Когато съм немощна, тогава съм силна ╫ Света великомъченица Кириакия-Неделя
На 7 юли православната черква уважава паметта на света великомъченица Кириакия – Неделя († 289 г.)
(Икона Кириакии Никомедийской, персонифицированный облик „ Недели “ (воскресенья) в Болгарии, XIX век)
╫ Житие на света великомъченица Кириакия – Неделя
Евтимий ТЪРНОВСКИ
Когато скиптъра на Римската империя неприлично държеше нечестивият Диоклетиан, тогава се разпращаха заповеди по цялата галактика християните да се отхвърлят от Христа и да принасят жертви на бездушните идоли. Това нечестие стигна на всички места, по тази причина мнозина благочестиви се изпокриха от боязън, непрекъснато се молеха и призоваваха за благосклонност божествената мощ, с цел да помогне на християните да ги изтръгне от това беснование и да даде тишина на църквите и на тяхното национално осъществяване. Тогава точно родителите на блажената Кириакия-Неделя се демонстрираха благочестиви и по своя генезис, и по своята религия в Христа – бащата по име Доротей, а майката Евсевия. Безплодни от деца, а многоплодни в добродетелите, те денонощно се упражняваха в църквата и си просеха дете от Бога с доста сълзи и прилежни молебствия. И Бог, богат в щедростите Си, склони и извърши тяхното прошение, като им подари многожеланото дете от женски пол. И тъй като се роди в деня Господен (така се назовава седмият ден на гръцки и латински, а славяните възприели да го назовават " неделя ", тъй като съгласно Моисеевия закон седмия ден не се работи – не делати), по тази причина й дадоха име в светото Кръщение Кириакия, което се превежда „ Господня “ или „ Неделя “. Отхранваха я телесно, възпитаваха я духовно, напредваше във възраст и беше като дърво, насадено при водни извори, което навреме даваше плода на своите положителни каузи. Родителите пазеха момичето, тъй като желаеха да го посветят на Бога. А тя добре знаеше това и се стремеше да бъде въведена в Царевия чертог и да чуе многожелания глас на Жениха, Който й приказва: „ О, хубава си, моя блага, хубава си! Цяла си хубава, моя блага, и леке няма на тебе! “ Добрата девственица пазеше своето девство и живееше в непорочие.
Но тогава се подвигна огромно гонение против християните и те бяха похищавани като овце от вълци – едни биваха отвеждани на изгнание, други – в тъмници, трети – на страдания, с цел да се отрекат от Христа и да принесат жертва на идолите. Тогава и нейните родители бяха хванати дружно с нея и доведени пред нечестивия Диоклетиан. Разпитани, признаха се за християни и императорът заповяда да ги бият безпощадно. После прати родителите в Мелитин при дукса Юст и там те приключиха своя страдалчески героизъм, а Неделя прати в Никомидия при кесаря Максим. Водена в тъмницата, тя се молеше на Бога с топли сълзи да я поддържа в подвизите и да я покаже мощна в тъгите.
Един ден съдилището беше приготвено и се беше натрупал безброен народ. Дойде кесарят, декориран в светли облекла, и заповяда да доведат светата от тъмницата. Слугите извършиха заповедта. Всички гледаха нейната хубост, която беше неизказана. Кесарят стартира да я разпитва:
– Коя си, от кое място си и на кои родители?
Девицата отговори:
– Христова рабиня съм и клонка на християнски родители, по тази причина преклонявам коленете си пред Отеца и Господа Иисуса Христа, проклевам идолите и до дъно ги мразя!
Кесарят рече:
– Намирам те доста груба и груби са отговорите ти. Но внимавай, поклони се на нашите богове, с цел да ти простят хулите, тъй като са доста милостиви, и да пощадят младостта ти! Послушай ме, принеси жертва на нашите богове! А пък аз ще те направя избраница на царския наследник поради твоята хубост и ти ще се насладиш на всички богатства, плебеи и робини!
Светата отвърна:
– Аз съм сгодена за Сина на Царя на Царете, Комуто благоговейно служат небесните сили и Който е Творец на всичко. А от скотски избраник аз се отвращавам и ненавиждам идолите. Подобни на тях да бъдат ония, които ги вършат, и всички които им се надяват!
Мъчителят се разгневи, заповяда да хвърлят мъченицата на земята и безпощадно да я бият по гърба. Като стана това, доста кръв обливаше земята, а хората се обливаха със сълзи, гледайки по какъв начин увяхва толкоз хубост на нейното лице, и викаха към мъчителя:
– Престани, арбитър! Пощади девицата!
А той още повече се гневеше, прибавяше рани върху раните и не смекчи грубия си манталитет. След като дълго биха светата, по едно време заповяда на прислужниците да престанат, и й сподели:
– Стига ли ти това за поука, или още чакаш помощта на Разпнатия?
Светата рече:
– Моят Господ Иисус Христос да унищожи твоите ругатни и да разстрои твоите козни! Защото мене нищо не може да ме откъсне от любовта ми към моя Господ! Съдията заповяда отново да я затворят в тъмницата, тъй като се засрами от народа, а дори се и поуплаши. А тя коленичи на молитва и цяла нощ прекара без сън. Ангел Господен слезе от небето, изцери я от раните и рече: „ Дерзай и не се пердах, тъй като скоро ще видиш Божията популярност! “ Тя се извърши с огромна наслада и останалото време благодареше на Бога.
След като минаха няколко дни, кесарят заповяда отново да я показват на неговия съд. Но като видя, че си остава непреклонна, изпрати я при Иларион, княз на Витиния. Отведоха я и доста я проверяваха там, само че мъчителят, като видя, че тя доблестно стои във вярата си, заповяда да я пазят в тъмницата, до момента в който я показа на своето съдилище. А тя прекарваше цялото време в пост, бдение и сълзи. И мнозина от тамошните правилни скрито идваха при нея, като даваха рушвет на тъмничните стражи, и тя ги учеше на вярата в Христа.
Един ден съдията отново я докара пред своето съдилище, разпитваше я и принуждаваше да се покори и да принесе жертва на идолите. Но като я видя непреклонна, ту разговаряше с нея ласкаво, като й обещаваше популярност и чест, скъпи облекла и огромно благосъстояние, ту й показваше мъчителските оръдия, изпадаше в гняв и я заплашваше с страдания и гибел. Но блажената говореше:
– Прави каквото искаш! Ето, моето тяло е пред тебе! Но аз няма да се отрека от моя Христос, нито ще принеса жертва на твоите идоли.
Мъчителят се разяри, заповяда да я бият и да я влачат гола по целия град, та нека се засрами от своята голота, да се покори и да принесе жертва. Слугите на скверния арбитър я влачеха, като желаеха да я осрамят, само че се получаваше противоположното: от оня позор мъченицата ставаше по-светла и правеше всички фенове ревнители на своята добродетел. Защото, както златото става още по-чисто, когато прекара доста време в огъня, така светата душа още повече просветляваше измежду страданието. И мъчителите не реализираха нищо друго, а единствено явиха мъченицата победителка над тях и над дявола и изобличителка на тяхната нечестива грубост; дадоха й да покаже великото значение на християнското благочестие и непобедимата мощ на Христа Бога, а на правилните – наставление и съвет старателно да търпят подвизите и да проповядват славата Божия в тъгите! Защото тя всички молеше да бъдат ревнители на Нейното страдалчество освен с глас, само че на дело, което имаше глас по-ясен от тръба. И както небесата проповядват славата на Бога не с глас, а със светлостта на своето лице препращат фена към Създателя на чудесата, по този начин и мъченицата тогава проповядваше Божията популярност, като небе, доста по-светло от забележимото. Защото дори лицата на звездите не явяваха толкоз небесната хубост, колкото ранените места посочваха най-светло мъченическото тяло.
Слугите престанаха от своето беснование, и я захвърлиха полумъртва в тъмницата, като някакъв товар, а всичките й членове бяха строшени. И тя там изнемогваше и малодушествуваше. Но през нощта блесна огромна светлина в тъмницата, тъй като Сам Спасителят й се яви и излекува раните й, като сподели: „ Дерзай, не пердах се, Аз съм с тебе! “ От това тя получи храброст и до сутринта прекара в наслада и признателност към Бога.
…Пристигна приемникът на починалия изтезател, някой си Улусиан, човек още по-жесток, на който беше обявено за светата. Приел власт от Диоклетиан, той заповяда на прислужниците да подготвят съдилището и мъчителските оръдия. В избрания ден се събра доста народ, съдията седна на съдилището и доведоха при него мъченицата, на която той рече:
– Какво е това твое лудо дебелоочие, че нито на нашите закони се покоряваш, нито на нашите богове отдаваш поклонение, както ние вършим? А учиш да имат вяра в Разпнатия и прелъгваш някои да се покоряват на твоето безумно разбиране. Не знаеш ли повеленията на нашите царе, който плануват жестоки страдания за непочитащите боговете? Но остави своите празнословия и принеси жертва на непобедимите богове, по който метод ще ни се покажеш покорна и доста ще те обичаме!
Мъченицата изслуша тези думи, и уязвена от божествено предпочитание, рече на съдията:
– О арбитър, нищо не желаем повече от любовта към Христа – нито полезността на златото, нито блясъка на скъпоценните камъни, нито прегордото превъзнасяне на светската популярност. Затова, колкото по-лют се покажеш в мъченията, толкоз по-светъл ще направиш моя страдалчески венец и цялото приложение на мъчителските оръдия ще се трансформира повече в наслада, в сравнение с в тъга.
Съдията разбра неизменимата резистентност на мъченицата във вярата и непоколебимото вероизповедание на Бога, по тази причина първо заповяда да я бият по бузите, като мислеше с това да изплаши нейната младост, защото я виждаше доста млада, на към 20 години от рождението. Но страдалицата усвои мъжко въодушевление и направи жилава немощта на естеството си с вярата за бъдещите богатства, подвигна очи към небето и принасяше признателност на своя Подвигоположник, Който при започване на Своето непринудено страдалчество позволи да Го бият по лицето и получи шамари.
След като чу това, мъчителят пламна в мощен яд и заповяда бързо да й съблекат облеклата, да я бият с камшици от биволски жили и безпощадно да стържат тялото й с стоманени зъбци. И от всичко това вътрешностите на корема й се изливаха пред мъчителя, само че светата беше като безчувствен камък в ръцете на неговите прислужници. И чак след доста време заповяда на прислужниците да престанат, обвиняваше мъченицата за претърпените люти мъчения и рече:
– Виждаш ли, Недельо, какво е началото на твоята битка? Видя ли немощта на твоето озлобление и неподчинение? Но в случай че ме послушаш, престани да хулиш нашите богове и изповядай техния несломим промисъл! Ако ли не пожелаеш да се покориш, ще ти наложа още по-люти санкции и нетърпими страдания, както преди тебе предадох на гибел към този момент мнозина, които бяха обхванати от твоя кусур.
Блажената отговори:
– Какво нахално и зверско сърце имаш, кръвопиецо! И хиляди други страдания да измислиш, „ за мене животът е Христос, а гибелта – облага “. Затова коли ме, предавай ме на огън и меч, посредством всички тия страдания по-скоро ще ме изпратиш при стремежи ми Христос, „ за Когото пребивавам, и се движа, и живея “!
Тогава мъчителят приложи една още по-люта и жестока тъга: заповяда да забият в ушите на девицата нажежени ръжени. Вие си представяте Нетърпимата болежка и без да сте я изпитали, тъй като нажеженото желязо влиза като гръмотевица в мозъка и го умъртвява. Затова мъчителят я счете към този момент мъртва и като бездиханна я захвърли там. Но мъченицата, с помощта на благодатта, беше към момента в действие и споделяше дружно с блажения Павел: „ Когато съм немощна, тогава съм мощна “, и отново: „ Макар външният ни човек и да тлее, само че вътрешният от ден дневно се възобновява “. Стана с безстрашие и от безгранична обич към Господа, като да не помни болките, рече на мъчителя:
– Какво довежда до беснование безумеца, който се заблуждава и се гордее със своя съд над нас? Не съм по този начин малодушна и несмела, че да бъда победена от тъгите. Готова съм още веднъж да понеса всяко мъчение, крепко да понасям и като канара да отклонявам ударите на вълните. Но не мисли, че ще застана против тебе с чувствено оръжие, тъй като съм застанала във всеоръжието на вярата: за щит предлагам Христовия кръст, а за шлем – непобедимата мощ на Неговата вероизповед, и се облякох в бронята на праведността, с която ще пречупя разпалените стрели на твоите закани и ще те покажа надвит от моето геройство!
Като нямаше какво повече да прави, мъчителят осъди светата мъченица да бъде посечена с меч. Приела с наслада смъртната присъда и изпълнена от неизречено забавление, страдалицата вървеше към мястото на своето посичане, като си припомняше Павловото наставление: „ Кой ще ни отлъчи от любовта Христова; тъга ли, терзание ли, или гонение, апетит, или голотия, заплаха ли, или меч, както е писано: „ поради Тебе весден ни умъртвяват; считат ни като овци за кръвопролитие “. Но във всичко това удържаме преголяма победа посредством Оногова, Който ни възлюби! “ Така укрепена духовно, тя отиваше като на празник, а не за посичане. Като дойде на мястото, където щеше да получи блажения си край, тя повдигна очи към Оногова, Който живее на небесата, и по този начин Му се помоли от дълбочината на сърцето си:
– Благодаря ти, Боже, Създателю на всичко, на Когото обрекох себе си още от детинството си, да Ти се показва чиста и непорочна! Понеже Те възлюбих, Христе, по тази причина претърпях това изтезание поради Тебе даже до гибел. Дай ми в този момент богатото отмъщение – безкрайния благословен живот с Тебе, тъй като съхраних неугасена свещта на девството си, напоена с маслото на Твоето вероизповедание! И ме покажи равна с мъдрите девици и ме въведи дружно с тях в нетленния чертог на Твоето царство! О, Владико Господи Исусе Христе, приключи моя витален път, та да се наситя на Твоите неизменими обещания и да възвеличавам Твоето всевъзпявано име с Отца и Светия Дух! Амин! А на палача рече:
– Брате, почакай малко, и след това ще изпълниш дадената ти заповед!
Тогава се обърна към присъстващите и сподели:
– Братя и сестри, апелирам ви в името на Господа Иисуса Христа да страните от идолите и техните скверни жертви, които са измислени, с цел да заблуждават индивидите! А вярвайте в Господ Иисус Христос, същинския Бог, на Когото служат всички небесни сили и Когото популяризира всяка гад! Него и аз смирена та и недостойната, през днешния ден изповядвам дружно с Отца и Светия Дух!
Това като сподели, коленичи и съобщи своя дух на Господа. А палачът и всички други, които видяха това, доста се удивиха и потеглиха да описват видяното.
Такива са били подвизите на блажената мъченица Кириакия-Неделя, такива са били битките на Христовата булка. Тялото понесе страдания, само че душата наследи неизказана наслада. Членовете получиха рани, само че душата се просвети. Като се сдобихме с такава топла застъпница, дано се възрадваме и възвеселим през днешния ден, като си пожелаем и ние да се сподобим с такова старание, с такива почести и с такива венци на славата от Самия Господ и Спасител Иисуса Христа, Който ни възлюби, Който ни изкупи с пречестната Си кръв, Които ни обожестви със Своите премеждия и на Когото прилича всяка популярност, чест и поклонение с безначалния Му Отец и пресветия, благия и животворящ Негов Дух, в този момент и всеки път и във безконечни епохи! Амин!
* Със съкращения от „ Жития на българските светци “, изд. „ Славянобългарски манастир Св. Вмчк Георги Зограф “, Атон 2002
* Икона Кириакии Никомедийской, персонифицированный облик „ Недели “ (воскресенья) в Болгарии, XIX век, thereaderwiki.com
