На 7 октомври палестинската въоръжена съпротивителна група Хамас предприе атака,

На 7 октомври палестинската въоръжена съпротивителна група Хамас предприе офанзива, която изненада Израел. Неговите бойци превзеха израелски военни уреди и селища, което докара до гибелта на към 1400 израелци.

Израел отговори, като стартира нова война против Газа, като наложи цялостна обсада и безмилостно бомбардира цивилни здания и инфраструктура. Повече от 6500 палестинци са били убити от израелските бомбардировки, в това число повече от 2000 деца.

Атаката на Хамас освен промени пътя на спора сред Палестина и Израел, само че и динамичността на целия Близък изток. Той остави тактиката на Съединени американски щати за деескалация в района в безпорядък, сложи арабските държавни управления и Иран в сложна позиция и отвори вратата за по-голямо китайско и съветско присъединяване.

Стратегията на Съединени американски щати е подкопана

През последните три години администрацията на Байдън се пробва да ограничи присъединяване си в Близкия изток и да се концентрира върху Китай, като част от своя „ надолнище към Азия “.

За да създадат това, Съединени американски щати се надяват да „ охладят “ напрежението в района, като улеснят нормализирането на връзките сред Саудитска Арабия и Израел и деескалацията с Иран. Освен това се надяваше да провокира китайското въздействие в района и да ускори въздействието на Индия посредством основаване на стопански кулоар, който да свърже Индия, Близкия изток и Европа.

Предложеният план имаше две елементи: източен кулоар, който ще свърже Индия с арабските страни от Персийския залив, и северен кулоар, който ще свърже страните от Персийския залив с Европа през Йордания и Израел. Това трябваше да бъде отговорът на Съединени американски щати на китайската самодейност „ Един пояс, веднъж “.

Атаката на Хамас ненадейно постави завършек на тези проекти. Първо, той дейно замрази процеса на нормализиране сред Израел и Саудитска Арабия, осуетявайки сключването на съглашение за районна сигурност.

Второ, офанзивите също принудиха Съединени американски щати да извърнат политиката си на понижено военно наличие в района, като подредиха най-голямото военно струпване след войната против ИДИЛ. Пентагонът разположи един самолетоносач в Източното Средиземноморие, до момента в който различен е изпратен в Персийския залив. Заедно те обезпечават повече от 100 самолета с нападателни качества, както и крайцери, разрушители и подводници, оборудвани с ракети Tomahawk. Вашингтон споделя, че това струпване има за цел да попречи на трета страна да отвори нов фронт против Израел.

Трето, напъните на Съединени американски щати за деескалация на напрежението с Иран също завършиха. Само преди месец двете страни реализираха съглашение за замяна на пандизчии и освобождение на замразени ирански активи на стойност 6 милиарда $. Надяваха се съглашението да насърчи Иран да възпре своите милиции в Сирия и Ирак от предприемане на нови офанзиви против американските сили.

Развитието от миналата седмица демонстрира, че това съглашение не се е запазило. Проирански въоръжени групировки в Сирия и Ирак са подхванали офанзиви против американски военни бази, ранявайки редица американски чиновници. Американските чиновници също по този начин настояват, че американските сили в северната част на Червено море са прихванали дронове и ракети, изстреляни от хусите в Йемен.

Всичко това значи, че Съединени американски щати са изложени на риск да бъдат въвлечени в нова районна война в Близкия изток.

Арабски и ирански алтернативи

Атаката на Хамас и израелската война против Газа също сложиха районните държавни управления в мъчно състояние. От една страна, Съединени американски щати оказват напън върху арабските си съдружници, някои от които са нормализирали връзките с Израел, да осъдят Хамас. Само Обединените арабски емирства и Бахрейн направиха сходни изказвания.

От друга страна, безразборното ликвидиране на палестински цивилни от Израел разгневи арабската общност и също по този начин оказа напън върху арабските държавни управления да подхващат дейности в символ на взаимност с палестинците. Вече има признаци, че тежестта на публичното мнение тласка арабските водачи да се опълчват на желанията на Съединени американски щати.

Клането в баптистката болница Ал-Ахли на 17 октомври провокира остри осъждания от страна на арабските страни, в това число от ОАЕ и Бахрейн. На срещата на върха за мира в Кайро на 21 октомври кралят на Йордания Абдула II, чиято страна подписа кротичък контракт с Израел през 1994 година, произнесе най-силната си тирада до момента в наказание на израелската политика.

По време на сесията на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации на 24 октомври за разискване на обстановката в Газа външните министри на Египет, Йордания и Саудитска Арабия – всички близки съдружници на Съединени американски щати – остро осъдиха Израел и приканиха за неотложно преустановяване на огъня. Ден по-късно ОАЕ, дружно с Китай и Русия постановиха несъгласие на резолюция на Съединени американски щати, която не призоваваше за преустановяване на боевете.

Засега проамериканските арабски държавни управления прибягват до мощна изразителност, с цел да потушат публичния яд. Но в случай че Израел продължи смъртоносната си офанзива против Газа, думите няма да са задоволителни – те ще би трябвало да подхващат дейности, като анулират нормализирането с Израел, което може да разгневи Съединени американски щати.

Липсата на дейности от страна на арабските водачи за отбрана на палестинците може да докара до нова вълна на районна неустойчивост. Арабската общност към този момент е ядосана от провалените стопански политики и безразборното ликвидиране на палестинци единствено ще я вбеси още повече. Още един път поддръжката на Съединени американски щати за израелските зверства в Газа подкопава арабските режими, които поддържа.

Иран също се намира в сложна позиция, въпреки и по разнообразни аргументи. Иранското управление похвали офанзивата на Хамас от 7 октомври, като в същото време отхвърли всякакво присъединяване в нея.

Техеран работи деликатно, пробвайки се да не бъде замесен в директна борба с Израел или неговия съдружник Съединени американски щати, като в това време поддържа Хамас.

Израел разгласи, че задачата на войната му против Газа е да разбие палестинската съпротивителна група – т.е. да извърши промяна на режима в линията. Това значи, че Техеран може да загуби значим съдружник в района.

По този метод тя е изправена пред сложен избор сред това да стои бездействаща и да гледа по какъв начин Хамас е отслабен или отстранен от Израел или да насърчи основаната в Ливан Хизбула да влезе в борбата и да окаже напън върху Израел на север, което може да има тежки последствия за неговия съдружник.

Както Израел, по този начин и Съединени американски щати предизвестиха, че Хизбула ще се сблъска с тежки последствия, в случай че нападне Израел. След като си обезпечи цялостната поддръжка на Съединени американски щати, Израел може да употребява тази опция да нападна ливанската формация. Това сигурно би дестабилизирало Ливан, което не е в полза на Иран.

Руско и китайско броене

Включването на Съединени американски щати в различен спор в Близкия изток и отслабването на техните съюзи с арабските страни би било добре пристигнало развиване за Москва и Пекин.

И двете страни се възползваха от кървавите намеси на Вашингтон в Големия Близък изток през последните две десетилетия. Водената от Съединени американски щати „ война против тероризма “ навреди на позицията на Съединени американски щати в района, като насърчи позитивното разбиране на Русия и Китай измежду мюсюлманските народи. Това също по този начин ангажираше Съединени американски щати в Близкия изток, давайки пространство на двете велики сили да затвърдят въздействието си в своите съседи.

Русия и Китай започнаха да усещат натиска на Съединени американски щати едвам откакто се отдръпнаха от Големия Близък изток, което му разреши да предприеме „ завъртане към Азия “ и да се концентрира повече върху своя съюз в НАТО. Сега това може да се промени, защото Съединени американски щати още веднъж се навлякоха в района, от който толкоз мощно желаеха да се отделят.

Натрупването на военни сили на Съединени американски щати в Близкия изток, повече помощ за израелската войска и американски дипломатически корпус, фокусиран върху поддръжката на Израел, значат, че има по-малко налични военни, финансови и дипломатически запаси за подкрепяне на военните старания в Украйна и поддръжка на съдружниците в Азия които се пробват да устоят на китайския напън.

В допълнение, безусловната поддръжка на Съединени американски щати за кланетата на Израел над палестински цивилни в Газа в допълнение подкопава позицията му в ислямския свят, позволявайки на Русия и Китай да завладеят позиции. Двете страни приканват за неотложно преустановяване на огъня във войната против Газа, обвинявайки Съединени американски щати за „ разрушителния “ спор. Изглежда, че Съединени американски щати се стрелят в крайници: вместо да сдържат Китай и Русия в Близкия изток, те им оказват помощ да укрепят позициите си и да осуетят проектите им за района, в това число икономическия кулоар Индия-Близкия изток-Европа. < /p>

Наистина офанзивата на Хамас против Израел от 7 октомври провокира смяна в динамичността в Близкия изток. Степента на тази смяна ще се дефинира от способността и желанието на Съединени американски щати да овладеят Израел. Освен в случай че не окаже напън върху израелското държавно управление да спре войната против Газа, да вдигне обсадата и да стартира договаряния с палестинците, целият район може да се окаже в пламъци.

Има действителна опция спорът да се разшири, с цел да включи Ливан, Сирия, Йемен и Ирак и да провокира всеобщи разтърсвания в останалата част от арабския свят. Това освен ще навреди на районните съюзи на Съединени американски щати, само че и ще остави необятно отворена вратата за доста по-дълбоко присъединяване на Русия и Китай в района.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.