На 9 ноември 1880 г. в село Жеравна е роден

На 9 ноември 1880 година в село Жеравна е роден Йордан Йовков - един от най-обичаните български писатели. Детските и юношеските му години минават в родното място. Завършва гимназия в София през 1900 година След дипломирането си Йовков живее в Добруджа, където се преселва фамилията му. Казват, че той има две родни места - Жеравна и Добрич.

Писателят свързва огромна част от живота си и със столицата. Завършва Школата за запасни офицери в Княжево, като по време на образованието си разгласява първата си творба - стихотворението " Под тежкия кръст ". В интервала 1902-1911 разгласява 31 стихотоврения в разнообразни периодически издания. Първата си белетристична творба " Овчарова тъжба " с подзаглавие " Старопланинска легенда " Йовков е издадена в сп. " Просвета "

В началото на 1904 година се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, само че гибелта на татко му осуетява следването му.

" Винаги съм накривен да имам вяра на хората, да виждам и да диря у тях на първо място положителното " - споделя Йовков, който прекарва съвсем целия си умишлен живот на фронта ил пишейки за него, като боен сътрудник.

Есента на 1904 година Йовков се завръща в Долен извор и учителства в разнообразни добруджански села до 1912 година, когато е мобилизиран. Участва в Балканската и Междусъюзническата война като пълководец на рота в 41-ви пехотен полк. През юни 1913 година е ранен по време на битакта край Дойран, а месец по-късно е нараснал в чин. След войните Йовков се открива в София и работи като редактор на списание „ Народна войска ", където в бр.1 разгласява етюд за Балканската война - „ Утрото на паметния ден ".

През есента на 1915 година още веднъж е мобилизиран и изпратен в град Ксанти, a година по-късно е командирован в редакцията на списание " Военни вести ". След края на Първата международна война настава един от най-тежките интервали в живота на Йовков. Втората национална злополука го заварва в Добрич. След сложни дни, изпълнени с душевни терзания и материални неволи, и откакто Добруджа е окупирана от румънците, Йовков минава незаконно границата и се открива във Варна, където е преподавател до есента на 1920 година След покровителство на другари от София е назначен в българската легация в Букурещ. През 1920-1927 година е постоянен помощник по печата; непрекъснато е понижаван в служба, заради което в края на 1927 година напуща легацията.

Последните 10 години от живота му са изпълнени с креативен труд и изтощително напрежение, което се отразява на здравето му. През есента на 1937 година отпътува на лекуване в Хисаря. Поради влошеното му положение е откаран в Пловдив и опериран по неотложност в Католическата болница в Пловдив. Открит е рак на стомаха в напреднало, безнадеждно положение. Също рак в жлъчката. На 15 октомври 1937 година Йовков умира. Погребението му в София се трансформира в израз на национална обич и благодарност.

Трайното си наличие в националния нравствен и книжовен живот Йовков печели със сборниците „ Последна наслада ", „ Старопланински митове " (1927), „ Вечери в Антимовския хан " (1928), „ Женско сърце ", „ Ако можеха да приказват " (1936) и романа „ Чифликът край границата ", както и незавършения разказ „ Приключенията на Гороломов ", драмите „ Албена ", „ Боряна ", „ Обикновен човек " и комедията „ Милионерът ". Сборниците „ Старопланински митове ", „ Вечери в Антимовския хан ". Майстор на късия роман, по този начин назовават огромния български публицист Йордан Йовков, като 70 негови книги са преведени на над 25 езика, а обособени негови произведения - на над 37.