НИМ открива изложба, посветена на 150 години от Априлското въстание
На 9 април (четвъртък) от 10.00 часа на ул. „ Черковна “ 92 в София, в навечерието на Великден, в Националния военноисторически музей ще бъде открита изложбата „ Кървавият пламък на българския Великден 1876 “, отдадена на 150-годишнината от Априлското въстание.
В дните, когато християнският свят си напомня жертвата и възкресението, разказът за пролетта на 1876 година придобива особена мощ – тъй като точно посредством саможертвата си българският народ декларира правото си на независимост и проправя пътя към своето възобновление на международната карта.
В центъра на експозиционния роман застават знамената и оръжията, освен като очевидци на епохата, а като най-яркия израз на волята за независимост – знамето като знак на идентичността, достойнството и идеала, към който се сплотяват българите, и оръжието като знак на последния обезверен, само че съдбоносен избор да защитят този блян. Заедно те въплъщават стремежа, вярата и дързостта на тези „ луди глави “, дръзнали да се изправят против една империя.
Сред показаните артефакти са истинските въстанически флагове – директни очевидци на случилото се преди 150 години. Посетителите ще имат опция да видят Карловското знаме – поръчано още от Васил Левски, под чиито дипли Панайот Волов афишира въстанието в Панагюрище, защото знамето на Райна Попгеоргиева още не е готово.
Част от експозицията са и три от 12-те флагове, ушити по поръчка на Георги Бенковски за 4-ти революционен окръг, знамето на Горнооряховските въстаници, арестувано от османските управляващи преди експлоадирането на въстанието, само че траяло пътя си към свободата с присъединяване си в кръвопролитните боеве при Шипка и Шейново в Руско-турската война. За обсега на делото свидетелстват и знамето на четата на Димитър Беровски от Разловското въстание, съхранило паметта за битките в Източна Македония, знамето на Сливенския революционен окръг, на комитета в с. Радилово и други.
Експозицията включва и персонално оръжие – хладно и огнестрелно, на участници в подготовката и реализирането на въстанието, принадлежало на персони като Иван Драсов, Панайот Хитов, Панайот Волов, Стоил челник, Ильо челник, Симо Соколов, Христо Караминков – Бунито и доста други познати и не толкоз известни герои от тези дни. Паметта за събитията от 1876 година е показана и посредством оценки, създавани през годините, които отразяват трайния им отзив в националната памет.
Част от експозицията са и свидетелства за мощния интернационален отзив, думи на задгранични държавници, учени, писатели и общественици разкриват съчувствието към българите и вълната от отвращение, която Априлското въстание провокира в Европа и света. Посетителите ще имат опция да чуят и персоналните свидетелства на съвременници – гласове, които и през днешния ден носят паметта за претърпяното.
