На 7 септември започва преброяването: Какво ще ни питат
На 7 септември стартира националното броене в България, което се прави на всеки 10 години.
В първия стадий семействата ще могат да попълнят анкетната карта онлайн. Това лишава сред 10 и 20 минути според дали става въпрос за едно лице или няколко души в семейството, сподели Сергей Цветарски, ръководител на Националния статистически институт (НСИ). Освен популацията с допитването се броят и жилищата – въпросите надлежно са 33 и към 15. При онлайн преброяването се генерира код, който по-късно преброителите ще съберат при посещаване в дома ни. Това ще се случи след 18 септември.
![Национален статистически институт търси преброители за септември]( "Национален статистически институт търси преброители за септември")
Национален статистически институт търси преброители за септември
За преброяването през септември Националният статистически институт се нуждае от близо 30 000 преброители и контрольори, като единствено за о...
„ Важно е присъединяване на всеки, тъй като се нуждаем от положителни политики и положителни решения, а те зависят от качествената информация, която преброяването обезпечава за години напред. Месец храни десетилетие с данни “, изясни Цветарски.
На уеб страницата за има и подробна информация. Там са публикувани , които ще бъдат задавни.За 18-ото броене в България близо 28 хиляди преброители и контрольори ще почукат на вратите ни. За този стадий Национален статистически институт ще раздели страната на над 41 хиляди преброителни сектора, всеки от които се състои от 100 – 120 жилища, в които живеят към 250 – 300 души. Така всеки преброител ще има приблизително по два преброителни сектора, които би трябвало да обходи, с цел да събере 15-цифрените кодове, получени от електронно преброените семейства и да преброи хората, които не са се преброили по интернет. Според изчисленията на Национален статистически институт при 50% преброени онлайн нужният брой преброители и контрольори би трябвало да бъде надлежно 23 хиляди и съвсем 6 хиляди.
КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
В близо 140-годишната демографска история на България до момента са осъществени 17 преброявания:
31 декември 1880 година – първо броене на популацията на Княжество България. Проведено е броене на популацията и в Източна Румелия, което по разнообразни аргументи се счита за несполучливо.
![Правителството реши: 23 млн. лева ще костват подготовката и провеждането на преброяването]( "Правителството реши: 23 млн. лева ще костват подготовката и провеждането на преброяването")
Правителството реши: 23 млн. лева ще костват подготовката и провеждането на преброяването
Министерският съвет одобри Постановление за одобрение на спомагателни разноски по бюджета на Националния статистически институт за 2021 година..
31 декември 1887 година – първо броене след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Програмата на преброяването се уголемява с нови признаци.
31 декември 1892 година – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.
31 декември 1900 година – извършеното броене на популацията, постройките и домашния добитък е в сходство с признатия през 1897 година специфичен закон за преброяването.
31 декември 1905 година – преброяването се употребява за събиране на по-широк кръг данни за стопанската система на страната и за икономическата интензивност на популацията. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските здания.
31 декември 1910 година – преброяването на популацията се съпътства от броене на всички типове здания, селскостопански животни и инвентар, включително и транспортните средства в селското стопанство.
![Прогноза: Населението в България понижава фрапантно до 2040 година]( "Прогноза: Населението в България понижава фрапантно до 2040 година")
Прогноза: Населението в България понижава фрапантно до 2040 година
„ Това, което отличава нашата статистика, е, че ние направихме прогноза по обитаеми места. То демонстрира, че към 25% от обитаемоте...
31 декември 1920 година – програмата на преброяването е същата както през 1910 година Преброяването дава фотография на страната след подписването на Ньойския контракт.
31 декември 1926 година – вместо в края на 1925 година заради финансови аргументи преброяването е отсрочено за идната година. За първи път се включва броене на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.
31 декември 1934 година – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и комерсиалните стопанства. Данните за популацията са обвързани с данни за стопанската система. За първи път се обгръща просветителната конструкция на популацията, с което се слагат основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в фамилиите на разведените и овдовелите дами. Разработват се в детайли данни за структурата на семействата в България по тип и състав.
31 декември 1946 година – това е последното броене, извършено в сходство с методологическите правила и наличие на предходните преброявания. Заедно с популацията е обзет единствено жилищният фонд.
1 декември 1956 година – за първи път фамилията става единица на наблюдаване. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските здания. За първи път е осъществена репрезентативна обработка на данните от преброяването на популацията въз основа на 5-процентна извадка.
![Прогноза: Над половин милион души по-малко в селата до 2050 година]( "Прогноза: Над половин милион души по-малко в селата до 2050 година")
Прогноза: Над половин милион души по-малко в селата до 2050 година
60% от градските райони в Евросъюза ще имат приръст на популацията до 2050 година, до момента в който четири от всеки пет селски ще отчетат понижение....
1 декември 1965 година – за първи път се организират съпътстващи извадкови проучвания за раждаемостта и миграцията на популацията.
2 декември 1975 година – за първи път обработката на данните от преброяването доближава до най-ниското териториално равнище.
4 декември 1985 година – към преброяването на популацията и жилищния фонд се включва броене на вилния фонд. По време на преброяването са извършени 6 извадкови проучвания. За първи път се употребяват данни от основания указател на популацията (за възраст и пол).
4 декември 1992 година – преброяването се съпътства от проучване на процесите на реставрация, приватизация и хода на аграрната промяна. Проведено е проучване на заетостта и безработицата. Преброяването е извършено в осъществяване на решение на Народното събрание от 1992 година
1 март 2001 година – преброяването е извършено в сходство със Закон за броене на популацията, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и интервалът на провеждането не са обичайно първоначално или края на декември, а в сходство с рекомендациите на Евростат.
![Колко са призрачните села без нито един гражданин у нас?]( "Колко са призрачните села без нито един гражданин у нас?")
Колко са призрачните села без нито един гражданин у нас?
Селата без население или с едноцифрен брой поданици са с 40 по-малко спрямо миналата 2019 година, сочат формалните данни на Народно събрание...
1 февруари 2011 година – преброяването е извършено в сходство със Закона за броене на популацията, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 година, изм. Дъждовни води, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e употребен смесен способ за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е проведено и извършено в цялостно сходство с европейските регламенти и националното законодателство в региона. Осигурена е опция данните за България да бъдат изцяло съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света.
Данните от извършените преброявания дават опция да се наблюдава в границите на един над стогодишен интервал развиването на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на популацията и неговата териториална подвижност. Малко са страните в света, които разполагат с такова голямо благосъстояние от информация за популацията и изискванията, при които то живее. Преброяването, както никое друго статистическо наблюдаване, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически проучвания то не е рутинна статистическа интервенция, а задача от национално значение. Не може да бъде и иначе, когато става дума за активност, изискваща присъединяване и съдействието на всички жители в страната. Преброяването има значение, тъй като всеки обособен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.
Още от ОБЩЕСТВО:
В първия стадий семействата ще могат да попълнят анкетната карта онлайн. Това лишава сред 10 и 20 минути според дали става въпрос за едно лице или няколко души в семейството, сподели Сергей Цветарски, ръководител на Националния статистически институт (НСИ). Освен популацията с допитването се броят и жилищата – въпросите надлежно са 33 и към 15. При онлайн преброяването се генерира код, който по-късно преброителите ще съберат при посещаване в дома ни. Това ще се случи след 18 септември.
За преброяването през септември Националният статистически институт се нуждае от близо 30 000 преброители и контрольори, като единствено за о...
„ Важно е присъединяване на всеки, тъй като се нуждаем от положителни политики и положителни решения, а те зависят от качествената информация, която преброяването обезпечава за години напред. Месец храни десетилетие с данни “, изясни Цветарски.
На уеб страницата за има и подробна информация. Там са публикувани , които ще бъдат задавни.За 18-ото броене в България близо 28 хиляди преброители и контрольори ще почукат на вратите ни. За този стадий Национален статистически институт ще раздели страната на над 41 хиляди преброителни сектора, всеки от които се състои от 100 – 120 жилища, в които живеят към 250 – 300 души. Така всеки преброител ще има приблизително по два преброителни сектора, които би трябвало да обходи, с цел да събере 15-цифрените кодове, получени от електронно преброените семейства и да преброи хората, които не са се преброили по интернет. Според изчисленията на Национален статистически институт при 50% преброени онлайн нужният брой преброители и контрольори би трябвало да бъде надлежно 23 хиляди и съвсем 6 хиляди.
КРАТКА ИСТОРИЧЕСКА СПРАВКА ЗА ПРЕБРОЯВАНИЯТА НА НАСЕЛЕНИЕТО В БЪЛГАРИЯ
В близо 140-годишната демографска история на България до момента са осъществени 17 преброявания:
31 декември 1880 година – първо броене на популацията на Княжество България. Проведено е броене на популацията и в Източна Румелия, което по разнообразни аргументи се счита за несполучливо.
Министерският съвет одобри Постановление за одобрение на спомагателни разноски по бюджета на Националния статистически институт за 2021 година..
31 декември 1887 година – първо броене след Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Програмата на преброяването се уголемява с нови признаци.
31 декември 1892 година – за първи път се преброяват жилищата (обитавани и необитавани), а също и селскостопанските животни.
31 декември 1900 година – извършеното броене на популацията, постройките и домашния добитък е в сходство с признатия през 1897 година специфичен закон за преброяването.
31 декември 1905 година – преброяването се употребява за събиране на по-широк кръг данни за стопанската система на страната и за икономическата интензивност на популацията. Преброяват се селскостопанските животни, селскостопанският инвентар, жилищните и стопанските здания.
31 декември 1910 година – преброяването на популацията се съпътства от броене на всички типове здания, селскостопански животни и инвентар, включително и транспортните средства в селското стопанство.
„ Това, което отличава нашата статистика, е, че ние направихме прогноза по обитаеми места. То демонстрира, че към 25% от обитаемоте...
31 декември 1920 година – програмата на преброяването е същата както през 1910 година Преброяването дава фотография на страната след подписването на Ньойския контракт.
31 декември 1926 година – вместо в края на 1925 година заради финансови аргументи преброяването е отсрочено за идната година. За първи път се включва броене на земеделските стопанства и на занаятчийско-индустриалните предприятия.
31 декември 1934 година – за първи път в програмата на преброяването са включени промишлените и комерсиалните стопанства. Данните за популацията са обвързани с данни за стопанската система. За първи път се обгръща просветителната конструкция на популацията, с което се слагат основите на статистиката на образованието. Разширена е информацията за броя на децата в фамилиите на разведените и овдовелите дами. Разработват се в детайли данни за структурата на семействата в България по тип и състав.
31 декември 1946 година – това е последното броене, извършено в сходство с методологическите правила и наличие на предходните преброявания. Заедно с популацията е обзет единствено жилищният фонд.
1 декември 1956 година – за първи път фамилията става единица на наблюдаване. Преброява се жилищният фонд, без да се преброяват стопанските здания. За първи път е осъществена репрезентативна обработка на данните от преброяването на популацията въз основа на 5-процентна извадка.
60% от градските райони в Евросъюза ще имат приръст на популацията до 2050 година, до момента в който четири от всеки пет селски ще отчетат понижение....
1 декември 1965 година – за първи път се организират съпътстващи извадкови проучвания за раждаемостта и миграцията на популацията.
2 декември 1975 година – за първи път обработката на данните от преброяването доближава до най-ниското териториално равнище.
4 декември 1985 година – към преброяването на популацията и жилищния фонд се включва броене на вилния фонд. По време на преброяването са извършени 6 извадкови проучвания. За първи път се употребяват данни от основания указател на популацията (за възраст и пол).
4 декември 1992 година – преброяването се съпътства от проучване на процесите на реставрация, приватизация и хода на аграрната промяна. Проведено е проучване на заетостта и безработицата. Преброяването е извършено в осъществяване на решение на Народното събрание от 1992 година
1 март 2001 година – преброяването е извършено в сходство със Закон за броене на популацията, жилищния фонд и земеделските стопанства в Република България (ДВ, бр. 16 от 25.02.2000 г.). Преброяването е първо за новия 21-ви век. За първи път датата и интервалът на провеждането не са обичайно първоначално или края на декември, а в сходство с рекомендациите на Евростат.
Селата без население или с едноцифрен брой поданици са с 40 по-малко спрямо миналата 2019 година, сочат формалните данни на Народно събрание...
1 февруари 2011 година – преброяването е извършено в сходство със Закона за броене на популацията, жилищния фонд в Република България (ДВ, бр. 39 от 26 май 2009 година, изм. Дъждовни води, бр. 100 от 21 декември 2010 г.). За първи път e употребен смесен способ за събиране на данни – електронно и класическо. Преброяването е проведено и извършено в цялостно сходство с европейските регламенти и националното законодателство в региона. Осигурена е опция данните за България да бъдат изцяло съпоставими с данните от другите европейски страни и да бъдат част от данните за Европа и света.
Данните от извършените преброявания дават опция да се наблюдава в границите на един над стогодишен интервал развиването на човешкия капитал в България, да се характеризира възпроизводството на популацията и неговата териториална подвижност. Малко са страните в света, които разполагат с такова голямо благосъстояние от информация за популацията и изискванията, при които то живее. Преброяването, както никое друго статистическо наблюдаване, се вписва в историята на дадена страна. За разлика от други статистически проучвания то не е рутинна статистическа интервенция, а задача от национално значение. Не може да бъде и иначе, когато става дума за активност, изискваща присъединяване и съдействието на всички жители в страната. Преброяването има значение, тъй като всеки обособен човек има значение. Преброяването се отнася до всяко лице и резултатите от него принадлежат на всички.
Още от ОБЩЕСТВО:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ