
Елисенда де Монкада е четвъртата брачна половинка на Хайме II Арагонски, именуван Справедливия. Тя била на 30 години, когато се омъжва за 55-годишния държател на Арагон и Валенсия единствено месец след гибелта на третата му брачна половинка, ставайки мащеха на 10-те му деца. Самата тя няма наследници от монарха.
Хайме II цари от 1291 година до гибелта си през 1327 година Когато брачният партньор ѝ се разболява към края на живота си, Елисенда основава в Барселона манастир за Ордена на бедните клариси, група от католически монахини, живеещи в изолираност.
След гибелта на краля Елисенда живее в дребен замък до манастира “Педралбес ” до гибелта си през 1364 година
Аристократката в никакъв случай не става монахиня и макар смирението си упражнява властта и влиянието си още 37 години като вдовица. Като част от отбелязването на 700-годишнината от основаването на манастира през 1326 година, откривателите отворили осем исторически гроба на хора, свързани с ранните години на религиозната обител. Гробницата на Елисенда се отваря за първи път.
Вътре археолозите разкрили кутия с нейните кости в единия ъгъл на по-голямо пространство сред църквата и манастира, което било разграничено на две от ниска стена. На процедура саркофагът се състоял от две елементи. Тази класификация евентуално е била основана преднамерено, с цел да показа кралицата по едно и също време като суверен и като каеща се монахиня, засилвайки нейните двойни политически и духовни функции.
Едната страна на гробницата на кралица Елисенда се вижда от църквата. Там тя е изобразена облечена като кралица, с герба на короната на Арагон. Носи кралския пръстен и е съпроводена от две кученца в краката си, символизиращи честност. Другата страна, забележима от манастира, я изобразява облечена като монахиня – без никакви признаци на кралската ѝ власт.
Първоначален разбор на костите на кралицата разкрил, че тя е била на към 70 години, когато е умряла, което съответствува с историческата информация, като останките ѝ демонстрират доказателства за остеоартрит.
Била е висока към 160 см. Въпреки че е заровена в обикновено монашеско расо, в гробницата е имало следи от бродиран със злато копринен плат, както и ароматните билки розмарин и мирта.
В гробницата на Собирана Олзет, първата абатиса на манастира, откривателите разкрили кости, съответстващи на това, което е известно за живота ѝ. Но те забелязали травматично пострадване на лицето ѝ, което се е случило малко преди или по време на гибелта ѝ. Разследването на пострадването, което, наподобява, е нанесено с нож, към момента не е стигнало до изводи какво се е случило. Друга гробница, за която в началото се е считало, че принадлежи на рицаря Арто де Фосес, в действителност съдържала костите на петима души: две дами и три деца.
В гробницата не са открити мъжки кости, съответстващи на Арто. Дългата опашка на едната жена била непокътната, към момента прикрепена към черепа ѝ.
А в гробницата, за която се счита, че принадлежи на Франческа Сапортела, втората абатиса на “Педралбес ” и племенница на кралицата, откривателите разкрили костите на минимум девет души, положени там в разнообразни интервали от време. Това включва четири мъжки черепа, всички от които с прободни рани, и мумифициран торс на жена с остатъци от 20- до 23-седмичен плод в родовия канал. Документи и пергамент, открити от тази гробница, в това число нотни листове, сега се консервират и учат.
“Изследването на гробовете при основите на манастира предлага неповторима опция да се задълбочим в първите десетилетия от живота на манастира, решителен интервал за схващане на неговата еволюция и роля в средновековното каталунско общество ”, написа в изказването си Културният институт на Барселона.
Но генетичният разбор едвам в този момент е почнал – досега единствено 6% от генома на кралицата е секвениран. Екипът възнамерява да употребява ДНК от костни и зъбни проби, с цел да удостовери самоличността на скелетите в гробниците, да откри фамилни връзки сред тях и да изследва възможното съществуване на антични патогени.
Окончателните резултати от археологическия разбор на костите, текстила, хартиите и растителните остатъци се чакат в средата на 2027 година “Предизвикателството за идната година ще бъде да се трансфорат тези първи открития в цялостна историческа интерпретация, която ни разрешава да разберем по-добре освен кои са били тези хора, само че и по какъв начин са живели, по какъв начин са умряли и по какъв начин са били запомнени ”, написа Културният институт на Барселона.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ