Заснеха Меркурий от 295 километра височина
BepiColombo снима зашеметяващи близки изображения по време на последното си прехвръкване към дребната, изпечена от слънцето планета
Сондата BepiColombo снима Меркурий от едвам 295 километра на повърхността на планетата. Снимките демонстрират свят, обхваната от рискови условия, разкривайки детайлни изгледи на кратери във безконечна мрачевина и техните ръбове, изложени на безкрайна дневна светлина. Смята се, че в тези сенки се намира пласт лед, който съхранява улики, които могат да ни оказват помощ да разберем по-добре предишното на Меркурий и евентуално неговото бъдеще.
" През идващите няколко седмици екипът на BepiColombo ще работи интензивно, с цел да разкрие допустимо най-вече от мистериите на Меркурий с данните от това прехвръкване, " съобщи ученият от Европейската галактическа организация Герайнт Джоунс по време на годишния брифинг на организацията на 9 януари.
След привършване на серията гравитационни маневри, задачата ще влезе в идната си фаза, подготвяйки се за събиране на данни през 2027 година
" Основната фаза на задачата на BepiColombo може да стартира след две години, " изясни Джоунс, " само че всичките шест прелитания към Меркурий ни предоставиха скъпа нова информация за тази малко изследвана планета. "
Меркурий е необикновен свят. Едва малко по-голям от нашата Луна, той обикаля към Слънцето на приблизително разстояние от към 58 милиона километра.
Излъскан от радиация и ерозирал от слънчевия вятър, атмосферата му е тъничък пласт газ, който непрекъснато се регенерира, до момента в който астероиди и плазма унищожават повърхността му.
През деня температурите могат да доближат 430 градуса по Целзий, до момента в който в сенчести пукнатини и преди изгрев стойностите падат до -180 градуса.
Под повърхността се крият загадки, които можем единствено да допускаме: механизми, виновни за мистериозно магнитно поле; богати находища на въглерод, евентуално във формата на дебел пласт диаманти; или интензивност, която кара планетата постепенно да се свива.
Изстреляна през октомври 2018 година, задачата BepiColombo цели да събере данни за магнитното поле, газовата екзосфера и повърхностните характерности на Меркурий, които могат да обяснят тези особености.
По пътя си камерите на задачата изпращат зашеметяващи изображения освен на повърхността на най-близката до Слънцето планета, само че и на облачните пластове на Венера.
Сред тези последни изображения астрономите разпознават свят, потъмнял с времето, само че от време на време подмладяван от пагубни удари и история на вулканични изригвания.
В едно от изображенията е забележима структурата Nathair Facula, която демонстрира следи от най-голямото известно вулканично изригване на Меркурий, маркирано от отвор с диаметър към 40 километра.
В непосредственост се намира кратерът Fonteyn, който свети със сравнителна младост, образуван единствено преди 300 милиона години.
През 2026 година трансферният модул на BepiColombo ще се върне към Меркурий, с цел да освободи орбитърите на ЕКА и Японската организация за галактически проучвания (JAXA). Те ще прекарат 2027 година, събирайки данни от разнообразни височини и ориентации над планетата.
Нито един от тях няма да се приближи на по-малко от 480 километра до повърхността, което прави тези изображения най-близките визуализации на Меркурий, които ще забележим в близко бъдеще.
Въпреки това, нашата картина на този пъклен свят е на път да стане доста по-детайлна, когато BepiColombo стартира главната си работа.
Сондата BepiColombo снима Меркурий от едвам 295 километра на повърхността на планетата. Снимките демонстрират свят, обхваната от рискови условия, разкривайки детайлни изгледи на кратери във безконечна мрачевина и техните ръбове, изложени на безкрайна дневна светлина. Смята се, че в тези сенки се намира пласт лед, който съхранява улики, които могат да ни оказват помощ да разберем по-добре предишното на Меркурий и евентуално неговото бъдеще.
" През идващите няколко седмици екипът на BepiColombo ще работи интензивно, с цел да разкрие допустимо най-вече от мистериите на Меркурий с данните от това прехвръкване, " съобщи ученият от Европейската галактическа организация Герайнт Джоунс по време на годишния брифинг на организацията на 9 януари.
След привършване на серията гравитационни маневри, задачата ще влезе в идната си фаза, подготвяйки се за събиране на данни през 2027 година
" Основната фаза на задачата на BepiColombo може да стартира след две години, " изясни Джоунс, " само че всичките шест прелитания към Меркурий ни предоставиха скъпа нова информация за тази малко изследвана планета. "
Меркурий е необикновен свят. Едва малко по-голям от нашата Луна, той обикаля към Слънцето на приблизително разстояние от към 58 милиона километра.
Излъскан от радиация и ерозирал от слънчевия вятър, атмосферата му е тъничък пласт газ, който непрекъснато се регенерира, до момента в който астероиди и плазма унищожават повърхността му.
През деня температурите могат да доближат 430 градуса по Целзий, до момента в който в сенчести пукнатини и преди изгрев стойностите падат до -180 градуса.
Под повърхността се крият загадки, които можем единствено да допускаме: механизми, виновни за мистериозно магнитно поле; богати находища на въглерод, евентуално във формата на дебел пласт диаманти; или интензивност, която кара планетата постепенно да се свива.
Изстреляна през октомври 2018 година, задачата BepiColombo цели да събере данни за магнитното поле, газовата екзосфера и повърхностните характерности на Меркурий, които могат да обяснят тези особености.
По пътя си камерите на задачата изпращат зашеметяващи изображения освен на повърхността на най-близката до Слънцето планета, само че и на облачните пластове на Венера.
Сред тези последни изображения астрономите разпознават свят, потъмнял с времето, само че от време на време подмладяван от пагубни удари и история на вулканични изригвания.
В едно от изображенията е забележима структурата Nathair Facula, която демонстрира следи от най-голямото известно вулканично изригване на Меркурий, маркирано от отвор с диаметър към 40 километра.
В непосредственост се намира кратерът Fonteyn, който свети със сравнителна младост, образуван единствено преди 300 милиона години.
През 2026 година трансферният модул на BepiColombo ще се върне към Меркурий, с цел да освободи орбитърите на ЕКА и Японската организация за галактически проучвания (JAXA). Те ще прекарат 2027 година, събирайки данни от разнообразни височини и ориентации над планетата.
Нито един от тях няма да се приближи на по-малко от 480 километра до повърхността, което прави тези изображения най-близките визуализации на Меркурий, които ще забележим в близко бъдеще.
Въпреки това, нашата картина на този пъклен свят е на път да стане доста по-детайлна, когато BepiColombo стартира главната си работа.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ