Леви цели с леви мерки. Или сметките на един финансов министър
На 8 март 2019 година Асен Василев не е финансов министър, не е и съпредседател на " Продължаваме промяната ", не е част от (не)коалиционния кабинет на партията и ГЕРБ. Тогава страната се ръководи от Бойко Борисов, а началник на хазната е Владислав Горанов. Василев е тиха съпротива, в миманса на политическия разговор, човек, който съвсем никой не помни от времето му, когато беше министър на стопанската система в служебния кабинет на Росен Плевнелиев.
На 8 март 2019 година Асен Василев е предприемач, който схваща от макроикономика и финанси, човек, който е наясно със сметките на един бизнес и с разноските, които има по поддържането на един чиновник.
" Ниски ли са налозите в България? Ако смятате ефикасен налог от 47,8% за невисок, то тогава да, ниски са ", написа Василев в собствен статус във Facebook по тематиката и продължава със сметките.
В тях той пресмята, че в случай че един шеф дава брутна заплата от 3570 лева на чиновник, то в последна сметка - след заплащане на налозите за обезпечаване, здраве, трудови злополуки, след заплащане от страна на служащия на неговите вноски плюс налог общ приход и разноските по заплащане на косвения налог Данък добавена стойност - то служащият стартира с действителна заплата от едвам 1862 лева С други думи - страната взима, под една или друга форма, съвсем 48 % от брутната заплата на чиновниците. Василев приключва своя статус с думите:
" Хайде в този момент да се замислим какво получаваме против 50% от парите, които създаваме... работещи лечебни заведения? Добри учебни заведения и детски градини? Нормални тротоари? Качествени пътища? Чисти паркове? Сигурност и отбрана? Достойни пенсии?... Или може би една огромна кражба, гарнирана с несръчност и непросветеност... "
След лирическото отклоняване
Четири години и осем месеца по-късно Асен Василев е към този момент в третия си мандат като финансов министър (два постоянни и един служебен) и показва плана на бюджет за 2024 година. И, о изненада, мнението му, че страната взима прекомерно доста от служащите без да може да им предложи повече за тези пари, се е изпарило. Напротив - той показва най-разходоемкия бюджет в новата българска история, предлага повдигане на данъци, въвеждането на спомагателни такива, продължава политиката по прекомерни обществени разходи, без да са подплатени с задоволителни доходи и споделя историята за това по какъв начин страната би трябвало да се откаже от политиката по поддържане на бедността.
В последна сметка, без да го споделя непосредствено, Василев предлага на Народното събрание да одобри бюджет, който да му подсигурява обществен мир. Социален мир, който ще докара до задължения, дефицити, ще напомпа инфлацията и ще лиши страната от опцията за основни промени. Десните ограничения, с които ще реализира левите си цели - по фантастичното изявление на Кирил Петков отпреди две години - са изцяло забравени, с цел да отдадат мястото си на изцяло леви ограничения. Остава въпросът дали ще се изпълнят най-малко левите цели, само че в случай че тяхната цена ще бъде тоталното разтрошаване на българския закостенял фискален ред, който изведе страната от дупката и я направи - най-малко в това отношение - постоянна, то резултатът ще бъде пагубен.
В конкретика
Проектът на бюджет за 2024 година допуска най-високите разноски за последните 34 години - 84 милиарда лева За съпоставяне - времето, в което Асен Василев пишеше статуси като коментирания нагоре, разноските бяха в размер на 42 милиарда лева или тъкмо на половина. В същото време през 2020 година Брутният вътрешен продукт е бил към 140 милиарда лева, а по сметките на МФ за 2024 година ще бъде малко над 205 милиарда лева Тоест - нямаме двойно нарастване на Брутният вътрешен продукт, само че имаме двойна разходна част. Тъй като страната няма по какъв начин да събере толкоз доходи, колкото са разчетените разноски, това значи, че и следващата година ще имаме недостиг от най-малко 3% или в номинал към 6 милиарда лева Тези три % са Светият граал за Василев, тъй като придържайки се в тях, страната ни към момента има късмет да се класира за участие в еврозоната най-малко по този индикатор. Големият въпрос обаче не е дали ще се вместим в тях, а за какво изобщо е необходим подобен недостиг? Дефицитите не са нещо хубаво, те са ексклузивен инструмент за изключителни обстановки, за обстановки, в които планирането не може да обхване невидими шокове, за прекосяването през които са нужни ограничения. Само една вметка - Израел чака недостиг от 5%, в случай, че се намира в обстановка на война и в случай, че главен бранш с принос към Брутният вътрешен продукт, туризмът, на процедура е затворен.
Стига се до парадокси. Василев предлага нарастване на пенсиите с 11% от лятото, в случай, че Национален осигурителен институт е на процедура във банкрут. Дупката в бюджета му все още е 10 милиарда лева Това значи единствено едно - ние, работещите, веднъж плащаме за пенсии през осигурителната си вноска, и повторно - през налозите си. А те би трябвало да отидат на напълно друго място.
Предлага се повдигане на Максималния застрахователен приход от 3400 лева на 3750 лева, в случай, че то ще удари най-високодоходните групи, които въпреки всичко създават някаква добавена стойност в стопанската система. Да, системата на обезпечаване в България е регресивна, което значи, че необлагаемите пари - сега всичко над 3400 лева - вършат по този начин, че в процентно съответствие по-добре платените чиновници да заплащат по-малко от най-бедните. Но това е дребна цена за основаването на условия за правене на високостойностен бизнес, който би трябвало и може да бъде с дом България. Най-малкото - какво повече ще даде страната на тези хора против по-голямата вноска?
Ни-що!
Накрая пред тези експерти поражда въпросът за какво им е да остават тук. Да, на открито ще заплащат повече налози, само че в последна сметка против тях ще получават съответна услуга.
Най-тежката смяна идва от първото повдигане на директен налог от години - предлага се нарастване на корпоративния налог за мултинационалните компании от 10 на 15 %. Да, промяната е сделка на световно равнище, само че София може да изиска дерогация от шест години, тъй като дава отговор на критериите за приемане на такава. Не бе поискана, по образеца на Естония и по този начин България ще загуби главната си линия на конкуретноспособност, каквато е ниският директен налог за облагата. Защото какво друго може да предложим? Обучени фрагменти? Здрава и сигурна правосъдна система? Качествена и предвидима бизнес среда? Предвидимо законодателство и данъчна система?
В същото време Василев предлага опазване на ниската ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите. При това - единствено дни откакто стана ясно, че браншът се възползва от " дерогацията ", само че не внася повече, както се очакваше в хазната, поради по-високи обороти и откакто стана ясно - от самата Национална агенция за приходите - че браншът остава рисков за съществуване на сив бранш. Да не приказваме за тоталната полуда да продължаваме да вършим отстъпки на един отрасъл за сметка на десетки други. Ако ще организираме такава политика, то по-добре да таргетираме бизнес, който носи добавена стойност и който страда от липса на фрагменти, тъй че да може с парите да финансира образования и да научи чиновниците на работа. Служители, които ще получават високи заплати, които ще връщат в стопанската система под формата на ползване. Само за сведение, съгласно Национален статистически институт междинната работна заплата в бранша е към 1150 лева
Накрая - дългът. Да, Василев е прав, че въпреки препоръчаният таван за 2024 година да е 13 милиарда лева, при растежа на Брутният вътрешен продукт съотношението сред двата показателя ще остане в проценти почти същото. Само че средносрочната стратегия на МФ демонстрира, че ние ще продължаваме да приключваме на недостиг в годините най-малко до 2026 година, а всички тези дефицити ще се финансират с задължения. Но въпреки всичко казусът не е в задълженията сами по себе си, а във обстоятелството, че страна като България би трябвало да финансира с тях промените, от които има потребност, а не да поддържа обществени разноски, някои от които - много съмнителни.
(Почти) хубавото
Асен Василев залага рекордни финансови разноски – 11 милиарда лева Това, преведено на елементарен език, са парите, които страната влага в стопанската система, тъй че да увеличи икономическия напредък и да подтиква бизнес интензивността. В този смисъл, страни като България би трябвало да разходват средства за финансови разноски, с цел да настигнат междинния стандарт на живот на еврозоната, в случай че желае да влезе в този клуб. Тоест – това е добре. Но Василев знае, че администрацията няма потенциал да разходва такива пари, в никакъв случай не го е правила до момента, в това число и през актуалната година, в която осъществените от общите финансови разноски са към 30%. Истината е, че МФ ще употребява остататък, с цел да финансира недостига и да попълни неизпълненото от приходната част. А неизпълнено ще има, тъй като Василев залага нереалистични доходи.
Изводите
Проектът на бюджет за 2024 е популистки, нереформаторски и утопичен. Той не таргетира проблемите и не дава разновидности за тяхното решение. Той просто продължава харченето, тъй че да подсигурява безметежност на ръководството. Не това, обаче, се чака от " Промяната ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
На 8 март 2019 година Асен Василев е предприемач, който схваща от макроикономика и финанси, човек, който е наясно със сметките на един бизнес и с разноските, които има по поддържането на един чиновник.
" Ниски ли са налозите в България? Ако смятате ефикасен налог от 47,8% за невисок, то тогава да, ниски са ", написа Василев в собствен статус във Facebook по тематиката и продължава със сметките.
В тях той пресмята, че в случай че един шеф дава брутна заплата от 3570 лева на чиновник, то в последна сметка - след заплащане на налозите за обезпечаване, здраве, трудови злополуки, след заплащане от страна на служащия на неговите вноски плюс налог общ приход и разноските по заплащане на косвения налог Данък добавена стойност - то служащият стартира с действителна заплата от едвам 1862 лева С други думи - страната взима, под една или друга форма, съвсем 48 % от брутната заплата на чиновниците. Василев приключва своя статус с думите:
" Хайде в този момент да се замислим какво получаваме против 50% от парите, които създаваме... работещи лечебни заведения? Добри учебни заведения и детски градини? Нормални тротоари? Качествени пътища? Чисти паркове? Сигурност и отбрана? Достойни пенсии?... Или може би една огромна кражба, гарнирана с несръчност и непросветеност... "
След лирическото отклоняване
Четири години и осем месеца по-късно Асен Василев е към този момент в третия си мандат като финансов министър (два постоянни и един служебен) и показва плана на бюджет за 2024 година. И, о изненада, мнението му, че страната взима прекомерно доста от служащите без да може да им предложи повече за тези пари, се е изпарило. Напротив - той показва най-разходоемкия бюджет в новата българска история, предлага повдигане на данъци, въвеждането на спомагателни такива, продължава политиката по прекомерни обществени разходи, без да са подплатени с задоволителни доходи и споделя историята за това по какъв начин страната би трябвало да се откаже от политиката по поддържане на бедността.
В последна сметка, без да го споделя непосредствено, Василев предлага на Народното събрание да одобри бюджет, който да му подсигурява обществен мир. Социален мир, който ще докара до задължения, дефицити, ще напомпа инфлацията и ще лиши страната от опцията за основни промени. Десните ограничения, с които ще реализира левите си цели - по фантастичното изявление на Кирил Петков отпреди две години - са изцяло забравени, с цел да отдадат мястото си на изцяло леви ограничения. Остава въпросът дали ще се изпълнят най-малко левите цели, само че в случай че тяхната цена ще бъде тоталното разтрошаване на българския закостенял фискален ред, който изведе страната от дупката и я направи - най-малко в това отношение - постоянна, то резултатът ще бъде пагубен.
В конкретика
Проектът на бюджет за 2024 година допуска най-високите разноски за последните 34 години - 84 милиарда лева За съпоставяне - времето, в което Асен Василев пишеше статуси като коментирания нагоре, разноските бяха в размер на 42 милиарда лева или тъкмо на половина. В същото време през 2020 година Брутният вътрешен продукт е бил към 140 милиарда лева, а по сметките на МФ за 2024 година ще бъде малко над 205 милиарда лева Тоест - нямаме двойно нарастване на Брутният вътрешен продукт, само че имаме двойна разходна част. Тъй като страната няма по какъв начин да събере толкоз доходи, колкото са разчетените разноски, това значи, че и следващата година ще имаме недостиг от най-малко 3% или в номинал към 6 милиарда лева Тези три % са Светият граал за Василев, тъй като придържайки се в тях, страната ни към момента има късмет да се класира за участие в еврозоната най-малко по този индикатор. Големият въпрос обаче не е дали ще се вместим в тях, а за какво изобщо е необходим подобен недостиг? Дефицитите не са нещо хубаво, те са ексклузивен инструмент за изключителни обстановки, за обстановки, в които планирането не може да обхване невидими шокове, за прекосяването през които са нужни ограничения. Само една вметка - Израел чака недостиг от 5%, в случай, че се намира в обстановка на война и в случай, че главен бранш с принос към Брутният вътрешен продукт, туризмът, на процедура е затворен.
Стига се до парадокси. Василев предлага нарастване на пенсиите с 11% от лятото, в случай, че Национален осигурителен институт е на процедура във банкрут. Дупката в бюджета му все още е 10 милиарда лева Това значи единствено едно - ние, работещите, веднъж плащаме за пенсии през осигурителната си вноска, и повторно - през налозите си. А те би трябвало да отидат на напълно друго място.
Предлага се повдигане на Максималния застрахователен приход от 3400 лева на 3750 лева, в случай, че то ще удари най-високодоходните групи, които въпреки всичко създават някаква добавена стойност в стопанската система. Да, системата на обезпечаване в България е регресивна, което значи, че необлагаемите пари - сега всичко над 3400 лева - вършат по този начин, че в процентно съответствие по-добре платените чиновници да заплащат по-малко от най-бедните. Но това е дребна цена за основаването на условия за правене на високостойностен бизнес, който би трябвало и може да бъде с дом България. Най-малкото - какво повече ще даде страната на тези хора против по-голямата вноска?
Ни-що!
Накрая пред тези експерти поражда въпросът за какво им е да остават тук. Да, на открито ще заплащат повече налози, само че в последна сметка против тях ще получават съответна услуга.
Най-тежката смяна идва от първото повдигане на директен налог от години - предлага се нарастване на корпоративния налог за мултинационалните компании от 10 на 15 %. Да, промяната е сделка на световно равнище, само че София може да изиска дерогация от шест години, тъй като дава отговор на критериите за приемане на такава. Не бе поискана, по образеца на Естония и по този начин България ще загуби главната си линия на конкуретноспособност, каквато е ниският директен налог за облагата. Защото какво друго може да предложим? Обучени фрагменти? Здрава и сигурна правосъдна система? Качествена и предвидима бизнес среда? Предвидимо законодателство и данъчна система?
В същото време Василев предлага опазване на ниската ставка на Данък добавена стойност за ресторантьорите. При това - единствено дни откакто стана ясно, че браншът се възползва от " дерогацията ", само че не внася повече, както се очакваше в хазната, поради по-високи обороти и откакто стана ясно - от самата Национална агенция за приходите - че браншът остава рисков за съществуване на сив бранш. Да не приказваме за тоталната полуда да продължаваме да вършим отстъпки на един отрасъл за сметка на десетки други. Ако ще организираме такава политика, то по-добре да таргетираме бизнес, който носи добавена стойност и който страда от липса на фрагменти, тъй че да може с парите да финансира образования и да научи чиновниците на работа. Служители, които ще получават високи заплати, които ще връщат в стопанската система под формата на ползване. Само за сведение, съгласно Национален статистически институт междинната работна заплата в бранша е към 1150 лева
Накрая - дългът. Да, Василев е прав, че въпреки препоръчаният таван за 2024 година да е 13 милиарда лева, при растежа на Брутният вътрешен продукт съотношението сред двата показателя ще остане в проценти почти същото. Само че средносрочната стратегия на МФ демонстрира, че ние ще продължаваме да приключваме на недостиг в годините най-малко до 2026 година, а всички тези дефицити ще се финансират с задължения. Но въпреки всичко казусът не е в задълженията сами по себе си, а във обстоятелството, че страна като България би трябвало да финансира с тях промените, от които има потребност, а не да поддържа обществени разноски, някои от които - много съмнителни.
(Почти) хубавото
Асен Василев залага рекордни финансови разноски – 11 милиарда лева Това, преведено на елементарен език, са парите, които страната влага в стопанската система, тъй че да увеличи икономическия напредък и да подтиква бизнес интензивността. В този смисъл, страни като България би трябвало да разходват средства за финансови разноски, с цел да настигнат междинния стандарт на живот на еврозоната, в случай че желае да влезе в този клуб. Тоест – това е добре. Но Василев знае, че администрацията няма потенциал да разходва такива пари, в никакъв случай не го е правила до момента, в това число и през актуалната година, в която осъществените от общите финансови разноски са към 30%. Истината е, че МФ ще употребява остататък, с цел да финансира недостига и да попълни неизпълненото от приходната част. А неизпълнено ще има, тъй като Василев залага нереалистични доходи.
Изводите
Проектът на бюджет за 2024 е популистки, нереформаторски и утопичен. Той не таргетира проблемите и не дава разновидности за тяхното решение. Той просто продължава харченето, тъй че да подсигурява безметежност на ръководството. Не това, обаче, се чака от " Промяната ".
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ