В Турция отново се заговори за политическата съдба на бившия президент Абдуллах Гюл
Нахиде Дениз
Специално за Българска телеграфна агенция
Готви ли се 11-ият турски президент Абдуллах Гюл да се върне в дейната политика, от която се отдръпна след приключването на президентския мандат? Този въпрос през днешния ден вълнува мнозина в Турция, откакто сходни изказвания през последните дни бяха оповестени в медиите.
Гюл бе заменен на президентския пост през 2014 година от Реджеп Тайип Ердоган. Въпреки че бе един от най-активните политици, оставили следи в актуалната турска политика и в развиването на интернационалните връзки, Абдуллах Гюл се отдръпна от политическата сцена след приключването на седемгодишния му мандат. По-точно казано, беше отчужден от сподвижниците на Ердоган в Партията на справедливостта и развиването (ПСР), измежду чиито създатели беше (заедно с Ердоган и Бюлент Арънч - б. а.).
Въпреки различията с Ердоган и ПСР, Гюл не влезе в открит спор нито със настоящия президент, нито с тогавашните си съратници, а избра да остане на назад във времето даже и в сериозни обстановки, когато можеше да употребява престижа си. Това му навлече рецензии, че е станал въздържан. И въпреки всичко той рядко се появяваше пред камерите и оптимално се ограничи в обществените си изказвания.
Тези дни обаче в медийното пространство още веднъж се заприказва за Абдуллах Гюл с изказванието, че той се приготвя да се завърне в дейния политически живот.
За какво тъкмо става дума?
Известният турски анализатор Баръш Яркадаш съобщи пред опозиционния ефирен канал ТВ100 преди няколко дни, че се приготвя завръщането на Абдуллах Гюл на политическата сцена след близо 10-годишно неявяване.
По думите му опозиционните проислямски партии Дева, Партия на щастието и Партия на бъдещето се готвят да се обединят в нова политическа групировка, чийто водач ще бъде Абдуллах Гюл. Анализаторът не уточни по кое време тъкмо се планува да бъде оповестена новата партия. По думите му обаче съгласно източници, близки до Абдуллах Гюл и трите партии, се приготвя рамковата конвенция за задачите и дилемите на новата политическа мощ.
Общото сред тези три партии е ислямът като тяхна политическа характерност. Както техните ръководители, по този начин и електоратът им дълго време бяха сподвижници на Ердоган, преди да настъпи раздор.
Отначало Темел Карамоллаоглу, водачът на Партията на щастието, която е правоприемник на неразрешената Партия на благоденствието на починалия пръв ислямистки министър председател Неджметтин Ербакан, се разгласи в съпротива на Ердоган. След това трагично отстраненият от Ердоган някогашен министър председател Ахмет Давутоглу, който стана прочут с книгата си “Стратегическа дълбочина ” за ролята на Турция в интернационалните връзки, основа Партията на бъдещето, също съперничеща на ПСР. Най-близкият и толериран в миналото от Ердоган негов помощник - някогашния стопански министър Али Бабаджан, самичък подаде оставка и образува партията ДЕВА.
Трите партии се включиха в опозиционния Национален алианс, така наречен шестстранна маса, дружно с кемалистката Народнорепубликанска партия, ръководена тогава от Кемал Кълъчдароглу, националистическата " Добра партия " на Мерал Акшенер (след провалянето на президентските избори м.г. Акшенер се отдръпна от поста, б.а.) и по-малката Демократическа партия. Те издигнаха обща платформа за парламентарните избори и общ претендент за президент - Кемал Кълъчдароглу - против Ердоган на вота предходната година.
Провалът на претендента Кълъчдароглу и на Националния алианс като цяло докара и до разтурването на тяхната предизборна коалиция. Ердоган за следващ път завоюва вота за президент на Турция с мандат до 2028 година
Кемалистката Народнорепубликанска партия обаче за по-малко от една година съумя да се съвземе от провалянето на парламентарния и президентския избор. Под управлението на новия си водач Йозгюр Йозел НРП реализира величествен триумф на локалните избори на 31 март т.г., което за пръв път ѝ отреди позицията на първа политическа мощ, отнемайки 20-годишното състезание на ПСР на Ердоган на избори.
Кметовете на Истанбул Екрем Имамоглу и на Анкара Мансур Яваш надминават по рейтинг Ердоган в последните изследвания на публичното мнение.
В интерес на истината, изказвания, че Абдуллах Гюл възнамерява да се завърне в дейната политика, са се появявали и преди този момент.
Лидерът на Партията на щастието Темел Карамоллаоглу бе предложил Гюл да бъде претендент за президент на “шестстранната маса ”, само че тогава той отхвърли обществено.
Сега обаче обстановката е друга. ПСР изпадна на второ място след локалния избор. Другата ислямистка партия - Партията на новото благополучие на Фатих Ербакан (син на починалия министър председател Неджметтин Ербакан - б.а.) - завоюва редица общини на изборите на 31 март и притиска Ердоган. Дева, Партията на щастието и Партията на бъдещето търсят своето място на политическата карта, разчитайки да привлекат и обединят недоволния и отчаян от Ердоган ислямистки електорат. И в една такава обстановка е разумно да разчитат на Абдуллах Гюл като обединителна фигура, разяснява политологът госпожа Неше Гюндоган.
Засега няма изказване нито от страна на партийните водачи, нито от страна на Абдуллах Гюл в посока на отказване или удостоверение на тези изказвания. Въпросите са повече от отговорите.
Но вероятността за завръщането на Абдуллах Гюл в дейната политика след десетгодишно неявяване провокира резултата на бомба в политическите коридори и медиите.
“Гюл и неговият кръг заемат позиции за интервала след Ердоган ", разяснява уеб сайтът " Герчек хабер ", визирайки интервала след приключването на мандата на Ердоган през 2028 година, и добавя, че съгласно непотвърдени информации Гюл гледа благосклонно на сходна нова коалиция.
Битуващото мнение към този момент е, че Ердоган няма да има късмет за нов мандат. До 2028 година обаче към момента остава доста време и занапред е мъчно да се предвиждат процесите, които ще се развият.
