Почина Жан-Пол Белмондо
На 88 години е умрял именитият френски артист Жан-Пол Белмондо, оповестява Франс прес, като се базира на неговия юрист. " Той бе доста изтощен от известно време. Угасна умерено ".
Жан-Пол Белмондо е умрял през днешния ден в дома си в Париж.
Жан-Пол Белмондо
(Jean-Paul Belmondo) е роден на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен в фамилията на ваятел. Не се представял добре в учебно заведение, а се занимавал основно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а фантазията му била да стане артист. Записва се да учи трагично изкуство в парижката Консерватория. И няколко години по-късно е подготвен за бъдещи триумфи.
Френският артист е лицето на новата вълна в киното през 60-те години на ХХ век.
Белмондо в своята актьорска кариера, която стартира през 1957 година, е изиграл над 100 функции във филми и на сцената на френските театри. Той става прочут след излизането на екран през 1960 година на лентата на Жан-Люк Годар " До последен дъх " (À bout de souffle), която става манифест на " новата вълна " във френското кино. Годар поверява основната роля на още ненавършилия 27 години Белмондо. Актьорът се оправя добре и поканите за присъединяване в други филми не закъсняват.
1960 година е доста сполучлива за Белмондо. Той игра е още във филмите " Модерато кантабиле " на режисьора Питър Брук и заедно със София Лорен във кино лентата на Виторио Де Сика " Чочарка " (La ciociara), почетен с " Оскар ".
Голяма част от кариерата на Белмондо минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Те вършат дружно два кино лентата - " Борсалино " (1970 г.) и " Бащи трепачи " (1998 г.).
До средата на 80-те облиците на героите на Белмондо са основно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с рискови каскади, които за разлика от доста свои сътрудници съвсем постоянно извършва самичък. Сериозните му функции се отличават с трагична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и тънък комизъм. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където реализира огромни триумфи. Основният му претекст за това е, че не желае хората да го запомнят като дядка в киното.
През 1989 година Белмондо получава премията " Сезар " за най-хубав артист.
Жан-Пол Белмондо е умрял през днешния ден в дома си в Париж.
Жан-Пол Белмондо
(Jean-Paul Belmondo) е роден на 9 април 1933 г. в парижкото предградие Ньой сюр Сен в фамилията на ваятел. Не се представял добре в учебно заведение, а се занимавал основно с бокс и футбол. Родителите му се развеждат, а фантазията му била да стане артист. Записва се да учи трагично изкуство в парижката Консерватория. И няколко години по-късно е подготвен за бъдещи триумфи.
Френският артист е лицето на новата вълна в киното през 60-те години на ХХ век.
Белмондо в своята актьорска кариера, която стартира през 1957 година, е изиграл над 100 функции във филми и на сцената на френските театри. Той става прочут след излизането на екран през 1960 година на лентата на Жан-Люк Годар " До последен дъх " (À bout de souffle), която става манифест на " новата вълна " във френското кино. Годар поверява основната роля на още ненавършилия 27 години Белмондо. Актьорът се оправя добре и поканите за присъединяване в други филми не закъсняват.
1960 година е доста сполучлива за Белмондо. Той игра е още във филмите " Модерато кантабиле " на режисьора Питър Брук и заедно със София Лорен във кино лентата на Виторио Де Сика " Чочарка " (La ciociara), почетен с " Оскар ".
Голяма част от кариерата на Белмондо минава в съперничевство с друга звезда на френското кино - Ален Делон. Те вършат дружно два кино лентата - " Борсалино " (1970 г.) и " Бащи трепачи " (1998 г.).
До средата на 80-те облиците на героите на Белмондо са основно смели авантюристи или цинични герои. Филмите му са изпълнени с рискови каскади, които за разлика от доста свои сътрудници съвсем постоянно извършва самичък. Сериозните му функции се отличават с трагична дълбочина, а комедийните му са оцветени с автоирония и тънък комизъм. С напредването на възрастта Белмондо се концентрира в работата си в театъра, където реализира огромни триумфи. Основният му претекст за това е, че не желае хората да го запомнят като дядка в киното.
През 1989 година Белмондо получава премията " Сезар " за най-хубав артист.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ