На 8 октомври 1906 г. Лев Толстой се отказва от

На 8 октомври 1906 година Лев Толстой се отхвърля от присъждането на Нобелова премия, аргументирайки се, че „ парите могат да донесат единствено зло ”. lira.bg ни напомня лауреатите на влиятелната премия за литература, чиито имена са свързани с Русия.

(Leo Tolstoy by Scherer & Nabholz, 1901)

Израза „ парите са зло ” са чували мнозина, само че не всички знаят, че го употребява Лев Толстой, когато се отхвърля от присъждането на Нобелова премия, която носи и голяма сума пари. Това се случва преди 110 години. Веднага откакто през 1906 година Руската академия на науките предлага Толстой за влиятелния приз, известният хуманист побързал да напише писмо до писателя Арвид Ярнефелт, който бил и един от преводачите на неговите творби на фински език. В писмото си Лев Николаевич моли приятеля си да направи по този начин, че да не му присъдят премията, тъй като „ ще бъде доста неприятно, когато я откажа ”.
Ярнефелт го послушал и извършил молбата му. За тази година премията получава  италианският стихотворец Джозуе Кардучи. Така Лев Толстой не станал първият съветски публицист, почетен с Нобеловата премия. Тази купа получил Иван Бунин през 1933 година
„ Първо, това ме избави от огромните трудности  да се заповядвам с тези пари, които, както и всички пари, по мое разбиране, носят единствено зло; и второ, това ми достави достойнството и огромното наслаждение да получа схващане и състрадание от страна на доста хора, въпреки и непознати ми, само че надълбоко уважавани от мен ”, написа по-късно Толстой.
Ето съветските писатели, получили Нобеловата премия за литература.

Иван БУНИН, 1933 година
Наградата се присъжда за „ огромното майсторство, с което той развива традициите на съветската класическа прозаичност ”

„ Нищета, дива самотност, безнадеждност, апетит, мраз, нечистотия – това са последните дни на моя живот ”. Трудно е да си представим, че тези думи е написал известният писател Иван Бунин, получил на 10 декември 1933 година Нобеловата премия за литература.
По това време наградният фонд е от 170 331 крони или към 715 000 франка. Крупната сума е връчена в тържествена конюнктура на „ изгнаника ” (през тези години Бунин е бежанец от Русия) персонално от шведския крал Густав V. Значителна част от премията си писателят дава след това за щедрост.
„ Още щом получих премията, трябваше да раздам 120 000 франка… Знаете ли какъв брой писма получих с молби за спомоществователство? За  доста малко време към 2000 такива послания ” – признава Бунин в едно изявление.
В родината му награждаването на „ настървения вълк на контрареволюцията ” е посрещнато на нож. В „ Литературная газета ” излязъл материал, в който създателят пишел с подигравка, че творчеството на Бунин, пропито с „ претекстове за гибелта, за разпад и неизбежност в атмосферата на пагубната международна рецесия, явно, е добре пристигнало за шведските университетски старци ”.

Борис ПАСТЕРНАК, 1958 година
Награда за „ обилни достижения в актуалната лирическа лирика, а също за продължение традициите на великия съветски епически разказ ”

„ Благодарен съм, щастлив, горделив и обезпокоен ” – по този начин отговорил Борис Пастернак на секретаря на Нобеловия комитет Андерс Естерлинг, който му съобщил за присъдената премия.
Кандидатурата му е препоръчана за разискване от Нобеловия лауреат за 1957 година Албер Камю, който деликатно следил превода на френски език на романа „ Доктор Живаго ”. Ала премията донесла на създателя освен международна популярност, само че и лавина от рецензии, която се стоварила върху него в руската страна.
По спомените на околните му, върху Пастернак бил оказван мощен напън да се откаже от премията. На 23 октомври 1958 година, в деня на присъждането й, Президиумът на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз приел разпореждане „ За клеветническия разказ на Б. Пастернак ”, което определило решението на Нобеловия комитет като следващ опит за усилване на студената война.
Писателят изпратил писмо до президиума на Съюза на писателите, състоящо се от 22 точки, в което изразил своята позиция по въпроса. По-късно синът му си спомня, че в писмото татко му разяснява за какво е изпратил благодарствена депеша до Нобеловия комитет, също така, ясно давал да се разбере, че не има вяра в справедливостта към него.
„ Вие можете да ме разстреляте, да ме заточите, да извършите с мен, каквото решите. Още занапред ви прощавам. Но не бързайте. Това няма да ви донесе нито повече благополучие, нито популярност. И запомнете, след няколко години въпреки всичко ще ви се наложи да ме реабилитирате. Това във вашата процедура няма да е за първи път ” – написал Пастернак.
Въпреки това, публичният напън принудил Пастернак да се откаже от Нобеловата премия.
„ Поради отзвука, който получи присъдената ми премия в обществото, към което числя се, аз съм задължен да се откажа от нея. Не приемайте като огорчение този мой непринуден отвод ” – пишело в телеграмата, изпратена от Пастернак до Нобеловия комитет.

Михаил ШОЛОХОВ, 1965 година
Награда „ за  художествена мощ и сплотеност на епоса за донското казачество в преломни за Русия времена ”

Когато през 1958 година в Съюза на писателите на Съюз на съветските социалистически републики разбрали, че измежду претендентите за премията е освен на Борис Пастернак, само че и на Михаил Шолохов, секретарят на Съюза Георгий  Марков сметнал за по-правилно да поддържат втория претендент.
През април на руския дипломат в Швеция била изпратена депеша, в която пишело, че „ Пастернак като книжовник не се употребява от признанието на руските писатели и прогресивните литератори от други страни ”, което не може да се каже за създателя на романа „ Тихият Дон ”: „ Бихме желали посредством близки до нас деятели на културата да се покаже  на шведското общество, че в Съветския съюз би било високо оценено присъждането на Нобеловата премия на Шолохов ”.
Въпреки това, грубият намек не бил общопризнат от задграничните сътрудници и през тази година комитетът взел решение в интерес на Пастернак.
Едва след няколко години Шолохов получил писмо от Швеция. То било предшествано от гръмкото изказване на френския публицист Жан-Пол Сартър през 1964 година, който се отказал от премията и упрекнал комитета в това, че „ единственото руско произведение, получило премията, е книга, издадена зад граница и неразрешена в своята татковина ”.
През 1965 година Шолохов получава премията от ръцете на шведския крал Густав Адолф VI. Той е и първият създател, чиято премия била приветствана от управлението на Съюз на съветските социалистически републики.

Александър СОЛЖЕНИЦИН, 1970 година
Награда „ за нравствената мощ, с която е следвал ненарушимите обичаи на съветската литература ”

Независимо от това, че Александър Солженицин виждал политически подтекст във връчването на премията, Нобеловият комитет отрекъл това. Две години по-рано, през 1967 година Солженицин изпратил „ Писмо до конгреса ” на Съюза на писателите на Съюз на съветските социалистически републики, в което намерено пишел за цензурата. След което зад граница разгласили неговите книги „ В първия кръг ” и „ Раково поделение ” и те получили голяма известност.
Когато през 1970 година станало известно решението на Нобеловия комитет, в Съюз на съветските социалистически републики към този момент имало огромна акция с рецензия срещу Солженицин. Даже в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) било основано особено звено, занимаващо се с наблюдаване на създателя.
Солженицин не участвал на награждаването през 1970 година, тъй като, в случай че излезел отвън рамките на страната, нямало да може да се върне назад в нея. Получил я в Стокхолм едвам през декември 1974 година.
Тогава той към този момент бил упрекнат в измяна към Родината, лишен от поданство и изселен в Западна Германия.

Йосиф БРОДСКИ, 1987 година
Награда „ за всеобхватно творчество, пропито от ясна мисъл и буйна лирика ”

Към момента на приемане на Нобеловата премия, Йосиф Бродски към този момент от няколко години живеел  в чужбина. Той бил заставен да напусне родния си край през 1972 година, като преди този момент, съвсем цяло десетилетие издържал на натиска по отношение на него. Бил изпращан за психиатрично освидетелстване, конфискували документите му, а през 1964 година го осъдили за „ тунеядство ”.
През 1987 година новината за присъдената му влиятелна премия го заварила в Лондон. По спомените на околните му, отправяйки се за церемонията в Стокхолм, Бродски си приготвил два разновидността на речта си – на съветски и на британски. Накрая, въпреки всичко, на 10 декември той прочел словото си на съветски език.
Известно е, че част от парите писателят изпратил в Ню Йорк, с цел да се открие ресторантът „ Руски самовар ”.

Снимки: worldliteblock.blogspot.com, pictures11.ru, wikimedia.org, pravmir.ru, sholokhov.ru