Между добротата и славата с „Баншите от Инишерин“
На 80-тото издание на " Златните глобуси " „ Баншите от Инишерин “ завоюва премията за най-хубав игрален филм. Критиците го бяха оповестили за подобен и преди този момент.
Цената на другарството е тематиката, която Мартин Макдона изследва. Режисьорът и сценарист оставя в центъра на историята актьорския тандем Колин Фарел и Брендън Глийсън. Двамата майсторски си партнират още в режисьорския му дебют от 2008 година - „ В Брюж “.
Този път действието се развива в измисления остров Инишерин, а годината е 1923 по време на Гражданската война в Ирландия.
Приятелството сред Колм (Глийсън) и Падрик (Фарел) е прекратено от решението на първия да не губи време в безсмислени диалози за магарешки фъшкии, а да способства с нещо на обществото като остави диря за поколенията с музиката, която написа.
Подобна концепция се приема като дръзновен жест освен от страна на изоставения Падрик, само че и от сплотеното общество на локалните в кръчмата. До този миг всеки ден в 14.00 часа двамата другари заемат местата си с бира в ръка. Шегата на сестрата на Падраик „ Може би към този момент не те харесва “ е жестокото знамение, което скоро героят се постанова да осъзнае.
Така една връзка, градена с години, се пропуква елементарно под тежестта на примамливата концепция, че можеш да бъдеш запомнен с творчеството си, сходно на Моцарт.
„ Кой помни положителните хора “, пита Колм и хваща цигулката. Тук режисьорът прави паралел с другарството сред човек и животно, което не предстои на сходно подозрение. В разходките си из планината и до кръчмата, Колм е безропотно следван от кучето си. Падрик от своя страна има мощна връзка с магаре, което постоянно пуска в стаята си и чийто очи като че ли единствени виждат дълбочината на болката му.
Макдона насочва един път благосклонностите към Колм, който се пробва да се освободи от оковите на посредствеността и да откри по-дълбок смисъл в съществуването си. Нараненият взор на Падрик също не ни оставя равнодушни към неговото страдалчество и изпитание да оправи нещата с най-близкия си.
Режисьорът деликатно подхожда към възприятията на двамата, преминаващи през разнообразни стадии в опитите си да се напаснат към новото и да отпиват на разнообразни маси бирата, която най-малко за единия се оказва с горчив усет.
Диалозите във кино лентата се стрелкат като във филм на Тарантино: бързи, дословни и целещи в слабото място съперника: " Ако съм ти приказвал разгулен нелепости, само че не мисля, кажи ми ще ти се извиня " – пита Падрик в опит да откри още веднъж приятеля си.
" Нищо не си ми споделил ", дава отговор Колм, само че вместо утешение го довършва с " Просто не те одобрявам повече ". " Но през вчерашния ден ме харесваше ", продължава с опитите Падрик с цел да чуе суровата истина: " Така ли било? ".
И в случай че първоначално безизходицата наподобява като почтена ситуационна комедия, то последователно се трансформира в мрачна кървава драма. За да се откъсне от неспиращия да го преследва Падрик, Колм му дава обещание да реже по един пръст от ръката си при всеки негов опит да продължи общуването.
На фона на препирните се чуват топовни гърмежи - счупеното до през вчерашния ден свършеното другарство сред основните персонажи е метафора на гражданската война в Ирландия. Война, която провокира гибел и принуждение сред най-близки, на пръв взор неразделни души. Жителите на Инишерин сякаш са надалеч от войната, само че не могат да се измъкнат от битките сред двамата основни герои. Глийсън и Фарел са изключителни, защитавайки позициите на персонажите си, които като че ли са потънали в пиесата на Бекет и чакат Годо като предначертан излаз за протичащото се.
Мартин Макдона с лекост трансформира спокойствието в положение на невъзможност, която носи горест и трагичност. А обстановките стигат крайни амплитуди. Подхвърлени са като монета, чиито страни са пример на трагикомичните крайности, редуващи се в кармичен кръг от правила и житейски условия.
Подобен метод режисьорът и сценарист употребява и в предходните си планове като „ В Брюж “ (отново с Глийсън и Фарел), където двамата другари – наемни убийци, се озовават в състояние, в което на единия е подредено да простреля другия.
Така е и в „ Три билборда отвън града “, където героинята на Франсис Макдорманд - обезверена от бездействието на полицията, се залавя сама да търси килъра на щерка си. Филмът носи на Макдона " Златен глобус " за най-хубав сюжет, както и БАФТА за най-хубав английски филм и автентичен сюжет, а тази година „ Баншите от Инишерин “ взе „ Златен глобус “ за най-хубав филм в категорията комедия и мюзикъл, за най-хубав сюжет, а също и остава измежду любимците за „ Оскар “. Не бе подминато и изключителното осъществяване на Колин Фарел ( „ Златен глобус “ за основна мъжка роля в комедия), който макар трогателния взор отдолу под дебелите вежди, не остави персонажа си само в страдалческа позиция и с края на другарството уточни пропукванията и в неговата добрина.
Всъщност най-предан се оказва недораслият Доминик (майсторско осъществяване на Бари Когън). Тормозен от татко си служител на реда, героят не съумява да заеме мястото на Колм в изчерпаното другарство, нито пък да откри любовта в лицето на сестрата на Падрик (Кери Кондън). Героинята също е с основна роля. Оказва се единствената напредничава, осъзнаваща застиналата еднообразност на Инишерин, бягаща от нея и досадната остаряла дама, приела облика на банши – самодива от ирландския фолклор, предсказваща гибелта.
А съчетанието на пасторалните фрагменти на Бен Дейвис и композитора Картър Бъруел носят изключително неспокойствие от българска страна. Най-вече поради първия кадър на кино лентата, в който на фона на планински хълмове под звуците на „ Полегнала е Тодора “ в осъществяване на Мистерия на българските гласове, върви героят на Колин Фарел, неподозиращ още, че със спокойствието, което сякаш носи живописната природа, е свършено.
Цената на другарството е тематиката, която Мартин Макдона изследва. Режисьорът и сценарист оставя в центъра на историята актьорския тандем Колин Фарел и Брендън Глийсън. Двамата майсторски си партнират още в режисьорския му дебют от 2008 година - „ В Брюж “.
Този път действието се развива в измисления остров Инишерин, а годината е 1923 по време на Гражданската война в Ирландия.
Приятелството сред Колм (Глийсън) и Падрик (Фарел) е прекратено от решението на първия да не губи време в безсмислени диалози за магарешки фъшкии, а да способства с нещо на обществото като остави диря за поколенията с музиката, която написа.
Подобна концепция се приема като дръзновен жест освен от страна на изоставения Падрик, само че и от сплотеното общество на локалните в кръчмата. До този миг всеки ден в 14.00 часа двамата другари заемат местата си с бира в ръка. Шегата на сестрата на Падраик „ Може би към този момент не те харесва “ е жестокото знамение, което скоро героят се постанова да осъзнае.
Така една връзка, градена с години, се пропуква елементарно под тежестта на примамливата концепция, че можеш да бъдеш запомнен с творчеството си, сходно на Моцарт.
„ Кой помни положителните хора “, пита Колм и хваща цигулката. Тук режисьорът прави паралел с другарството сред човек и животно, което не предстои на сходно подозрение. В разходките си из планината и до кръчмата, Колм е безропотно следван от кучето си. Падрик от своя страна има мощна връзка с магаре, което постоянно пуска в стаята си и чийто очи като че ли единствени виждат дълбочината на болката му.
Макдона насочва един път благосклонностите към Колм, който се пробва да се освободи от оковите на посредствеността и да откри по-дълбок смисъл в съществуването си. Нараненият взор на Падрик също не ни оставя равнодушни към неговото страдалчество и изпитание да оправи нещата с най-близкия си.
Режисьорът деликатно подхожда към възприятията на двамата, преминаващи през разнообразни стадии в опитите си да се напаснат към новото и да отпиват на разнообразни маси бирата, която най-малко за единия се оказва с горчив усет.
Диалозите във кино лентата се стрелкат като във филм на Тарантино: бързи, дословни и целещи в слабото място съперника: " Ако съм ти приказвал разгулен нелепости, само че не мисля, кажи ми ще ти се извиня " – пита Падрик в опит да откри още веднъж приятеля си.
" Нищо не си ми споделил ", дава отговор Колм, само че вместо утешение го довършва с " Просто не те одобрявам повече ". " Но през вчерашния ден ме харесваше ", продължава с опитите Падрик с цел да чуе суровата истина: " Така ли било? ".
И в случай че първоначално безизходицата наподобява като почтена ситуационна комедия, то последователно се трансформира в мрачна кървава драма. За да се откъсне от неспиращия да го преследва Падрик, Колм му дава обещание да реже по един пръст от ръката си при всеки негов опит да продължи общуването.
На фона на препирните се чуват топовни гърмежи - счупеното до през вчерашния ден свършеното другарство сред основните персонажи е метафора на гражданската война в Ирландия. Война, която провокира гибел и принуждение сред най-близки, на пръв взор неразделни души. Жителите на Инишерин сякаш са надалеч от войната, само че не могат да се измъкнат от битките сред двамата основни герои. Глийсън и Фарел са изключителни, защитавайки позициите на персонажите си, които като че ли са потънали в пиесата на Бекет и чакат Годо като предначертан излаз за протичащото се.
Мартин Макдона с лекост трансформира спокойствието в положение на невъзможност, която носи горест и трагичност. А обстановките стигат крайни амплитуди. Подхвърлени са като монета, чиито страни са пример на трагикомичните крайности, редуващи се в кармичен кръг от правила и житейски условия.
Подобен метод режисьорът и сценарист употребява и в предходните си планове като „ В Брюж “ (отново с Глийсън и Фарел), където двамата другари – наемни убийци, се озовават в състояние, в което на единия е подредено да простреля другия.
Така е и в „ Три билборда отвън града “, където героинята на Франсис Макдорманд - обезверена от бездействието на полицията, се залавя сама да търси килъра на щерка си. Филмът носи на Макдона " Златен глобус " за най-хубав сюжет, както и БАФТА за най-хубав английски филм и автентичен сюжет, а тази година „ Баншите от Инишерин “ взе „ Златен глобус “ за най-хубав филм в категорията комедия и мюзикъл, за най-хубав сюжет, а също и остава измежду любимците за „ Оскар “. Не бе подминато и изключителното осъществяване на Колин Фарел ( „ Златен глобус “ за основна мъжка роля в комедия), който макар трогателния взор отдолу под дебелите вежди, не остави персонажа си само в страдалческа позиция и с края на другарството уточни пропукванията и в неговата добрина.
Всъщност най-предан се оказва недораслият Доминик (майсторско осъществяване на Бари Когън). Тормозен от татко си служител на реда, героят не съумява да заеме мястото на Колм в изчерпаното другарство, нито пък да откри любовта в лицето на сестрата на Падрик (Кери Кондън). Героинята също е с основна роля. Оказва се единствената напредничава, осъзнаваща застиналата еднообразност на Инишерин, бягаща от нея и досадната остаряла дама, приела облика на банши – самодива от ирландския фолклор, предсказваща гибелта.
А съчетанието на пасторалните фрагменти на Бен Дейвис и композитора Картър Бъруел носят изключително неспокойствие от българска страна. Най-вече поради първия кадър на кино лентата, в който на фона на планински хълмове под звуците на „ Полегнала е Тодора “ в осъществяване на Мистерия на българските гласове, върви героят на Колин Фарел, неподозиращ още, че със спокойствието, което сякаш носи живописната природа, е свършено.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ