На 8 март празнуваме жените – майки, любими, сестри, приятелки.

...
На 8 март празнуваме жените – майки, любими, сестри, приятелки.
Коментари Харесай

Честит празник, нежни цветя! 8 красиви и вечни стиха за жената

На 8 март честваме дамите – майки, обичани, сестри, приятелки. Жената е ентусиазъм за поети, писатели и художници от епохи. Нейната мощ, деликатност и хубост са родили едни от най-вълнуващите стихове в литературата.

По мотив празника събрахме 8 красиви и безконечни стиха за дамата, които ни припомнят какъв брой доста светлина носи тя в живота ни.

 

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ

Дамян Дамянов

Две хубави очи. Душата на дете
в две хубави очи; - музика - лъчи
Не желаят и не дават обещание те...

Душата ми се моли,
дете, душата ми се моли!
Страсти и несгоди
ще хвърлят на следващия ден върху тях
булото на позор и грях.
Булото на позор и грях -
не ще го хвърлят върху тях
пристрастености и несгоди.

Душата ми се моли,
дете,душата ми се моли...Не желаят и не дават обещание те! -
Две хубави очи. Музика, лъчи
в две хубави очи. Душата на дете...

 

КАК ТРЕВОЖНО Е ДА СИ ЖЕНА

Блага Димитрова

Как обезпокоително е да си жена.

Красота и усмивка да бъдеш

измежду всекидневния сив кръговрат

честност — против изменчивия вятър,

деликатност — в загрубелия свят.

От безбройните пътища земни

най-рискования да избереш —

безразсъдния път на сърцето

и до дъно да го извървиш.

Твоя единствена наслада да бъде

наслада да даваш… Да бъдеш в нощта

ярко прозорче, което чака,

първа стъпка, разбудила утрото.

Ти, слаборъката, да подкрепиш

силата на ръката корава.

И непростимото да простиш,

и да градиш живот от парчета.

Отговорност е да си жена.

Бъдещето да носиш в вътрешност.

Да продължиш в един детски зов

дългата безмълвна целувка.

Вечност да сториш от късия момент.

Твоите прострени ръце за прегръдка

люлка да станат за нов живот.

Нощем над него безсънна да тръпнеш,

светла като звездоокия свод.

Всяка детска усмивка — със гънка

да заплатиш и в косите със скреж.

Сълза по сълза на новото клонче

своята красота да предадеш.

Нищо за себе си да не оставиш.

Саможертва е да си жена.

И до ранена, разрушена гръд

чистите извори да защитаваш —

просто, с цел да съществува светът.

Горда съм, че съм жена.



МАЙКА МИ

Иван Вазов

В рояка мемоари свещени,
де моя дух в този момент се губи,
сè твоят облик въжделени
духът ми, майко, среща, люби.

Ти люлката ми си люляла
със песни жалостно-упойни,
над мен по цели нощи бдяла
през мойте нощи безпокойни.

Под твоето крило растял съм,
наяквал съм под грижи благи,
от твойта тирада и поглед черпал съм
и наслада, и духовни сили.

Душата ми от теб научи
да ненавижда, да обича буйно,
от твоята душа засучи
обич към всичко, тук прелестно.

Ти ме роди, само че ти ми даде
и светлото, що в теб блещеше,
ти и индивида в мен сътвори -
ти два пъти ми майка беше!

 

ПРОЩАЛНО

Никола Вапцаров

Понякога ще пристигам във съня ти
като неочакван и отдалечен гостенин.
Не ме оставяй ти извън, на пътя -
вратите не залоствай.

Ще влезна безшумно. Кротко ще приседна,
ще вперя взор в мрака да те видя.
Когато се наситя да те виждам,
ще те целуна
и ще си отида.

 

ДОБРОТА
Петя Дубарова

Понякога съм толкоз добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми, сплетени в гора,
ми търсят ново, благородно име.

Понякога съм толкоз добра!...
И скрива ме във коша си чемшира
на двора. Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед,
хубав като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава желая сън да подаря
на всекиго. И свойта любов цяла

да счупя на късчета от стъкло,
да пръсна и положителни ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбълце,
да вардя свойта загадка, че пребивавам!

 

КАКВА ЖЕНА
Евтим Евтимов

Каква жена,каква камбанария,
застанала пред моя млад олтар,
за какво ли да се върша на светия
като аз съм раждан за званар?

Пред такава хубава жена
сътворена от магия богатства
ангелското ми сърце призна
че глава човешка се залага...

Колко огън,колко гальовен плен
има в двете и очи небесни.
Господи,дадеш ли я на мен,
църква ще ти построя от песни....



ТИ МАЙКО
Е.Багряна

Ти живота си ни дала
и от първия ни час
в люлката си ни люляла
и си бдяла върху нас.
 

В твоята прегръдка топла
раснахме из ден във ден,
всеки детски рев и стон
спираше там укротен.

Ти като орлица мощна
с майчиното си крило
без отмора, непрекъснато
пазиш ни и през днешния ден от зло.

За да бъдем ние здрави,
мощни, пъргави, положителни,
ти умората не помни,
ти се с грижите бори.

Да сме предани приятели,
синове и дъщери,
да обичаме България —
туй в сърцата ни подари.

Затова със любов безконечна,
майко, ний ще те дарим
и горещо, и сърдечно
днеска ти благодарим.

 

МАМО

Дамян Дамянов

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите ме е позор -
Ще падат, ще се стапят снеговете -
косите ти все бели ще са, знам.

Не е то сняг! Там косъм след косъм
и кичур след кичур е белял
със дните, що на всички майки носят
едничка наслада, хранена с тъга!

Едничка наслада - чедото да види
от пътищата в най-хубавия път
и нему хорско зло да не завиди,
съня му мисли зли да не мрачат.

Затуй когато вечер аз задрямвам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
само че като сняг над тебе пада тя.

Бил ранен, бил късен, нивга не не помни
снегът положителната майчина глава.
Светът пред него три поклона прави -
не, сняг не е, а слънце е това!
 



Честит празник, прелестни дами! Продължавайте да блестите! И не спирайте да бъдете мощ, деликатност и ентусиазъм! - Екипът на Edna.bg
Източник: edna.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР